Вродена амузия – заболяването, заради което американският президент Юлисис Грант вместо музика чува само какафония от звуци

Официалното встъпване в длъжност на американския президент Юлисис Грант, управлявал страната в периода 1869 г. – 1877 г., е съпроводено с много музика, пищен парад и тържественост. Хиляди хора излизат на улицата, за да отпразнуват събитието. Единственият, който не може да се зарадва на музиката, е самият президент и причината е, че страда от рядко неврологично заболяване, заради което вместо музика чува единствено шум.

Оказва се, че от същото нарушение, известно като вродена амузия, страдат още поне двама президенти – Теодор Рузвелт и Уилям Тафт. За тях музиката не е хармонично съчетание от звуци, а силен, дразнещ шум или какафония.

Всички пациенти с амузия пеят фалшиво

Неврологът Псише Луи от Харвардското медицинско училище в Бостън пояснява: „Здравите хора имат развити музикални способности. Ако например започна да свиря и сбъркам някъде или пропусна нота, те биха усетили, че нещо не е наред. Хората с амузия не биха го забелязали. На пръв поглед за околните те просто не могат да пеят вярно, но всъщност проблемът е много по-сериозен.“

Трудно е да се каже колко души страдат от амузия, тъй като в повечето случаи тяхното фалшиво пеене се приема за безобидна особеност, а не за здравословен проблем. Всъщност заболяването се дължи на увреждане на биологичните връзки, заради което болният не може да „чуе“ музиката по онзи хармоничен и приятен за ухото начин, познат на всички останали. Ако му бъде поставена задача да различи две много сходни музикални творби, той няма да се справи. Например, за здравия човек Петата симфония на Бетовен не може да се сбърка с някое поп изпълнение, докато за диагностицирания с амузия и двете са просто звуци. Това обаче невинаги означава, че му липсва артистична чувствителност, че страда от умствено изоставане или от проблем със слуха.

Преди 20 години учени от Университета на Монреал откриват за първи път, че някои хора просто не могат да обработват музикални звуци. От тогава невролозите се опитват да разгадаят механизма, по който слуховата информация се кодира в мозъка.

Причини за амузия

Според тях причините за заболяването могат да бъдат различни. При някои то е резултат от увреждане на мозъка след претърпян инсулт, което може да засегне областите, отговорни за обработката на информация за височините на музикалните тонове, но не и областите, отговорни за други, на пръв поглед сходни функции, като например разбирането на езика. При други амузията се наследява.

Как работи мозъкът на пациент с амузия

При здрав човек звуците се обработват от ухото и мозъка, информацията се кодира и периодично се съхранява в темпоралния лоб, известен още като слухов кортекс. Когато остане неактивен, всяка нота се забравя в момента, в който е изсвирена, а слуховият кортекс съответно не може да ги свърже в една мелодия. Пациентите с амузия не успяват да разпознаят промените във височините, когато интервалът между две последователни височини е твърде кратък, и не могат да разберат музикалните скали. Затова хора като президентът Юлисис Грант възприемат музиката като какафония от звуци, нищо повече.

Хората с амузия разпознават различните езици

Експерти подчертават, че страдащите от амузия успешно различават езици, което предизвиква още повече техния интерес. Те продължават изследванията върху връзката между гените и механизма на разпознаване на музикалните тонове и височини.

Несгодите по време на втората церемония по встъпване в длъжност на ген. Грант

Според професора по музика Джонатан Фрийдман ген. Грант е носил последствията от своето заболяване като всички други. Той не може да разпознава и запомня известни парчета, нито пък да си ги припява или тананика. Вероятно това е причината да мрази да танцува. По ирония на съдбата именно военната музика, която никак не обича, но се налага често да слуша, дразни най-силно ушите му. Войниците му обаче я обожават. За да не ги лиши от удоволствието и все пак да спести средства от бюджета, президентът Юлисис Грант наема специален бенд, който да се грижи за доброто настроение на войската му.

Съдбата обаче отново е неблагосклонна към генерала. Денят, в който се провежда церемонията по повторното му встъпване в длъжност през 1873 г., е много студен и не позволява на музикантите да свирят. Облекчението на Грант не трае дълго. Комитетът, който организира събитието, решава да постави клетки с канарчета, които все пак да послужат за музикален акомпанимент. Заради твърде ниските температури, освен че не пеят, много от тях умират. И така, вместо тържествено, второто встъпване в длъжност на Юлисис Грант е по-скоро трагично.