Радостните писъци се възприемат много по-добре от мозъка, отколкото тревожните

Човешките писъци обикновено сигнализират за непосредствена опасност за живота или участие в социален конфликт. Но също така могат да изразяват чувство на радост или вълнение. За първи път обаче изследователи от Университета в Цюрих, Швейцария, демонстрират, че радостните писъци се възприемат и обработват по-ефективно от човешкия мозък, отколкото тези, породени от неприятни емоции.

Крясъците могат да спасят живот. Приматите, които не попадат към човекоподобните маймуни, и другите видове бозайници често използват призиви, подобни на писъци, когато са въвлечени в социални конфликти или за да сигнализират за наличието на хищници и други заплахи. Хората също крещят, за да дадат знак за непосредствена опасност или като проява на агресия, но те издават и писъци, когато изпитват силни емоции като отчаяние или радост. Предишни проучвания по темата обаче в голяма степен са фокусирани върху виковете, породени от страх.

Настоящото проучване, разкриващо разликата при обработване на различните видове писъци от човешкия мозък*, е публикувано в научното списание „PLOS Biology” на 13 април 2021 г.

Хората реагират на радостните писъци по-бързо и с по-висока чувствителност

В новото проучване екип от Катедрата по психология към Университета в Цюрих, ръководен от Саша Фрюхолц, изследва значението, което стои зад целия спектър от човешки писъци. Изследователите успяват да определят шест емоционални типа крясъци, разкриващи болка, гняв, страх, удоволствие, тъга и радост.

„Бяхме изненадани от факта, че хората реагират по-бързо и с по-висока чувствителност на радостните крясъци, отколкото на тези, породени от негативни чувства и емоции.“, споделя Фрюхолц.

Мозъчната обработка на радостните писъци е по-ефективна

Изследователският екип от Университета в Цюрих извършва общо четири експеримента, включващи дванадесет участници. По време на проучването доброволците са помолени да изразят положителните и негативните чувства, които изпитват в момента, чрез крясъци. В същото време друга група хора оценяват емоционалната природа на писъците и ги класифицират в различни категории.

Докато втората група доброволци слушат крясъците, мозъчната им активност е проследена с помощта на функционална магнитно-резонансна томография, която оценява възприемането, разпознаването, обработката и категоризирането на звуците, издавани от участниците.

„Различните мозъчни области показват много по-висока активност и структурна свързаност, когато хората чуват радостни писъци, отколкото при обработката на тревожните крясъци.“, обяснява Саша Фрюхолц.

Социалната среда променя неврокогнитивните приоритети

По-рано се предполагаше, че когнитивните системи на човека и приматите са специално пригодени за разпознаване на сигнали за заплаха и опасност под формата на писъци. За разлика от приматите и другите животински видове, крясъците при хората са станали по-разнообразни в хода на човешката еволюция. Това е нещо, което изследователите на настоящото проучване смятат за голям еволюционен скок.

„Много е вероятно само хората да крещят, когато искат да изразят определени положителни емоции като радост или удоволствие. И за разлика от тревожните, радостните писъци с течение на времето заемат все по-важно място в ежедневието на хората.“, коментира Фрюхолц.

Изследователите предполагат, че това може да се дължи на комуникативните изисквания, породени от постоянно променящата се социална среда на хората.

* Frühholz, S., Joris Dietziker, Matthias Staib, Wiebke Trost. Neurocognitive processing efficiency for discriminating human non-alarm rather than alarm scream calls. PLOS Biology. 2021.