Начало Лайфстайл За свободното време Култура и изкуство Георги Славов (Гого) - основател на клуб по рисуване в Стара Загора: "изкуството трябва да бъде споделяно, а не скрито"

Георги Славов (Гого) - основател на клуб по рисуване в Стара Загора: "изкуството трябва да бъде споделяно, а не скрито"

Георги Славов (Гого) - основател на клуб по рисуване в Стара Загора: "изкуството трябва да бъде споделяно, а не скрито" - изображение

Днес ще ви запознаем с един чаровен и талантлив млад мъж от Стара Загора. Той е самоук художник – един от общо трима креативни братя – и основател на Клуб за рисуване (Sketch club) в Града на липите. Гого (както обича да го наричат) рисува на свободна практика, участва в различни рекламни проекти, а всяка неделя излиза навън със своите съмишленици и рисува на воля. Той вярва във вечната любов... към изкуството, в предаването на идеи и послания, но най-вече в нуждата от развитие...

Намираме се в градската градина в центъра на Стара Загора. Птичките пеят. Слънчево е, а група младежи са седнали свободно в кръг по земята и пейките. Всеки е погълнат от листа пред себе си и "драска" нещо. Смеят се звучно. Приближаваме ги, а Гого ни посреща с широка усмивка и топла прегръдка. Вече сме внедрени сме в клуба – имаме тефтер за рисуване и молив!

Нека "чуем" какво има да ни каже Гого:

Здрасти, Гого! Запознай ни със себе си накратко.

Здравейте. Казвам се Георги Славов, но приятелите ми казват Гого. Почти на двадесет и една съм и се занимавам с дигитално и традиционно изкуство.

Ти си основател на скеч клуб в Стара Загора. Разкажи ни за него – каква е целта му; как се роди идеята; какви хора го посещават; има ли изисквания, на които трябва да отговарят членовете му; има ли такса; къде и кога се провеждат срещите.

Поправка! Аз и един приятел (Мартин Златев) сме основателите на Sketch* клуба, но, тъй като той не си е в България, аз организирам срещите и събирам хората да драскаме заедно.

Идеята я откраднахме, така да се каже, от един американски художник на комикси - Will Terrell, който в канала си в Youtube споделя процеса на създаване на своите рисунки и заедно с това разказва за развитието си през годините като художник и личност. В един от клиповете си той именно говори за това как е организирал Sketch клуб в родния си град и както са били около 7 приятели в началото, които са си рисували заедно, се събират по 5-20-60 човека, а сега достигат до стотина. След време той продължава живота си и се мести в друг щат, но клубът продължава да съществува. Хората сами проявяват интерес да се събират и продължават така. Въпреки че вече не е близо до тях, той е винаги добре дошъл да посещава клуба, който лично организира преди години.

Желая същото да се случи и със Sketch club Стара Загора. Организирахме го именно, защото се запознахме с доста хора от града, които споделят тази страст и всъщност се изненадахме, че сме толкова много. Учудени бяхме как не сме разбрали, че има толкова много млади и амбицирани художници в Стара Загора, но художниците често творим в комфортната си зона, а именно вкъщи.

Сега, когато се събираме навън, ние се вдъхновяваме един друг, от хората, от природата, от града и творим неща, които може би не бихме правили сами, а и си отпочиваме. В момента заедно с третия админ (Иво Желев) сме амбицирани да продължим да организираме хората, защото изкуството трябва да бъде споделяно, а не скрито.

В клубът се събират интересни хора от различни възрасти предимно между 15 и 30 години и по време на срещите не само се учим, а и се забавляваме. Няма такси, за да си член на клуба, защото няма уроци. Всеки е свободен да твори каквото и както си иска, но ако желае винаги може да получи критика от друг и да се научи на нещо ново. Или накратко и модерно казано: "Събираме се да драскаме и чилваме", хах.

Та надявам се достатъчно хора да се амбицират и вдъхновят. Да продължават да идват на срещите с желание, а може би в бъдеще сами да се организират, дори мен и Иво Желев да ни няма в града.

