10 от най-красивите изречения от световната поезия

Сайтът buzzfeed.com провокира читателите си да споделят най-красивите изречения от поезията, които някога са чели. Резултатите са повече от уникални, дълбоки и чувствени. Вижте някои от най-невероятните:

1. "Няма значение колко права е портата,
колко изпълнен с наказания е свитъкът,
аз съм господарят на съдбата си:
аз съм капитанът на душата си."
- Уилям Ърнест Хенли, "Invictus"

2. "Очевидно е
изкуството на загубата не е твърде трудно за овладяване,
въпреки, че може да изглежда като бедствие."
- Елизабет Бишоп, "Едно изкуство"

3. "Думите, думите бяха истински живи на езика и в глава ми
Топли, пулсиращи, неистови, крилати; музика и кръв.
Но тогава бях млад."
- Карол Дъфи, "Little Red Cap"

4. "Бих искала да съм въздухът,
който те изпълва за момент.
Единствено. Бих искала да бъда тази незабележимост
и тази нужда."
- Маргарет Атуд, “Variations on the Word Sleep”

5."Стратегията ми е, че някой ден
Не знам как, нито под какъв претекст,
но ти най-сетне ще се нуждаеш от мен."
- Марио Бенедети, "Тактики и стратегия"

6. "Те изричат онова, което е в ума им,
правят онова, което им се иска.
Тези момчета не са изтънчени,
те развихрят планините, докато танцуват."
- Е.Е.Къмингс, "Тhe boys i mean are not refined”

7. "Написах песен днес за теб, докато стоях в спалнята,
Скочих от леглото днес и я изсвирих с метлата.
Не мислех, че това ще бъде песен, която ти ще чуеш,
но когато си я изсвирих в главата,
те накарах да се появиш отново."
- Саул Уилямс, “List of Demands”

8. "Но ние бяхме може би,
и никога не бяхме трябва,
когато трябваше да бъдем просто ние."
- Ланг Лив, "Почти"

 9. "Би могъл да ме оставиш в миналото
с горчивите ти, усукани лъжи,
би могъл да ме изхвърлиш на земята,
но пак от таз земя аз ще израсна."
- Мая Ангелоу, “Still I Rise”

10. "Съществуват по-лоши неща
от това да бъдеш сам,
но често отнема десетилетия,
за да го осъзнаем
и най-често,
когато го направим,
вече е прекалено късно,
а няма нищо по-лошо
от това
да бъде прекалено късно."
- Чарлз Буковски, "О, да"