Определят ли културните особености отношението ни към околната среда

Много хора смятат, че климатичните промени са само един пример за безразсъдното ни поведение като жители на тази планета. Свободният достъп до споделени природни ресурси сякаш ни кара да забравяме, че от това как се грижим за света около себе си зависи животът ни. Жадни за печалба и притежание, но слепи за вредите, които нанасяме, ние черпим от богатствата и не връщаме нищо в замяна. Вземаме, без да даваме. Не достигат добрите дела, с които да покажем, че сме благодарни за всичко, което имаме.

Различните народи възприемат различно климатичните промени и възможните сценарии, които ни очакват. За някои те са препятствие по и без това трудния път на развиващите се страни. Други са се заели присърце със задачата да спасят планетата. Но има и такива, за които чуждите природни богатства са средство за собствения им напредък. Дали начинът, по който гледаме на всичко, което ни заобикаля в природата, е обусловен от културните ни особености?

Дадена социална група живее в една и съща културна среда, която моделира отношението и поведението на всеки неин представител. Различните вярвания, особености и морални правила са основата, върху която се утвърждават практики, свързани с опазването или пък унищожението на природата. Те определят и свързаността на хората с нея. Културата оформя светогледа на отделния човек и му помага (или пък не) да разпознава моралното от неморалното, като по този начин тя се оказва свързващото звено между обществото и практиките, насочени към опазване на околната среда. Бизнесът във всяка страна се ръководи основно от допустимите за хората стандарти. Дори правителствените решения са отражение на културните фактори.

През 2019 г. британската компания „YouGov“, която се занимава с проучване на общественото мнение и анализ на данни, провежда глобално проучване върху хора от 28 различни страни, за да разбере какво е отношението на народите от изтока и запада спрямо климатичните промени. Според направените изчисления 90% от световното население признава, че проблем съществува, но му отдава различно значение в зависимост от културните си особености.

Как културата определя отношението ни към околната среда?

Стари изследвания сочат, че стремежът ни да се грижим и да се тревожим за света, който ни заобикаля, се различава значително в различните общества. Самите разминавания се дължат на няколко основни фактора: съотношение между колективизъм и индивидуализъм, форма на контрол – външен или вътрешен, господство на материализма или постматериализма и ориентация към миналото или към бъдещето.

Друго проучване разкрива, че фирмените политики за опазване на природата са по-строги и постигат добри резултати в общества, където властта е по-равномерно разпределена. Сред останалите предпоставки за по-тясна връзка с природата са силно изразеното женско начало (склонност към сътрудничество, скромност и проява на загриженост), търсенето на сигурност, ориентацията към бъдещето в дългосрочен план и умението за въздържание.

На отсрещния полюс са обществата, в които желанието за постигане на лична удовлетвореност и проявата на мъжественост подкопават значимостта на заобикалящия ги свят.

Силно изразена йерархия – по-слаба грижа за околната среда

През 2001 г. нидерландският социолог Хофстеде опитва да открие зависимост между различните културни характеристики на народите и тяхната склонност да поставят на преден план не въпроси, свързани с икономиката, а с опазването на околната среда. Той измерва също така готовността на страните да инвестират повече средства в екологични инициативи и програми. Според експерта държавите, в които йерархията е приета от хората, а властта - по-равномерно разпределена, се полагат повече усилия за опазване на природните богатства, отколкото за икономически растеж.

Обратно, в страните, където отделните прослойки на обществото са твърде отдалечени една от друга, а мъжкото начало е доминиращо, екологичните въпроси не са толкова важни, като всички са оставили властимащите да вземат решения.

Колективизъм vs. индивидуализъм

Страните, които са ориентирани към колективния начин на живот и приемствеността, проявяват по-силна загриженост към природните ресурси и тяхното съхранение. Те обръщат сериозно внимание на последствията от действията на отделния човек върху живота на цялото общество. Връзката им с природата е по-тясна, а стремежът към устойчивост – непрестанен.

Ориентация към бъдещето в дългосрочен план

Гражданите на страни, които вярват, че постъпките на всеки от тях имат пряко отражение върху бъдещето им като народ, полагат усилия, за да направят по-добра средата си на живот. Те са наясно, че изчерпването на природните ресурси би имало катастрофални последици за бъдещите поколения.

Търсене на сигурност

Колкото повече сигурност търсят хората, толкова по-склонни са да предприемат действия, с които да намалят поводите си за тревожност, включително тези, свързани с благополучието на човека.

Силно изразено мъжко начало

Мъжкото начало кара човек да се чувства по-силен и да вярва, че има надмощие над природата. В този случай той използва природните ресурси неразумно и за постигането на материален успех за сметка на устойчивост.

Ролята на културните особености при формиране на индивидуалните схващания за околната среда

С цел да открият взаимовръзката между културата и екологично съобразното поведение, учени провеждат изследване в САЩ и Индия, фокусирано върху отделния човек. Те установяват, че колективизмът и чувството за принадлежност към определена общност правят хората и в двете страни много по-чувствителни по въпроси, свързани с околната среда. Осъзнатото поведение, целящо опазване на природните ресурси, има положителен ефект върху стремежа на гражданите да консумират екологично съобразни продукти и тяхната проактивност.

През 2012 г. Шулц твърди, че гражданите със силно изявено индивидуалистко мислене и нагласа подхождат егоистично към заобикалящия ги свят, търсейки единствено лична изгода. Те се тревожат за заобикалящия ги свят, но на персонално ниво. От друга страна, отделният гражданин в общество, изградено на принципа на колективизма, опитва да съхрани връзката си с всички останали , включително с природата. Той полага усилия, за да поддържа равновесието в екосистемите и биосферата. Той се грижи не само за хората, но и за растенията и животните.

Множество изследвания подкрепят твърдението, че привържениците на колективното мислене, са по-загрижени за случващото се около тях, отколкото индивидуалистите.

Познаването на нагласите и вижданията на хората с различни културни особености поставя началото на един дълъг път. Път към опазване на природата и ресурсите, с които ни дарява ежедневно. Път, съобразен със специфичните особености на всяка нация. Защото макар да живеем в различни краища на света, всички ние сме обитатели на една и съща планета.