Кои са твоите вдъхновения в изкуството? Трябва ли винаги вдъхновение, за да се рисува? Имаш ли си любим художник/стил/ епоха/ направление?

Моите вдъхновения са доста. Вдъхновявам се от видео игри, филми, музика, други художници, живота, природата, емоции. Общо взето от всичко, хах.

Най-уникални рисунки се получават, когато си вдъхновен и си в музата, но, за да се занимаваш с това професионално не можеш да разчиташ на споменатите винаги, защото понякога отнема месеци да се появят и тъй като искам да работя това, се старая всеки ден или може би през ден да скицирам/творя, за да не изгуби тренинг ръката ми, така да се каже.

Любими художници имам доста, но понеже съм самоук и не съм изцяло запознат с класиците, повече следя модерните художници, които се развиват в сферите и индустриите, в които искам и аз някой ден да работя.

Тези художници са: Will Terrell, Wojtek Fus, Darek Zabrocki, Feng Zhu, Karl Kopinski, Marc Brunet, Xia Taptara, Светлин Велинов, Иван Коритарев, Светослав Петров и много, много други.

Стилът, който ме вдъхновява иначе е фентъзи жанра, но гледам често да излизам от комфортната зона. Вина за тази любов към фентъзито има Толкин, предимно филмите на Питър Джаксън за "Властелинът на пръстените", които дадоха основа на въображението ми.

Какво според теб е съотношението труд-талант?

Не знам колко хора ще се съгласят с мен, но аз мисля, че талантът има много малка роля в развитието на човека, в каквато и да е сфера. В този случай, според мен, талантът е около 5%, максимум 10% и останалите проценти са много труд, време и желание, защото без труда и желанието до никъде не се стига. Естествено нужно е и време, но често намираме оправдания, нямайки време за дадено нещо, ако нямаме желание да го правим. Аз доста се ограничих през годините от разни занимания, но не съжалявам, защото исках това да правя и сега се старая да компенсирам и балансирам с тези изпуснати моменти.

Кой е истински художник?

Хм, интересен въпрос. На мен все още ми е трудно да се наричам изцяло художник, защото все още се уча, но това е интересното на тази професия, че винаги има нещо ново, което да научиш или да усъвършенстваш наученото.

Може би въпросът трябва да е "Кой не е истински художник?". Този, който не е истински художник, е човекът, който няма желанието да се развива или да отдели времето да го направи, или този, който е зациклил на едно и също положение и не приема новото.

Истинският художник е този, който е готов да се развие и го прави от сърце, дори понякога да не се вслушва в съвети... може би това желае дадената личност - сама да се сблъска с тези проблеми и да се развие, тогава удовлетворението от достигнатото ниво е много по-голямо, защото си минал пълноценно през приключението.

Постоянно вземаш участие в различни предизвикателства. Защо го правиш? Кое беше любимото ти и участваш ли в някое в момента?

Участвал съм през годините в онлайн конкурси, но предизвикателството, което беше доста интересно, е Inktober. Провежда се ежегодно. Състои се в следното: през месец октомври художникът трябва ежедневно да създава творба/скица само с мастило. Аз реших да го комбинирам с още едно предизвикателство - да правя различни дизайни на определено "нещо" всеки ден, а това нещо бяха фентъзи расата - гоблини.

Всеки ден трябваше да правя дизайн на различен гоблин с различен характер, телосложение, професия и т.н. Inktober тества отдадеността и търпението на художника, а заедно с допълнителното предизвикателство, тествах и въображението си, и се радвам от постигнатото. Надявам се в бъдеще да правя стотина ежедневни дизайни. Някои художници приемат предизвикателството да рисуват всеки ден за 375 дни, а други за 1500 дни, което е доста възхитително и вдъхновяващо.

Сега съм се захванал с Aquaril - целта е всеки ден през месец април да правиш творба, използвайки различни водни продукти. В моя случай използвам waterbrush - водна четка и оцветявам със сухи пастели, които като се намокрят се получава същия ефект, какъвто с водни бои.

