Как климатичните промени могат да засегнат човешкия мозък

Акценти

Свързани ли са нарастващите нива на тревожност, депресия, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, посттравматично стресово разстройство, болест на Алцхаймер и моторни невронни заболявания с повишаването на средната глобална температура и други екстремни промени в околната среда? Този въпрос все по-често възниква през последните години, а що се отнася до отговора, се надяваме следващите редове да ви дадат храна за размисъл.

>>> Любопитни факти за природата и нейното опазване, които може би не знаете

Климатичните промени могат да доведат до трансформации в мозъка

В края на октомври 2012 г. ураган от трета категория връхлита Ню Йорк със сила, която записва името му в аналите на историята. Въпреки че супербурята Санди преобразява града, нанасяйки щети за над 60 милиарда долара, природното бедствие се оказва отлична възможност за когнитивния невролог Йоко Номура от Катедрата по психология на Градския университет на Ню Йорк.

Преди неочакваното връхлитане на урагана, Номура подготвя проучване, включващо бъдещи майки, което има за цел да изследва потенциалния отпечатък на пренаталния стрес върху новородените. Опирайки се на развиващата се област на епигенетиката, екипът се опитва да разбере по какъв начин околната среда влияе върху промените в гените, за които вече е известно, че оказват въздействие върху риска от специфични състояния в детството като аутизъм, шизофрения и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Бурята обаче изкарва на преден план нов въпрос, а именно дали стресът от урагана действа по различен начин върху децата, чиито майки са били бременни по време на бедствието, в сравнение с онези, които са родени преди или заченати след природното явление.

Над десетилетие по-късно Номура има своя отговор. Заключенията разкриват стряскащо несъответствие – децата, чиито майки са били бременни по време на урагана, са изложени на необичайно висок риск от психиатрични заболявания. Например вероятността от тревожност и депресия при момичетата, които са били изложени на стреса от бурята в утробата, е съответно 20 и 30 пъти по-висока в сравнение с тези, които са родени след бедствието. При момчетата пък се наблюдава 60 пъти по-висок риск от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и 20 пъти по-голяма вероятност от поведенческо разстройство. Интересното е, че децата проявяват симптоми още в предучилищна възраст.

Според екипа на Номура променящият се климат не само оформя средата, в която хората живеят, но и стимулира висцерални и осезаеми трансформации в мозъка. Тъй като светът претърпява драматични промени в околната среда, човешкият мозък също се изменя. Промените, предизвикани от повишаването на температурата и екстремните метеорологични условия, влияят негативно върху мозъка – от паметта и изпълнителната функция до езика, формирането на идентичност и дори структурата на органа.

>>> Каква е максималната температура на въздуха, която човешкото тяло може да понесе

Доказателствата идват от различни области. Психолози и поведенчески икономисти илюстрират начините, по които температурните скокове водят до ръст в редица сфери – от домашното насилие до речта на омразата онлайн. Когнитивните невролози пък чертаят пътищата, по които екстремните горещини и нарастващите нива на въглеродния диоксид възпрепятстват вземането на решения, намаляват уменията за разрешаване на проблеми и понижават способността за учене. И както показват изследователи като Номура, не е необходимо човек да участва във война, за да страда от посттравматично стресово разстройство – стресът, породен от ураган или горски пожар, е достатъчен.

Климатологична невроепидемиология

Областта, която спокойно може да бъде наречена климатологична невропеидемиология, все още се развива, но много от ефектите, описани от редица изследователи, са интуитивни.

Мнозина вероятно забелязват, че горещото и задушно време оказва негативно влияние върху мисловния процес. Това не е съвпадение, а почти универсален феномен. По време на гореща вълна в Бостън през 2016 г. епидемиолози от Харвард показват, че студентите, живеещи в общежития без климатик, извършват стандартни когнитивни тестове по-бавно в сравнение с тези, които живеят в охладени помещения.

Когнитивното представяне обаче е само върхът на топящия се айсберг. В по-горещите дни се наблюдава също повишение на нивата на агресия както сред хората, така и сред животните. Например паякът черна вдовица е склонен към канибализъм в жегата, а маймуните резус започват битки помежду си. Изследователи от Финландия пък установяват, че високите температури потискат функцията на серотонина, особено сред хората, извършили тежки престъпления.

Невродегенеративни ефекти на климатичната криза

„Не мислим за случващото се.“, коментира неврологът Бурчин Икиз. „Не подготвяме здравните си системи. Ние не правим нищо по отношение на превенцията или защитата.“

Икиз е особено загрижена за невродегенеративните ефекти на климатичната криза. Отчасти това се дължи на факта, че продължителното излагане на високи температури може да активира множество биохимични пътища, свързани със заболявания като болестта на Алцхаймер и Паркинсон. Замърсяването на въздуха има същите неблагоприятни ефекти.

>>> Проучване използва изкуствен интелект за скрининг на хората, изложени на най-голям риск от Алцхаймер

Това, което най-много тревожи Икиз, е, че децата са сред най-уязвимите възрастови групи, тъй като подобни експозиции се натрупват кумулативно през живота на човек. „Това не се случва внезапно. Минават години, преди да се проявят невродегенеративните заболявания. Това всъщност ме плаши най-много. Виждаме излагане на замърсен въздух вследствие на горски пожари. Виждаме екстремни горещини. Ние самите сме в експеримент, като най-засегнат е мозъкът ни.“

Други учени, които взимат под внимание случващото се, прибягват до подобен драматичен език като този на Номура и Икиз. „Отличителните белези на болестта на Алцхаймер се развиват безмилостно при бебета, деца и млади хора в мегаполиса Мексико Сити.“, пише токсикологът д-р Лилиан Калдерон-Гарсидуенас. „Болестта на Алцхаймер, развиваща се в мозъчния ствол на малки деца и засягаща 99,5% от младите хора, е сериозна здравна криза.“

Разбира се, всичко това има значение само ако човек стигне до възраст, в която нервното гниене може да се прояви, тъй като невродегенеративните заболявания се развиват предимно при възрастни хора.

Нужда от навременни действия

Все още не са предприети координирани усилия за пълно разбиране и оценяване на последиците за мозъчното здраве. Въпреки това Икиз се стреми да поправи това. През пролетта на 2024 г. ще бъде свикана първата среща на екип от невролози и планетарни учени, чиято цел да обхване колективно проблема и да се опита да препоръча план за действие, преди обществото да се окаже насред припокриващи се епидемии.

Очаква се броят на хората, страдащи от болестта на Алцхаймер, да се утрои до 2050 г., без да се взема предвид климатичната криза. „Това ме плаши, защото през 2050 г. ще си кажем: „Ах, това е ужасно. Нека се опитаме да направим нещо.“, но ще бъде твърде късно за много хора.“, споделя Икиз. „Мисля, че затова наистина е важно точно сега да предприемем мерки, защото не искаме да стигнем до момента, когато нещата ще бъдат необратими.“