Защо не можем да си спомним почти нищо от ранното си детство

Чудили ли сте се защо не можете да си спомните нищо от ранното си детство? Или защо си спомняте изключително лесно всички думи на песен, която сте харесвали като тийнейджър – дори това да е било преди 20 и повече години?

Отговорите на тези въпроси може да се крият в начина, по който се развива паметта в периода от раждането до юношеството. Човешкият мозък не е напълно развит след раждането – той продължава да се променя и расте през следващите няколко години. И с развитието на мозъка се развива и паметта. Затова нека да разгледаме развитието на паметта от ранното детство до юношеството.

От раждането до юношеството

Помните ли първия си рожден ден? А втория? Възрастните рядко помнят събития отпреди навършване на тригодишна възраст и имат откъслечни спомени за неща, които са им се случили между три и седемгодишна възраст. Това е феномен, известен като детска или инфантилна амнезия.

И така, защо е толкова трудно да си спомни неща от ранното си детство? Дали просто защото първият, третият или дори седмият ни рожден ден са се случили отдавна и спомените ни естествено са избледнели? Не е задължително. Всъщност 40-годишен човек обикновено си спомня много добре юношеството – период, приключил преди повече от 20 години. 15-годишно дете, от друга страна, е малко вероятно да си спомни нещо, което се е случило преди 13 години, когато е бил на две години.

Какво помнят бебетата?

Преди се е смятало, че причината човек да не може да си спомни голяма част от ранното си детство е, че малките деца просто не са способни да създават стабилни спомени за събития. Но се оказва, че бебетата и малките деца могат и създават спомени. Това включва както имплицитни (спомени, които ни позволяват да изпълняваме задачи, без да мислим за тях), така и експлицитни спомени (спомени за минали факти и събития).

>>> Бебешката памет работи от много ранна възраст

Човешката способност за запомняне на неща за дълъг период от време обаче се подобрява прогресивно през детството. Експерименти, включващи малки деца, обучавани да имитират действия, показват, че шестмесечните бебета помнят това, което им е показано, в продължение на 24, но не и 48 часа, докато при деветмесечните спомените за видяното се запазват за период от месец.

Интересното е, че скорошни изследвания при плъхове разкриват, че въпреки очевидната загуба на ранни епизодични спомени, латентна следа от спомена за ранно преживяване остава за дълъг период от време и може да бъде предизвикана от по-късно напомняне. Това може да обясни защо ранната травма може да повлияе на поведението на възрастните и да увеличи риска от психични разстройства в зряла възраст.

Променящ се мозък

Невролозите, изучаващи паметта при животни (плъхове и маймуни), откриват, че не само хората изпитват инфантилна амнезия. Изглежда, че е обичайно за животни, чиито мозъци, продължават да се развиват след раждането.

При раждането мозъкът на бебето представлява едва една четвърт от този на възрастен човек, а до навършване на двегодишна възраст вече е три четвърти. Тази промяна в размера корелира с растежа на невроните. Какво обаче означава този факт за спомените от детството?

Нека да разгледаме хипокампуса – онази част от мозъка, която е особено важна за формирането на епизодични спомени. Въпреки че много части на мозъка продължават да се развиват и променят след раждането, това е един от малкото региони, които продължават да произвеждат неврони в зряла възраст. В детска възраст част от хипокампуса, наречена назъбена извивка, е в ускорен режим, създавайки неврони с голяма скорост, които се интегрират в хипокампалните вериги. Въпреки че производството им продължава в зряла възраст, скоростта на активност се забавя.

Според учените скоростта на създаване на неврони в детството може да е причини за по-високата степен на забравяне. Как? Отговорът е много прост – новите неврони могат да нарушат съществуващите мрежи от вече формирани спомени.

Памет в тийнейджърските години

Въпреки че ранното детство отдавна е признато като важен период за развитието на мозъка, преди се е смятало, че този процес приключва много преди човек да навлезе в пубертета. Вече е известно обаче, че мозъкът продължава да се развива и променя по време на пубертета и юношеството. По-специално, префронталният кортекс, който е важен за изпълнителните функции като контролиране на поведението, показва важни промени в този период от живота. И тъй като тези области продължават да се променят и развиват, е съвсем нормално и паметта да търпи развитие.