Помага ли рисуването на социалния живот? Какво е най-хубавото/интересното/шантавото/ странното нещо, което ти се е случвало, покрай таланта ти?

Ха-ха, ами като се замисля има доста интересни истории, свързани с "таланта" ми. Една от тях е свързана с най-голямото ми постижение до момента. Преди години започнах да чета фентъзи поредица на американски автор, с когото по-късно се свързах, за да похваля историите му. От там той започна да ме следи в сайтовете, където съм регистриран и споделям творбите си. Бях направил няколко фен рисунки на негови герои и той по-късно ми предложи да направя 2 корици за бъдещите му романи. Естествено, че приех. За един 18-годишен по онова време, това беше невероятна възможност... Поуката е "Деца, четете книги", ха-ха.

Друга истприя: в деня на първата среща на клуба написах статия за преживяното и именно Will Terrell, който ни вдъхнови да го създадем, следван от толкова много хора и фенове, зърна статията ми и ни похвали за новото начинание. Без да има представа, че той е човекът, който ни вдъхнови. Отговорът му беше, че се радва, че съобщението му е стигнало до нас и искаме да вдъхновим още хора.

Хора са спирали и са ме хвалили за това, с което се занимавам, като ме видят да си драскам навън. Доста често по време на срещите на клуба околните забавят крачки, за да видят какво правим и творим...

Някои хора, които по-късно съм опознавал, са изричали силни комплименти за уменията ми, но на мен ми е трудно да ги приема сериозно, защото си знам нивото и знам, че ако искам да достигна мечтите си, трябва още много, много да се трудя и развивам.

За социалния живот е малко трудно. Аз лично не бях от най-социалните хора и едва последните 2 години започнах да се социализирам. Хората бързо те приемат като разберат, че рисуваш и то добре. Радвам се, че оценяват труда ми, наистина, но съм имал моменти, в които се чудя дали щяха да ме харесват, ако нямах това умение. Доста хора, всъщност, само това знаят за мен, което е малко тъжно, но донякъде е и моя вина. Не допускам много хора изцяло до себе си.

А за връзките е малко сложно. Партньорът трябва да е наясно, че трябва да се отделя време и за развитието, не само за връзката, защото човекът на изкуството няма да е себе си, ако пренебрегне това, което обича да прави. Ако обичаш човека и той/тя те подтиква да се развиваш, ще е перфектно. Аз лично съм имал случаи, в които съжалявам за отделеното време за човек, който не е оценил това или не си е заслужавало (дал съм време, в което съм могъл да рисувам). Но в същото време съм научил други неща за себе си, които нямаше да науча, ако не бях минал през това, така, че не е изцяло загуба. Все пак съм човек и това помага за развитието ми като личност.

Често главни действащи лица в твоите характерни дигитални творби сте ти и братята ти. Мислиш ли да развиеш това в сюжетна последователност - комикс, да кажем?

Хах. Много ми е забавно да ни изобразявам тримата като различни герои на различни франчайзове, като Междузвездни войни, герои от DC comics или, когато аз измислям роли. Просто не познавам никой друг по-добре и никой друг не е по-близък до мен от братята ми. Знам във всяка ситуация кой как ще реагира. Каква физиономия/изражение ще направи и самото му присъствие какво влияние ще има върху ситуацията. Доста пъти се случва да говоря с тях и да им споделям екрана по време на процеса, и тогава е най-забавно, защото смехът не спира. Повече време отделям да правя различни шеги с рисунката, отколкото самата рисунка.

Тоест, примерно, да направя по-раздалечени очи на Мартин или да нарисувам Иво просто като кръгче, понеже е по-едричък. И двамата са ми много лесни за рисуване, защото съм ги гледал цял живот, особено Иво, както казах, той е просто голям кръг с къса коса и бухнала брада, ха-ха. А себе си често подсъзнателно рисувам, защото моето си лице виждам най-често и от него се уча ... понякога прекарвам твърде много време пред огледалото, правейки различни физиономии. Често изучавам и хората (тайно), докато си говорим на по бира. Не мога да рисувам само себе си, иначе ще зацикля. Повечето се смеят, когато им споделя това, но може би е странно да го чуеш, ха-ха.

