Как климатичните промени предизвикват земетресения, вълни цунами и вулканични изригвания?

Опустошителни урагани? Повече от 1 000 жертви? Със сигурност става дума за климатичните промени! Почти сигурно е, че ураганите Ирма, Матю и Мария са резултат от глобалното затопляне, предизвикано от замърсяването на околната среда от човека, или? Но наистина ли е така?

Краткият отговор е не. А дългият започва с да. Един единствен ураган не може да бъде оправдан с глобалните климатични промени, към които медиите постоянно привличат вниманието ни. Настоящият ураганен сезон всъщност не е толкова необикновен и като цяло през последните няколко години ситуацията може да се определи като доста "кротка". През 2013 г. нямаше никакви сериозни урагани, а броят им е бил най-малък през 1982 г. Активността на ураганите зависи от различни природни фактори като климатичното явление Ел Ниньо и т. нар. Северноатлантическа осцилация, както и разбира се от затоплянето на океаните, които са най-засегнати от климатичните промени.

Всеобщото мнение е, че по-горещ климат не означава задължително повече урагани, но със сигурност ще засили мощта им. Това мнение изразява Кери Емануел, специалист по ураганите от Масачузетския технологичен университет.

Дебатът относно ураганите е изключително разгорещен през последните години, дотолкова, че понякога колеги учени отказват да сядат един до друг по време на конференции. Днес доказателствата в полза на специалистите, които твърдят, че активността на ураганите ще се увеличи значително със затоплянето на климата, сякаш са все повече и повече. За много от тях основната причина е покачването на температурата на световния океан, която е основният двигател при възникването на ураганите. Миналата година учените отбелязаха световен рекорд на температурата на океанската вода.

Последиците от урагана Харви

Подобно на ураганите, тихоокеанските тайфуни и бурите, които периодично се разразяват над Великобритания и Европа, следват подобен модел на развитие и честота в резултат на антропогенното замърсяване на околната среда. Броят на бурите може и да не се увеличи, но силата им със сигурност, и ще стават все по-опустошителни и по-опустошителни. Освен това съществува опасност бурите да се превърнат в клъстери, които да се вихрят по-продължителен период от време, сеейки опустошения.

Торнадота, тайфуни, урагани и бури – заедно в горещите вълни и наводненията – се възприемат като част от арсенала на климатичните промени. Прогнозите за увеличаване на опустошителната им сила, броя на жертвите и финансовите загуби са нещо нормално в наши дни. Но това не бива да ви подвежда, че затоплянето на климата се изчерпва единствено с повишаването на температурите, вятъра и дъжда.

Атмосферата не е изолиран елемент от земната структура и си взаимодейства с всички земни елементи като океаните, полярните шапки и дори земята под краката ви и то по сложен и неочакван начин, който може да направи светът, в който живеем, много по-опасен. Ледниците се топят и покачват нивото на световния океан, което пък увеличава риска от заливане на крайбрежните ивици. Но което е по-забележително, тънкият слой газове, които отговарят за времето и благоприятстват глобалното затопляне, наистина си взаимодейства със земята – т. нар. геосфера – и превръща климатичните промени в още по-голяма заплаха.

Тайванският учен Чи-Чинг Лиу предоставя убедителни доказателства, че между тайфуните, вихрещи се около Тайван, и малките земетресения под острова съществува връзка. Намаляването на атмосферното налягане, което е характерно за тихоокеанските еквиваленти на ураганите, е достатъчно, за да накара разломните плочи в земната кора да се задвижат, за да освободят напрежението.

Разрушения след земетресение в Италия

Лиу и екипът му предполагат, че тези бури действат като обезвъздушителни клапи, които освобождават опасното натрупано напрежение, задействайки по-чести малки по степен земетресения.

По подобен начин огромните количества дъжд, изсипващи се от тропическите циклони, които водят до тежки наводнения, могат също да се окажат свързани със земетресенията. Шимон Удовински от университета в Маями е забелязал, че в някои части на тропиците – включително Тайван – големи земетресения се появяват често след особено дъждовни урагани или тайфуни (като земетресението на остров Хаити през 2010 г., което отне живота на 220 000 души). Възможно е потоците дъждовна вода да смазват разломните долини, но Удовински предлага друго обяснение. Той смята, че ерозията на почвата, причинена от поройните дъждове, намалява тежестта върху разлома отдолу, което му позволява да се движи по-лесно.

От известно време учените подозират, че дъждовете оказват влияние и върху земетресенията в Хималаите, където например през 2015 г. загинаха 9 000 човека. По време на летния мусонен сезон, невероятни количества дъжд се стичат към ниските земи на Индо-Гангската низина, към южната част на планинската верига. После те се оттичат бавно в продължение на няколко месеца. Това ежегодно натрупване и оттичане на вода изглежда е свързано със земетръсната активност, която е много по-ниска през лятото, отколкото през зимата.

Оказва се, че подобни взаимоотношения съществуват и между дъжда и вулканичната активност. На карибския остров Монсерат пороите предизвикват изригванията на вулкана Суфриер-Хилс. По подобен начин вулканът Павлоф, разположен в Аляска, откликва на сезонните промени в морското равнище. Той предпочита да изригва през късната есен и зимата, когато морското равнище се покачва с 30-на сантиметра. Въпреки че океанът е далеч от вулкана, той притиска земната кора под вулкана, което позволява на магмата да си проправи път – геофизикът Стийв Макнът го сравнява с изстискване на паста за зъби от туба.

Вулканът Етна, Италия

След тези примери вече не би трябвало да ви е толкова трудно да си представите бъдещата картинка, начертана от затоплянето на климата и всичките бонуси, които вървят с него. Последното голям затопляне се случва преди между 20 000 и 10 000 години, когато температурата се покачва с 6 градуса и това причинява разтопяването на големите континентални ледници и покачва морското равнище с повече от 120 м.

Това задейства тежки геологически катаклизми. С изчезването на скандинавските ледове, разломите под тях освобождават натрупваното хилядолетия наред напрежение – под формата на мащабни и изключително силни земетресения. В Норвегия и Исландия се пробуждат вулкани, отдавна погребани под километри лед, което причинява "вулканична буря" преди около 12 000 години – активността им се покачва около 50 пъти.

Днес наблюдаваме подобна активност в Аляска, където разтопената ледена покривка вече покачва чувствително сеизмичната активност. Продължителни горещи вълни топят ледниците от Кавказ до Новозеландксите Алпи и водят до мащабни свличания на земна маса.

Гренландия

През последното десетилетие Гренландия загубва 272 милиарда тона лед годишно. Поради тази причина островът и околният терен се издигат нагоре. Според Андреа Хампел от Хановерския геологически институт бъдещето топене на ледници ще отключи средни до силни земетресения, особено ако в земната кора под съвременните полярни шапки има разломи, склонни към движение.

Преди около 8 200 години, земетресение, свързано с издигането на Скандинавия, задейства свлачището Сторега – гигантско подводно седиментно свлачище, което предизвиква огромна вълна цунами през Северния Атлантик. Височината й била повече от 20 м при Шетландските острови и 6 м покрай крайбрежието на Шотландия.

Вълна цунами в Япония

Вероятно след поднесената от нас информация, вече ще се вслушвате по-внимателно в прогнозата за времето или при съобщаването за опустошително земетресение в новинарската емисия, ще се замисляте дали през областта скоро не е минавал ураган или тайфун. Означава ли това, че ни очаква едно много по-горещо бъдеще, наситено с природни катаклизми? Всъщност, не можем да знаем със сигурност, тъй като има много променливи, от които зависят тези климатични и геологически явления. Но да, животът продължава да ни доказва, че всичко е свързано и няма нищо случайно на тази Земя. Единственото, което можем да ви посъветваме, е да очаквате неочакваното.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: telegraph.co

снимки: telegraph.co; businessinsider.co; bankrate.com; cnn.com; descopera.ro; cia.gov