Феминистката утопия във филма „Барби“ или как патриархалната идеология е вредна за обществото

За някои Барби е перфектна жена – бляскава, успешна и със своя собствена къща. За други обаче представлява остарял женски стереотип. Но Барби се вписва идеално в репертоара на Грета Геруиг, включващ истории, фокусирани върху жените. Геруиг е феминистка режисьорка, чиито герои са любопитни, трансгресивни и бунтуващи се срещу ограниченията, като Барби не е изключение.

Феминистката утопия във филма „Барби“

Холивудската лента проследява Стереотипната Барби (Марго Роби), чийто перфектен живот в Барбиленд започва да се разпада, тъй като хората, които си играят с куклата в реалния свят, са тъжни. Постепенно краката й стават плоски, получава целулит по бедрата и все по-често се сблъсква с мисли за смъртта.

С помощта на Странната Барби (Кейт Маккинън) – комично оформена, сякаш дете си е „играло с нея твърде много“ - Стереотипната Барби има за задача да влезе в реалния свят, за да намери своето човешко семейство и да разреши проблемите му.

Филмът започва с пародия на известна сцена от забравената лента на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“ от далечната 1968 г. Светът е хвърлен в безпорядък, когато гигантска кукла Барби каца в пустинята като НЛО. Чрез страхотния разказ на актрисата Хелън Мирън ни се казва, че обитателите на тази безлюдна пустош са група малки момиченца, които имат само кукли, с които да си играят. Момичетата са освободени от пристигането на техния вълнуващ нов приятел, поради което разбиват завинаги нежните си кукли.

Това начало позиционира Барбиленд като феминистка утопия. В този измислен свят жените могат да правят всичко – да бъдат президенти, да печелят литературни награди и да организират страхотни партита.

>>> Добрият и лошият феминизъм

Барби в реалния свят

Възгледът на Гервиг за Барби е навременен. Скорошно изследване на Хариет Флетчър, преподавател по медии и комуникации в Anglia Ruskin University, проследява неотдавнашното възвръщане на фигурата „бимбо“ - жаргон за привлекателна, наивна и неинтелигентна жена, който обикновено се свързва със стереотипа „тъпата блондинка“. В TikTok тенденцията #Bimbo е свързана със създатели на съдържание, които възвръщат някога унизителния етикет. Вместо да изостави женствеността, за да успее в едно патриархално общество, бимбо феминизмът прегръща женствеността, като същевременно подкрепя напредъка на жените.

В реалния свят Барби е шокирана да открие, че нещата са малко по-различни, отколкото в Барбиленд. Тя е тормозена, докато кара ролкови кънки и получава подсвирквания от строителни работници. Проучване от 2021 г. установява, че 60% от младите жени в Обединеното кралство са били сексуално тормозени на обществени места. Докато Барби споделя, че е неспокойна в такава ситуация, Кен (Райън Гослинг) се чувства възхитен.

Когато Барби намира своето човешко семейство, тя е посрещната с враждебност от дъщеря тийнейджърка, която твърди, че Барби не е нищо повече от бимбо, чието перфектно тяло и привилегирован начин на живот карат жените да се чувстват зле от десетилетия. Както истинските жени, така и Барби е изправена пред критика.

Правата на Кен

В Барбиленд партньорът на Барби, живеещ на плажа, е „просто Кен“. В реалния свят той открива общество, в което мъжете властват. Не след дълго невинността на Кен е опетнена от концепция, която е нова за него – патриархат.

Кен се опиянява от мъжкото господство и филмът използва всяка възможност да го покаже. В един момент той нахлува в болница и настоява да извърши операция, въпреки че няма никакви квалификации – освен, че е мъж, разбира се.

Завръщайки се в Барбиленд, Кен налага собствена визия за патриархат. Всяка вечер е „мъжка вечер“. Всяка Барби съществува, за да сервира бира и да подхранва крехкото его на мъжете. Под управлението на Кен бившата президентка на Барбиленд сервира напитки на плажа, а Върховният съд, съставен изцяло от жени, е понижен в мажоретен състав.

В своята книга от 2020 г., „Мъже, които мразят жените“, основателката на проекта Everyday Sexism Лора Бейтс разглежда това, което тя нарича „маносфера“. С други думи, многото лица на радикалната мизогиния (омраза към жени) в съвременното общество – от активисти за правата на мъжете до инсели (мъже, които са самотни, но не по свое желание).

Филмът на Геруиг се изправя лице в лице с маносферата в представянето на мъжете. Подобно на мъжете, които индоктринирани в тези радикални групи, Кен е накаран да вярва, че правата му са потъпкани от жените.

Лентата постига успех, като разкрива колко вредна е патриархалната идеология за обществото. Докато филмът очевидно се харесва на жените, мъжете са тези, които наистина трябва да го гледат. Историята отбелязва нещо, което много мъже наистина трябва да чуят: Не куклата Барби заплашва правата, възможностите и безопасността на жените – това е патриархатът.