Последици от наводненията върху физическото и психичното здраве на човека

Наводненията могат да имат опустошителен ефект както върху природата, така и върху здравето на човека. Те унищожават имущество и инфраструктура и отнемат животи. Една от причините за зачестилите бедствия е глобалното затопляне. В световен мащаб наводненията са най-често срещаният природен катаклизъм. От 1998 г. до 2017 г. те са засегнали над 2 милиарда души.

Негативни последици от наводненията върху здравето

Ефектът от природното бедствие е комплексен. Факторите, които определят здравните рискове, тяхната тежест и степента на уязвимост на населението, са различни: географско положение, брой и гъстота на населението, ниво на готовност и предпазни мерки. Разбира се, значение има и видът наводнение – бързо наводняване на ниско разположени части, наводнение по бреговете и т.н.

Последиците върху човешкото здраве са краткосрочни и дългосрочни, като застрашени са не само гражданите в бедстващия район, но и спасителните екипи и лекарите, които им помагат.

При наводнение човек може да получи тежки наранявания, хипотермия, ухапвания от животно, както и да се зарази с инфекциозна болест, да бъде лишен от достъп до храна или да развие психично разстройство.

В случай на природен катаклизъм фокусът пада най-вече върху икономическите последици, материалните щети и човешките жертви, ако има такива. Наводнението обаче може да ограничи или прекъсне достъпа до здравно обслужване заради разрушени пътища, което крие сериозни рискове за хората с тежки заболявания и за тези, които се нуждаят от спешна помощ.

Материалните щети и загубата на важни придобивки причинява финансова несигурност, която се отразява негативно и на психичното здраве.

Безспорно най-тежка травма обаче нанася загубата на близки хора.

>>> Защо голяма част от хората отричат изменението на климата

Болести, пренасяни чрез водата при наводнения

Болестите са един от най-големите рискове, които крие природното бедствие. Някои от тях се предават на човека, когато пие или е в контакт със замърсена вода. Тук попадат диарията, холерата, коремният тиф и лептоспирозата (тежко инфекциозно заболяване, което най-често засяга хора, работещи с животни).

Има и междинни преносители на зарази като комара. По този начин се разпространяват треската Денга и маларията.

Наводненията увеличават риска от разболяване, тъй като в някои по-тежки случаи капацитетът на канализационната система не е достатъчен и отпадните води преливат навън.

Консумацията на замърсена вода може да причини коремен тиф, холера и хепатит А.

В зоните, застрашени от крайбрежни наводнения, има вероятност от смесване на солената вода с питейна. Високата концентрация на сол е предпоставка за високо кръвно налягане или еклампсия.

Опасността остава дори и след като придошлите води се отдръпнат. Градините, наводнените домове и земеделските площи се превръщат в развъдници на комари, които също пренасят някои опасни болести.

Наводнението в Бангладеш през 2019 г.

Пример за тежки последици от наводнение е Бангладеш, който пострада тежко през 2019 г. Многократно увеличената популация от комари предизвика епидемия от Денга със 179 починали и 100 000 заразени.

Евакуацията и струпването на голям брой хора в спасителни центрове също носи известни рискове от белодробни и гъбични инфекции, причинени от плесените.

Външните наранявания често се свързват с инфекциозното заболяване лептоспироза, което се разпространява чрез замърсена с урина от гризачи вода, влязла в контакт с кожата.

Филипините се нареждат на трето място в световната класация на страните, в които се отчита най-голям брой природни бедствия годишно. Нейните жители живеят под непрекъсната заплаха, породена най-вече от климатичните промени. След проливни дъждове или наводнение там скача броят на заразените с лептоспироза, коремен тиф и треска Денга.

Психични проблеми

Психичните проблеми се отключват на по-късен етап и, за жалост, често се пренебрегват. Много хора, оцелели след наводнение, страдат от тревожност, депресия, безсъние, психоза или посттравматично стресово разстройство.

