Разкрития от архива: Съветският съюз е прикривал ядрена катастрофа, по-мащабна от тази в Чернобил

През 2017 г. медиите разпространяват информация, според която бившият СССР е прикрил мащабите на ядрена катастрофа, причинила остра лъчева болест на 4 пъти повече хора, отколкото тази в Чернобил. Твърди се, че фактите са потулени от управляващите в Москва.

През август 1956 г. над казахстанския град Уст-Каменогорск пада облак от радиоактивни частици след проведен опит с ядрено оръжие на Семипалатинския ядрен полигон. Над 600 души постъпват в болница със симптоми на лъчева болест, но подробностите са запазени в тайна.

Научният доклад на съветските учени, свързан с ядрените тестове

Преди 6 години се появява неизвестен дотогава научен доклад, който разкрива, че негативните последици от прикритото събитие са много сериозни. Радиоактивното замърсяване обхваща голям периметър от площта на казахстанските степи. Учените от Института за биофизика в Москва записват и следят нанесените поражения по време на ядрените тестове, без да информират засегнатото население и света. Техният доклад е открит по-късно в архива на Института по радиационна медицина и екология в Семей, Казахстан. Директорът на института заявява: „Всичко, което се е случило, е било пазено в строга тайна години наред.“

Семипалатинск – площадка за ядрени тестове

През 50-те и началото на 60-те години на XX век в Семипалатинск са проведени повече ядрени тестове, отколкото където и да било другаде по света. След разпадането на СССР западните журналисти непрекъснато публикуват данни за влошеното здравословно състояние на населението, живяло в близост до мястото на провеждането им. Някои скорошни проучвания успяват да измерят радиационните нива, базирайки се на концентрацията на радиоактивни частици в зъбния емайл на местни жители.

Новоразкритият доклад, който представя "резултатите от радиоактивното изследване на Семипалатинския регион" и е подпечатан като „топсекретен“, доказва съзнателното прикриване на фактите от страна на съветските учени. В него се описват трите експедиции до Уст-Каменогорск, по време на които изследователите установяват степента на замърсяване на почвата и храната както в самия град, така и в цял Източен Казахстан.

Карта на радиоактивните облаци и тяхното трасе

В средата на септември 1956 г., месец след радиоактивните взривове, радиационните нива в Уст-Каменогорск все още са около 1,6 милирема за час, 100 пъти над "допустимите стойности".

Село Знаменка

Месец по-късно екипът от учени пътува до различни села и описва какви са пораженията там. В доклада им пише: „Близо до село Знаменка радиоактивните прахови частици падат в продължение на години. Рисковете там са по-големи, отколкото за населението на Уст-Каменогорск.“ Военните медици, посетили селото след ядрения тест, проведен през август, откриват трима човека с остра лъчева болест.

Резултатите съответстват на тези от други, по-стари доклади, които проследяват пътя на радиоактивните облаци. През 2002 г. Константин Гордеев от московския Институт по биофизика публикува карта, която показва, че на 24 август 1956 г. облакът е преминал над Знаменка и Уст-Каменогорск.

Град Караул

Малко по-рано, на 12 август, е извършен друг ядрен опит, след който се появява радиоактивен облак над Караул. Военната експедиция от 1956 г. открива, че 3 години след взривовете „здравето на гражданите все още е застрашено“.

>>> Ракът от Чернобил тепърва ще взема жертви

Тайната клиника

В резултат е създадена специална клиника, която се ръководи от московски експерти и чиято цел е да проследи радиацията и ефектите й върху човешкото здраве. По нейни данни около 100 000 души и техните деца са били изложени на негативното въздействие на радиоактивните частици. Официално името на болничното заведение е Диспансер №4 за борба с бруцелозата. То не е избрано случайно, а с идеята да не привлича вниманието към същинската му дейност, която е „класифицирана като топсекретна до 1991 г.“

Топсекретният доклад за ядрените тестове в Казахстан

Смята се, че голяма част от архивната документация на клиниката е унищожена или предадена в Москва след разпада на Съветския съюз.

Според един от запазените доклади „хоспитализираните граждани с радиационно отравяне“ след ядрения тест от 1956 г. са 638, което е 4 пъти повече от случаите, регистрирани след катастрофата в Чернобил (134). И днес никой не знае колко са починалите.

Резултати от доклада

Добилият известност доклад на военните експерти от 1956 г. и 1957 г. е един от малкото останали в страната. Той представя доказателства за „завишени стойности на радиация в почвата, по повърхността на зеленчуците и в храната“ на територията на Източен Казахстан. Проби от фекалии на служители във ферма, разположена южно от Уст-Каменогорск, също са с високи нива на радиоактивност, които спадат няколко дни, след като спрат да консумират храна от местни производители.

Заключенията на учените гласят, че зърнените култури в региона са опасни за здравето, а атомните тестове не бива да се провеждат, преди реколтата да е прибрана. Очевидно препоръката не е спазена.

Константин Гордеев очертава трасетата на радиоактивните облаци, образувани след последвалите големи ядрени експерименти през август 1957 г. и август 1962 г.

Съветските експерти отричат връзката между влошеното здраве на хората и ядрените тестове

От написаното в оригиналния доклад става ясно, че учените са подценявали опасността и са отричали каквато и да било връзка между промените в кръвните показатели, влошените функции на нервната система и йонизиращата радиация. Вместо това те изтъкват като причини за лошото здравословно състояние на хората липсата на добра хигиена, непълноценното хранене и заболявания като бруцелоза и туберколоза.

Ядрените тестове във въздуха над Семипалатинск се преустановяват през 1963 г. Въпреки че днес по-голяма част от този регион не крие рискове за здравето, „има области, които никога няма да се възстановят напълно“.

>>> 7 причини да гледате "Чернобил"

Роман Вакулчук от Международния институт в Норвегия споделя: „Това е първият съвременен запис на изследване върху ефектите от ядрените тестове. До 1956 г. съветското правителство не е провеждало подобни проучвания.“ Според експерта в Източен Казахстан има безопасни райони, но има и такива, в които степента на радиационно замърсяване и последиците от него върху здравето на местното население остават загадка.