Били Айлиш за синдрома на Турет: Хората се смеят на тиковете ми, защото си мислят, че се опитвам да бъда забавна

През последните години все повече световноизвестни личности се осмеляват да разкрият заболяванията си, както и трудностите, с които ежедневно се сблъскват. Целта на повечето от тях е повишаване на обществената осведоменост за редица тежки болести. Сред тези знаменитости е и Били Айлиш, която е напълно открита за синдрома на Турет, откакто разкри диагнозата си в Instagram през 2018 г.

>>> Синдром на Турет – причини, симптоми и лечение

„Реакцията на другите ме обижда“

20-годишната американска певица се осмелява да говори открито за неврологичното си заболяване в епизод от поредицата My Next Guest на Джон Летърман. По време на интервюто Били споделя, че не изпитва неволни потрепвания по време на изпълнения и че някои специфични тикове са изчезнали с времето, но други все още се появяват редовно.

„Най-честият начин, по който хората реагират, е да се смеят, защото си мислят, че се опитвам да бъда забавна. Винаги оставам невероятно обидена от този факт.“, споделя Айлиш

Въпреки че почти не обсъжда разстройството си по време на интервюта, певицата обяснява, че се радва да говори за него. „Всъщност наистина обичам да отговарям на въпроси за синдрома на Турет, тъй като състоянието е много интересно и често ме кара да се чувствам объркана.“

След като диагнозата й става публично достояние, редица други артисти разкриват пред нея, че те също се борят с болестта от години.

Мърдане на ушите и щракане на челюстта

Били Айлиш бива диагностицирана със синдрома на Турет на 11-годишна възраст, като първите тикове, с които се сблъсква са често мигане и/или стискане на очите и широко отваряне на устата.

Докато тиковете, които изпитва днес, може да не са забележими за обикновения зрител, певицата споделя на Летърман: „Ако ме снимате достатъчно дълго, ще забележите много неволеви движения“.

Айлиш споделя, че нейните постоянни тикове включват мърдане на ушите, повдигане на веждите, щракане на челюстта и огъване на ръцете. „Това са неща, на които няма да обърнете внимание, докато разговаряме, но за мен те са много изтощителни.“

Прости и сложни тикове

За да бъде диагностициран със синдром на Турет, човек трябва да изпита поне два прости или сложни моторни тика и поне един вокален тик преди 18-годишна възраст, според Американската асоциация на Турет.

>>> Синдромът на Турет: цялостна поведенческа терапия за справяне с тикове

Неволните движения, които Айлиш описва по време на интервюто, са прости моторни тикове, което означава, че включват само една мускулна група. Сложните тикове от своя страна изискват ангажирането на няколко мускулни групи в различни модели на движение, като подскачане или въртене.

Вокалните тикове също могат да бъдат прости или сложни. Простите включват подсмърчане, прочистване на гърлото, сумтене, викане и лай. Някои хора изпитват сложни вокални тикове, при които изричат думи или фрази извън контекста.

Неволните изблици, свързани със синдрома на Турет, невинаги са неподходящи или вулгарни, противно на начина, по който разстройството се представя в медиите. Едва около 10% от хората, диагностицирани със заболяването, страдат от копролалия – болестно желание за изричане на псувни и етнически обиди.