За бъдещ комикс на "Братя Славови" съм си мислил доста, може би всеки път, когато ни изобразявам. Може в бъдеще да го направим. Ние сме израснали заедно с най-различни интересни спомени и фрази, които само ние си знаем и разбираме, и смятам, че ще е доста забавно да ни изобразя в някаква историйка. Поне си знам, че те няма да се оплакват много как ги изобразявам, защото го правя, за да се забавляваме и това сме си ние. Мога да бъда изцяло себе си единствено покрай тях.

Имаш ли мечта, свързана с рисуването?

В днешно време изкуството е разтеглено в много сфери. Можеш да работиш във филмовата и рекламната индустрия. Може в различни рекламни студия или студия за видео игри. В книжарници като творец на корици за книги, плакати и най-различни илюстрации.

Аз ще се задоволя с повечето споменати сфери, но, тъй като съм си геймър и гийк, естествено, ще се радвам, ако успея да работя за някое студио, като Blizzard или Ubisoft, но до тогава имам много хляб да ям. Иначе друго, което ще ме задоволи е илюстриране на книги или настолни игри. Въпросът е да правя това, което обичам.

Какво би казал на хората, които имат влечение към рисуването, но се страхуват от провал или не знаят от къде да започнат?

Да не го мислят, просто да започнат. Ако наистина искат това да правят, няма за какво да отлагат. Рисуването е като тренирането - с всяка тренировка ставаш по-добър. Всъщност това съм казвал на някои членове на групата, които не са много уверени или сигурни в уменията си, и не знаят дали мястото им е в клуба. Казвам им, че по-зле няма да станат, ако дойдат на срещата, а именно ще са с една рисунка/скица по-добри от преди.

Ако не можете да плащате за учител, може да се научите самостоятелно, както правя аз. Има най-различни онлайн уроци в Youtube и други сайтове. Единствено се изисква време, желание и да сърфирате малко из интернет, и ще намерите. Или може да питате лично мен, аз винаги съм готов да споделям знания или уроци на други художници, които са вдъхновили мен.

В тази индустрия трябва да сте инати и трябва понякога да правите напук на себе си или на хората, които казват, че не е за вас това. Имало е моменти, в които си мразя творенията, но аз обичам да рисувам и в тези трудни моменти продължавам. Ако имах само страст към рисуването, може би отдавна щях да се занимавам с друго, защото страстта е временна, любовта е вечна.

Отначало естествено, че ще сте зле. Никой не е професионалист веднага. Но с постоянството ще се развивате и ще видите разликите в предходните си творби. Има моменти, в които се развивате дори със седмици. В крайна сметка всичко е до ума и характера. Ако даденият човек обича това да прави, не би позволил на никого, дори на себе си да прекъсне.

Обичате да пеете? - Пейте! ... Обичате да плетете? - Плетете! ...Обичате да рисувате? — Рисувайте! ... просто бъдете себе си и си изживейте живота пълноценно, както вие искате. Бъдете най-добрият "Аз", който можете да бъдете.

Вдъхновявайте и бъдете вдъхновени!

Ако и Вие обичате да рисувате, можете да го правите с Гого и компания (сборен пункт: пред Универсален магазин; всяка неделя; 14:30h). Защото, както е казал Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече!". (Повече за клуба Тук >>>) А ако просто искате да се свържете с него или да видите още от неговите рисунки, можете да го намерите Тук >>>, Тук >>> и Тук >>>

*рисувам, скицирам

По интервюто работи: Елиза Трайкова

Снимки: личен архив

Още по темата:

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСоциални грижиЗдравни съветиАнкетиИнтервютаСнимкиСпортРецептиЛюбопитноЗаведенияАптекиОбразованиеНовиниСпециалистиОрганизацииИстория