Изследване разкрива, че британците, преживели природното бедствие, са 4 до 8,7 пъти по-застрашени от дългосрочни психични проблеми. Експерти разказват за случай на жена, която е оцеляла след тежко наводнение през 2000 г., но от тогава дъждовете се превръщат в тригер (причинител на нежелани емоционални реакции), като подсилват тревожността и страховете й.

Възстановителните работи, ремонтите и разчистването на отломките също могат да причинят стрес на гражданите, особено ако държавата не е осигурила нужната добра организация и хората са принудени да се справят сами. Липсата на електричество за дълго време, прекъснатото водоподаване и затрудненият достъп до храна са не по-малък източник на стрес.

През юли 2021 г. проливни дъждове причиниха една от най-тежките през последните десетилетия наводнения в Западна Европа, които отнеха живота на 200 души и нанесоха щети в размер на милиарди евро. Тогава СЗО изготви документ, в който се описват дългосрочните последици за физическото и психичното здраве от разрушенията и бавното възстановяване.

Недохранване и лошо хранене

Данните сочат, че по време на наводнение и след това хората приемат по-малки количества храна или са лишени от достъп до такава.

Земеделският сектор също може да бъде сериозно засегнат, което да доведе до по-слаба реколта, продоволствена несигурност и недохранване.

В някои части на Южен Судан наводненията през последните три години принудиха стотици хиляди да се преселят, като много от тях дори започнаха да се хранят с диви растения като водни лилии например, тъй като посевите бяха унищожени. Близо 2,5 милиона души в страната бяха застрашени от сериозно и животозастрашаващо недохранване.

Респираторни проблеми след наводнение

Водата, която навлиза в сградите, обикновено е замърсена с токсични вещества, тежки метали, пестициди, биотоксини и патогени. Някои от токсичните замърсители остават дори и в изсъхналата утайка по пода. Когато хората се завърнат във вече почистените си домове, те вярват, че вече са в безопасност, но всъщност не е така. Всеки път, когато почистват или просто се движат в стаята, невидимите частици се разнасят във въздуха. Това означава, че обитателите ги вдишват, което застрашава здравето на белите дробове и може да предизвика респираторни проблеми.

Рискът за здравето вследствие на образуваните плесени

Влажните материали и предмети в жилището създават условия за образуването на плесен. Тя се разпространява чрез микроскопични спори, които се носят във въздуха, докато не попаднат върху друга повърхност.

Спори на плесен има във всяка сграда, макар невинаги да са видими с просто око. Излагането обаче на висока концентрация спори може да причини астма, алергичен ринит и синузит. Плесента е най-опасна за децата, като сред тях са регистрирани най-много случаи на астма след наводнение.

» Преди и след наводнение – съветите на специалистите

Как да сме по-подготвени за онова, което ни очаква

Климатичните промени ни напомнят за себе си по всевъзможни начини. По-високите температури водят до чести валежи и други опасни природни явления. Около 86 милиона души са били засегнати от наводнение от 2000 г. до 2015 г.

Адаптивността е може би най-ценното качество, ако искаме да опазим здравето си в случай на бедствие.

Глобалното затопляне

Не бива да забравяме колко важен е приносът на всеки от нас в опазването на околната среда. Изпусканите в атмосферата емисии са сред основните фактори за глобалното затопляне.

Статистиката сочи, че, ако не се предприемат мерки, 2,2 милиона души само в Европа ще бъдат застрашени от наводнения по крайбрежията до 2100 г. В случай, че всяка страна положи нужните усилията, за да ограничи емисиите на парникови газове, броят на засегнатите ще падне до 1,4 милиона, а, ако самите ние се подготвим и развием умения да се адаптираме към най-лошите възможни сценарии, пострадалите биха били не повече от 0,6 милиона.

Последиците върху физическото и психичното здраве на човека ще стават все по-тежки, ако не вземем бързи и решителни мерки, които да забавят климатичните промени.