Добрият и лошият феминизъм
На 4-ти февруари актрисата Ума Търман стана поредната холивудска звезда, която сподели пред света своята история за извършеното срещу нея сексуално посегателство във филмовия бизнес. Не е изненадващо, че именно низвергнатият холивудски магнат Харви Уайнстийн е назован като извършител на това деяние, който обаче категорично отрича обвиненията. Така Ума Търман стана част от кампанията "MeToo" или "Аз също", която започна миналия октомври. Чрез хаштага "MeToo", всеки, който е бил жертва на сексуален тормоз, е призован да сподели своята история. Движението "Аз също", в по-голямата си част, включва истории на жени (но не само), които едва сега се чувстват достатъчно смели, за да споделят тормоза и насилието, което са изпитали от мъжкия пол. Затова не е изненадващо, че самата кампания "MeToo" е обявявана като началната крачка за започването на нова ера за феминизма.
Изненадващото е, че тази нова ера не носи очакваното обединение между представителите на нежния пол, а всъщност създава една пропаст между новото и старото поколение жени. Един от най-озадачаващите "злодеи", за много от четвъртата вълна феминистки (тя е свързана с подновяване на интереса към феминизма чрез използването на социалните мрежи), е канадската писателка Маргарет Атууд, която доскоро беше смятана за непоклатима икона на жените. Тя е автор на известната книга "Разказът на прислужницата" (1985), разглеждаща правата и свободите на жените в един тираничен и антиутопичен свят и основата за сериала със същото име, който наскоро доста нашумя. Неодобрението към Атууд идва от факта, че тя си е позволила да се отклони от наскоро приетия начин на държание на феминистките. В нейния случай това се изразява в твърдението, че автоматичното и безрезервно приемане на правотата на всички жени, които обвиняват мъже в сексуално посегателство, не трябва да застава пред нуждата от обстойно разследване на всички включени страни. Не звучи толкова радикално, нали?
В своята статия, публикувана във вестника "The Globe and Mail" и озаглавена Лоша феминистка ли съм?, писателката изказва мнението, че жените не са безпогрешни същества, неспособни да извършат престъпление. Това твърдение идва в отговор на нападките в социалните мрежи заради протеста на Атууд срещу несправедливото отношение на Университета на Британска Колумбия към един от техните служители в департамента по креативно писане Стивън Галолей. Стивън Галолей е бил уволнен от поста си, след като е обвинен в сексуално посегателство, наред с други неща, но преди да разбере за естеството на обвиненията си, е накаран да подпише споразумение за поверителност. В същото време Университетът на Британска Колумбия публично го назовава като заподозрян в сериозни нарушения, което дава началото на буря от слухове. В крайна сметка г-н Галолей е оправдан по обвиненията в сексуално посегателство, но все пак е уволнен от университета поради други причини.
Дали позицията на Атууд може да се приеме за антифеминистка? Все пак не е ли основната догма на феминизма социалното, икономическото и политическо равенство между половете? Въпреки това в публичното пространство Стивън Галолей е приет за виновен, без дори да има възможността да се защити. Именно за тези необратими и пагубни последици говори писателката в своята статия – необходимостта да се въздържим от това да си правим заключения преди всички факти да са ни ясни и да проявим търпение както към обвинителите, така и към обвинените. Защото в следващия момент може да става въпрос за вашия син, брат или баща.
Друг призив за преосмисляне на кампанията "Аз Също" идва от известен американски военен кореспондент – петдесетгодишната Ашли Банфилд. Тя споделя мнението, че трябва да се прави разграничение в различните обвинения за сексуално посегателство – галенето на коляното и изнасилването носят различна тежест, най-малкото спрямо закона. Все пак човешките взаимоотношения са сложни и нееднозначни, неразбиране или погрешно разчитане на поведение могат да се случат на всекиго. Тази молба за определянето и разпознаването на различните нюанси в отношенията между двата пола не е революционно твърдение, нито пък ново. Тогава не би трябвало да бъде отхвърлено толкова лесно, някои биха си помислили. Помислете пак, защото репортерката Кати Уей от сайта Babe.net (сайт, насочен към жени) заклеймява думите на Банфилд като нефеминистки и старомодни. Редакторката на друго интернет издание (theverge.com) Лаура Хъдсон наскоро публикува в Тwitter, че въпреки уважението й към пионерите на феминисткото движение, те би трябвало да слушат и направят път на новото поколение.
Отношението на двете репортерки напомня за разгневен тийнейджър, който крещи на родителите си затова как не разбират, че светът се е променил и той/тя може да слуша много силна музика и да си сложи обеца на пъпа. Но всички знаят (поне порасналите деца), че в даден момент тази бунтовническа фаза отминава и започваме малко по малко да разбираме гледната точка на майките и бащите ни. Осъзнаваме, че нещата не са черно-бели, а по-скоро безкрайни нюанси сиво. Сякаш това се опитват да кажат Маргарет Атууд и Ашли Банфилд, когато намекват за тежките следствия от прибързаните действия и изказаните мнения, които всепоглъщащата вълната на кампанията "Аз Също" може да предизвика. Защото последиците са много по-лоши от смешната прическа от 9-ти клас или ужасната бална рокля на завършването – те могат да разрушат семейства, кариери, животи.
По статията работи: Нора Маркова
Източник: newstatesman.com; spectator.co.uk; theglobeandmail.com
Снимки: pixabay.com
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА