Да се справим с безпокойството при децата. С игра!

от 22 юли 2016г.

Ако сте родители, сигурно ви се е случвало да преживеете онзи натрапчиво мъчителен момент, в който буквално не можете да познаете малчугана си. Той вика, крещи, плаче с часове, противоречи ви и отказва всякакви опити за комуникация с вас. Преди обаче да се изкушите да се обвинявате в погрешен възпитателен подход или да потърсите услугите на психолог, погледнете на ситуацията от друг, по-различен, ъгъл. Твърде е възможно палавникът ви да бъде разтревожен от някакво определено събитие, случило се в живота му, и то да се отразява негативно върху цялостното му поведение.

Уви, дори самото разпознаване на тревожността при мъниците съвсем не е лесна задача. Затова, ако подозирате, че именно тя има "пръст" в цялата работа, горещо ви препоръчваме да прочетете полезното четиво "Срещу безпокойството" на американския специалист д-р Лорънс Коен. Метафорично казано, книгата представлява своеобразен спасителен пояс за онези мами и татковци, които искат да приберат наследниците си на сушата и да им осигурят спокойствието, от което се нуждаят.

Самият Коен е детски психолог с богат професионален опит, който, освен че има частен кабинет в Бостън, често се изявява и в ролята на консултант и лектор в различни американски частни и обществени училища. Той е и татко на двама малчугана.

За книгата

В "Срещу безпокойството" докторът подробно описва всички онези сигнали, по които настойниците могат да установят, че децата им се намират в желязната хватка на безпокойството. Коен акцентира върху това, че първата стъпка към успешно справяне с положението е зоркото наблюдение над поведението на малкия човек. Какво по-различно прави той напоследък? Как се проявява това на физическо равнище, колко продължава? Иначе казано, заинтересованият родител, който наистина желае да помогне на мъника си, донякъде трябва да се превърне в детектив, който да търси улики навсякъде, дори и в на пръв поглед безобидни неща.

А за основно решение на тревожността Лорънс Коен предлага… играта. Нейната неформална, забавна, интригуваща и първична природа максимално бързо има потенциал да елиминира напрежението и да отвори пътищата към душата на хлапето.

Веселият бой с възглавници, преследването и разговорите с въображаеми герои, опредметяването и одухотворяването на тревожността (и поставянето й в подчинено положение)… са само част от богатия арсенал от методи, които Коен ни предлага за реагиране в деликатната ситуация. Готиното е, че всяка игра може да се адаптира и модифицира спрямо конкретния случай, възрастовите и индивидуални особености на малчуганите. Всяка има своите правила, логика, идея. И най-важното – цел.

В четивото си психологът предоставя на вниманието на читателя и специални техники за оценка на нивото на тревожност. Най-важното е да не забравяме следното: че когато степента на безпокойство е много висока, думите често не вършат работа – тогава първо прегърнете, погалете, притиснете детето до себе си, съветва Коен. То трябва да почувства, че разбирате неговите основания да се притеснява, че не ги смятате за маловажни и… за прекалено "детски".

Нещо повече, американецът напомня, че би било наистина невъзможно да решим проблемите на наследниците си с безпокойството, ако преди това не решим собствените си. Тревожният родител не е приятел нито на детето си, нито на себе си. В този ред на мисли, техниките за успокоение, които ще откриете в "Срещу безпокойството" биха могли да се прилагат и от възрастни. Даже е препоръчително това да стане.

Без колебание можем да твърдим, че книгата би била изключително полезна за онези от вас, които изпитват болезнена безпомощност пред странните настроения на детето си и имат нуждата да си върнат загубената някъде в превода връзка с него. Искрено ви желаем успех!

Още по темата: