Защо трябва да ни пука за топенето на ледовете в Арктика

Земята е цялостен организъм и това, което се случва в Арктика, се отразява на цялата планета. Топенето на ледовете предизвиква необратими последствия, свързани с глобалното затопляне и промяната на природните ресурси. 

Научни изследователи обясняват какво означава за света топенето на ледовете в Арктика. Това, което се случва там, влияе на целия свят. 

Арктика е изключително важна част в глобалната климатична система. Също както амазонските гори се считат за белите дробове на света, Арктика, от своя страна, е кръвоносната система на земята. 

А сега тази система е в криза, твърдят специалистите по научни изследвания, свързани с климатичните промени. На базата на дългогодишни наблюдения те откриват, че за 50 години 50% от ледовете са се стопили. 

Ефектът албедо

Снимки на Google Earth от 1984 показват колко бяла е била Арктика и как през годините ледът се трансформира в тъмно синя вода. 

Белите участъци вече са заменени от сини, което може да се наблюдава от сателитите на Google. И ако се питате какъв ефект ще има това върху нас и защо трябва да ни пука, отговорът е заради албедо ефекта.

Ефектът албедо всъщност е процесът на отражение на светлината, когато тя достигне до бели предмети. Нека да изясним, понеже Арктика е бяла, тя отразява голяма част от слънчевата светлина обратно в атмосферата, за разлика например от океаните, които поглъщат тази светлина. 

Този процес е жизненоважен за Земята, защото ако изчезне тази бяла част от планетата, много голям дял слънчева светлина ще бъде погълната и глобалното затопляне ще се увеличи многократно.   

Учени откриват, че с топенето на ледниците тъмносинята вода поема все повече и повече топлина, която впоследствие се разпростира в останалата част от екосистемата и създава температурни аномалии в цял свят.  

Ледът в Арктика изчезва прекалено бързо

Не само че това се отразява върху намаляването на ефекта албедо, но и температурите на океаните се повишават, като затоплят ледовете от долната им част. 

Произведеният от човешката дейност въглероден диоксид, който се отделя в атмосферата, от своя страна загрява ледовете на повърхността. 

Това води до увеличаване на влажността, което допринася за по-бързо топене на ледовете и така целият цикъл се повтаря.

От 1970-та година сме изгубили 75% от летния лед на Арктика. 

През последните години виждаме тази “трайно замръзнала земя” да се размразява, освобождавайки концентрирани парникови газове. Според учени, ако всички те бъдат отделени в атмосферата, ефектът ще се равнява на удвояване на всички парникови газове в Европа. 

Но това не е всичко, представете си, че през всички тези години на еволюция на земята са съществували най-различни бактерии и вируси и има вероятност повечето от тях да бъдат замръзнали в ледовете на Арктика. 

В стопилите се досега ледове учени са изолирали бактерии, които датират от времето на мамутите. От НАСА успешно възстановяват 32 000-годишна бактерия, която са открили в топящия се лед в Аляска. А сега си представете какво ще стане, когато ледовете започнат да се топят слой по слой и тези води се стекат в океаните и моретата...

Всички изтръпваме, когато видим снимки на полярни мечки, които търсят ново място за живеене, при положение, че старото се е стопило. Как плуват с часове, за да открият някой останал ледник, на който могат да си починат.  

Но учените твърдят, че и ние скоро ще бъдем в същата ситуация, в която да търсим нови места за живеене. Ако ледниците се разтопят, това ще увеличи глобалното затопляне от 25% до 40 процента и никой не знае какви ще са последствията. 

Екстремни температури

Всички скърбяхме, виждайки снимки на огромните пожари в Австралия или Амазонка, но замисляли ли сте се, че те може да са обвързани с топенето на огромните маси лед в Арктика.

Това се дължи на влиянието на северната полярна област върху тесните въздушнитечения в атмосферата, които се наричат “струйни течения”. Те пренасят въздух от северното полукълбо към средните географски ширини и когато ледът изчезва, студеният въздух намалява, което допринася за изсушаването на въздуха в други части на Земята. 

Учени не могат да докажат директната връзка между всички пожари, които се случват по света и изчезването на Арктика, но са убедени, че второто има голяма заслуга за все по-зачестилите пожари. 

Освен това загубите на ефекта албедо създават условия, в които много по-лесно може да възникнат пожари и урагани.

Нивата на океаните и моретата се увеличават 

Освен всичко това ние може да видим, че с топенето на ледовете нивата на океаните се увеличават. Когато е замръзнала водата, заема много по-малко място, в сравнение с течното състояние на веществото. Последствията могат да бъдат необратими. 

Ако стигнем до увеличение на температурите с 2 градуса, може да видим едни от най-големите градове, като Токио и Ню Йорк, наводнени. 

“Ако останем до повишаване с 1,5, което е целта на Парижкото споразумение за климатичните промени, ние ще спасим летните ледове на Арктика”, твърдят учените от Световния икономически форум. “Тази цел изисква спешни, незабавни и драстични промени във всички аспекти на нашето съществуване.”

Ефектът на глобалното затопляне днес 

Месец януари на 2020 година се определя като най-топлия за периода, откакто учените са започнали да измерват температурите на сушата и океаните, съобщават от Националната администрация на САЩ за океаните и атмосферата (НОАА). Екстремните температури се превръщат в тенденция, която ни показва, че трябва да се вземат спешни мерки. 

Средните температури за януари надвишават с 1,14 градуса по Целзий средните за света за 20-и век.

За Арктика превишаването на средната януарска стойност е още по-голямо с 1.5 градуса по Целзий, допълват от НОАА. 

Арктика може да се определи като барометър за глобалния риск според специалистите в проблемите с глобалното затопляне. Това, което се случва там, отеква в целия свят.