Екотревожност - последствието от вредното въздействие на климатичните промени върху здравето ни

Всеки от нас знае, че промените в климата и сезоните могат да повлияят на настроението ни, да ни натъжат и дори да доведат до сезонно афективно разстройство. Учените установяват, че не само краткосрочните, но и дългосрочните климатични изменения се отразяват негативно на психичното и физическото ни здраве.

По-долу Бони Шнайдър, която е автор на книгата „Taking the Heat: How Climate Change Is Affecting Your Mind, Body, and Spirit and What You Can Do About It“ и бивш метеоролог в телевизия „CNN“, описва предизвикателствата, свързани с така наречената екотревожност и начините, по които можем да се справим с нея. 

Могат ли и как точно климатичните промени да влошат здравето ни?

Средата, в която живеем, е много важна за нашето здраве. Температурата, качеството на въздуха и водата, безопасността на храните и достъпът до тях са променливи, които оказват своето влияние както върху хората със съпътстващи заболявания, така и върху напълно здравите.

Да вземем за пример температурата. Спали ли сте в гореща стая без климатик? Колкото по-топло е, толкова по-неспокойно спим. А нарушенията на съня замъгляват съзнанието и влошават паметта.

Изследване върху млади и здрави студенти, разкрива, че тези, които спят в горещи помещения се представят по-лошо на когнитивни тестове, проведени на следващия ден.

Климатичните промени водят до някои екстремни събития като големи наводнения, горски пожари, опасни гръмотевични бури и и урагани, които продължават по-дълго и са свързани с обилни валежи. Само за 2021 г. Щатите са били сполетени от 20 климатични катастрофи. Всяка от тях нанася щети в размер над 1 милиард долара.

Увеличават се случаите на природни бедствия, както и хората, засегнати от тях. Пожарите могат да причинят тежки изгаряния, задушаване след вдишване на пушек, травми и други.

Здравето на човека обаче не касае само неговото тяло, а и психиката му. Страхът и болката след нараняване, загубата на близки хора от общността или дискомфортът, свързан с евентуално преместване, предизвикват усещания, които могат да останат с години, дори десетилетия.

Не бива да подценяваме и факта, че природният катаклизъм в другия край на света не застрашава здравето само на местните жители. Разбира се, най-голям е стресът сред преките потърпевши, но дори и само докато гледаме новини, свързани с бедствия или разрушения, ние ставаме по-тревожни.

Какво представлява екотревожността и често ли се среща?

Екотревожността е разновидност на тревожността, която човек изпитва по отношение на климатичните промени и бъдещето на планетата.

84% от хората между 16 и 25 години се притесняват какво ги очаква оттук нататък, сочат данни от глобално проучване върху 10 000 души, проведено през 2021 г. Повече от половината участници вярват, че „човечеството е обречено“, а 45% споделят, че климатичните промени ги тревожат и им пречат да живеят пълноценно.

Експерти от Психиатричния съюз по въпросите, свързани с климатичните изменения, потвърждават, че най-често от екотревожност страдат младите хора. Тя може да наруши нормалния ритъм на живота им, да обсеби мислите и да попречи на качествения и пълноценен сън.

Опасни ли са климатичните промени за болните хора?

Да. Специалистите предупреждават, че всяка такава промяна причинява стрес на човешкото тяло. Дните стават все по-горещи, при това за дълъг период от време, което може да бъде опасно за пациентите с автоимунни заболявания. Лупусът например може да се влоши от ярката слънчева светлина и УВ лъчите, твърдят здравни експерти.

Някои изследвания разкриват връзка между болката, относителната влажност, налягането и скоростта на вятъра. Честите и силни бурни крият риск от засилване на болката при пациенти с артрит. Има и проучвания, според които няма връзка между проливните дъждове и болката в ставите или гърба, макар да не отричат, че такава може да съществува, ако бъдат намерени достатъчно доказателства.

Климатични промени и инфекциозни болести?

Щетите, нанесени върху биоразнообразието, се превръщат в сериозен проблем през годините. Дори незначителните на пръв поглед изменения в естествения хабитат (местообитание) на дивата природа засяга нас, хората, защото сме част от екосистемата.

Доклад от септември 2020 г. на д-р Антъни Фаучи и д-р Дейвид Морънс, експерти по инфекциозни болести, предупреждава, че все по-често ще се сблъскваме с пандемии. Според тях пандемията от коронавирус е поредното напомняне колко пагубна, деструктивна и извън всякакъв контрол е човешката дейност и колко сериозно застрашава тя дивия свят. Всяко наше действие е като бомба със закъснител, която може да предизвика нова катастрофа.

Болести, предавани чрез насекоми и кърлежи

Промените в околната среда оказват влияние и върху много от векторнопредаваните болести (болести, предавани чрез насекоми и кърлежи). С покачването на температурите се увеличава популацията на кърлежите в северните ширини. Това от своя страна е предпоставка за все по-чести случаи на Лаймска болест там, където доскоро тя е била рядко срещана. Трудното й диагностициране я превръща в още по-сериозно предизвикателство.

Комарите също крият рискове за здравето, а знаем, че високата влажност след наводнение ги привлича.

Има и видове бактерии, които се пренасят с водата и се хранят с човешка плът.

Някои учени вече изразиха тревога, че повишаването на температурата във водните басейни е принудило част от познатите смъртоносни бактерии да се придвижат към незасегнати до момента водоеми. Представителите на рода Vibrio например могат да навлязат в човешкия организъм през кожата (прорез или друга наранено място), причинявайки бързоразвиваща се тежка инфекция, която понякога е с фатален край.

Проучване от 2018 г. разкрива, че броят на случаите на Vibrio инфекции се е увеличил с 41% от 1996 г. до 2005 г. Много от пациентите са хора, плували в крайбрежните води на Флорида, Мериленд и Делауеър.

Има ли връзка между глобалното затопляне и алергиите?

Сезонът на алергиите определено стана по-дълъг. Нарастващият брой топли дни между пролетта и есента създава благоприятни условия за увеличаването на полените. Съществува теория, според която големите емисии въглероден диоксид също допринасят за тяхното образуване и разпространение.

Друг вид алерген са плесените. Честите бури, наводненията и влажните дни ускоряват тяхното размножаване.

Астматичните пристъпи понякога също са следствие от алергии. Симптомите на астма се задълбочават при буря или горски пожар. Така че, казано накратко, всичко е свързано.

След всичко казано дотук, е напълно разбираемо защо хората изпитват екотревожност. Как могат да се справят с нея?

Психолозите и психиатрите, с които съм разговаряла, предупреждават да не подценяваме състоянието. То има своето логично обяснение и причини, а хората, които страдат от него, наистина се притесняват.

Добре би било да се запознаят и да общуват с други като тях, за да могат спокойно да споделят емоциите и опасенията си. Има специално организирани мероприятия с такава насоченост, на които комуникацията е улеснена благодарение на медиатори.

Хората с екотревожност могат да предприемат и някои малки действия, които ще ги накарат да се чувстват по-добре, като например членство в активистко движение или участие в местна инициатива за почистване на парк, плаж или река например.

Много подходящи инструменти за преодоляване на тревожността са осъзнатостта и медитацията.

Да не забравяме терапевтичния ефект на природата върху нас, без значение дали имаме психично разстройство или не. Градинарството, и дейностите на открито по принцип, дори в най-студеното време, превръща усещането за безпомощност в силна страна.

След преживяна травма от падащ предмет по време на пожар или друг природен катаклизъм е много полезно човек да търси връзка с природата. Това е част от механизма за справяне със стреса от случилото се.

Всеки от нас трябва да намира 20-30 минути дневно за разходка навън, защото е доказано, че взаимодействието с природата намалява нивата на кортизол (хормона на стреса). Колкото по-ниски са те, толкова по-добре за тялото и ума.