„Скритите“ заболявания на великите исторически личности

Ако се обърнем назад във времето и преминем през световната история, ще открием стотици личности, достойни за възхищение – смели, самоотвержени, вдъхновяващи. Обикновено се запознаваме с постиженията им и дори не се замисляме за цената, която е трябвало да платят, за да присъстват днес в учебниците.

Въпреки великите си дела, те са обикновени хора и не са им чужди различните трудности, пред които ни изправя животът. Болестите са сред най-честите предизвикателства, изпълващи дните им. Оказва се обаче, че здравословните проблеми на много от тях са дефинирани стотици години след смъртта им, което вероятно се дължи на напредъка на медицината.

Ще ви запознаем с посмъртните диагнози на велики личности, оставили своя траен отпечатък в световната история въпреки сериозните си здравословни проблеми.

Юлий Цезар – епилепсия или микроинсулти

Смята се, че великият римски пълководец Гай Юлий Цезар е страдал от епилепсия. За това свидетелстват писанията на древните историци Плутарх и Светоний, които отбелязват, че тялото на Цезар неведнъж се е разтрепервало неконтролируемо и е получавал припадъци. Симптоматиката е добре позната на древните римляни, които наричали заболяването Morbus caducus (падаща болест), познато днес като епилепсия – хронично мозъчно разстройство, което се проявява под формата на повтарящи се епилептични припадъци.

По-обширно проучване на заболяването на Цезар е проведено през 2015 г., когато се появяват предположения, че състоянието на пълководеца може да е причинено от поредица мини инсулти и исхемични атаки.

Микеланджело Буонароти – артрит

Известният ренесансов художник и скулптор Микеланджело умира на 88-годишна възраст. До последните си дни той работи върху своите произведения, въпреки че се оказва, че е страдал от остеоартрит – дегенеративно ставно заболяване, което се изразява в изкривяване на пръстите и причинява болка и скованост. За диагнозата се разбира едва в началото на 21-ви век, когато медицински изследователи анализират творбите, които майсторът създава през различните периоди от живота си.

Специалистите изследват ранните творби на Микеланджело и портретите, които е завършил около 20 години преди смъртта си. Те забелязват значителна разлика в поведението на лявата ръка на гения – произведенията разкриват, че тя е отпусната и деформирана. Доказателства за здравословния проблем учените откриват и в лична кореспонденция на художника, в която той споделя, че страда от подагра, както и че не е в състояние да отговори на писмо, защото ръката му отказва да пише.

Предполага се, че състоянието на твореца се е влошавало през годините вследствие на продължителната работа, която изискват шедьоври като скулптурата Пиета и Статуята на Давид. Въпреки това Микеланджело не щади ръцете си и работи упорито върху произведенията си. Учените допускат, че може би точно това е помогнало на гения да съхрани пръстите си активни до последно.

Хариет Тъбман – нарколепсия

Хариет Тъбман е активист и шпионин по времето на Гражданската война в Америка. Благодарение на своите упоритост и силен кураж, тя спасява не само себе си, но и стотици други хора от робство.

По време на престоя си в плантация в Мериленд като дете, Хариет става жертва на лошо стечение на обстоятелствата. Надзирател хвърля оловна тежест, с която цели да удари друг роб, но за съжаление, улучва Хариет и чупи черепа й. Това я обрича на постоянно главоболие и припадъци до края на живота.

Не само мозъчната травма е причина за влошеното й здраве. Историците смятат, че жената е страдала и от нарколепсия – мозъчно увреждане, което кара човек да заспива внезапно, и е съпътствано от световъртеж, внезапни припадъци и хиперсомния.

Тъбман често изпада в състояние на транс. Очевидец разказва, че е заспивала дълбоко по време на разговор, но след събуждане е помнела всичко.

Според други учени тя е била болна и от катаплексия – неврологично състояние, свързано със загуба на мускулна сила и парализа.

Крал Джордж III – порфирия

Джордж III е първият крал на Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Въпреки големите му успехи, има сведения, че през целия си живот той страда от пристъпи на лудост, които понякога са толкова сериозни, че налагат използването на усмирителна риза.

През 60-те години на миналия век експерти разглеждат здравния му картон и стигат до извода, че кралят е страдал от порфирия – наследствено заболяване, което засяга черния дроб и кръвта и се характеризира с понижено производство на хемоглобин. Най-често срещаните признаци на болестта, които са наблюдавани и при Джордж III, са стомашни и мускулни болки, тревожност, халюцинации и безцветна урина.

До днес се спори дали това е точното заболяване, поразило краля. Твърди се, че причина за лудостта му е по-скоро биполярно разстройство или друго психично заболяване.

Анализ на негови косми, проведен през 2005 г., сочи, че тежкото протичане на порфирията най-вероятно е в резултат на медикаментите с високо съдържание на арсен, които той приема.

Други исторически сведения тълкуват пристъпите на лудост като ответна реакция на травмиращи събития в живота на Джордж III, едно от които преждевременната смърт на най-малката му любима дъщеря Амелия, починала от туберкулоза.

Самюел Джонсън – синдром на Турет

Още от ранна детска възраст Самюел Джонсън има различни здравословни оплаквания. По негови думи той се е родил „почти мъртъв“ и не след дълго се заразява със скрофулоза (туберкулозни жлези). Болестта оставя отблъскващи белези по лицето и врата му. Освен това той е почти сляп с лявото око.

За жалост, списъкът със заболявания не свършва дотук. Бележитият поет, лексикограф и съставител на едни от първите подробни англоезични речници е страдал от Синдром на Турет. Според източници, които разказват за живота на Джонсън, той е имал физически и словесни тикове, изразяващи се в постоянно клатене на глава, издаване на странни звуци, потъркване на лявото коляно с ръка и други подобни отклонения, характерни за наследственото неврологично заболяване. Необяснимото му за онези времена поведение е повод за безброй подигравки по негов адрес, въпреки високата му ерудираност.

В зряла възраст Самюел Джонсън често изпада в депресия. След смъртта на двама негови приятели, здравето му се влошава драстично. Хроничният бронхит, който го преследва години наред, както и отоците в крайниците, му причиняват сериозен дискомфорт. През 1783 г. получава инсулт, а година по-късно умира.

Джейн Остин – болест на Адисон

Джейн Остин – велика писателка с трагична смърт. През 1816 г. авторката на романите „Гордост и предразсъдъци“ и „Ема“ проявява множество странни симптоми – изтощение, пребледняване, болки в кръста и жлъчни кризи. Семейството й забелязва влошеното й здраве, но Джейн решава да продължи да работи и да прикрива страданието си, доколкото е възможно. На 41 години тя вече едва да ходи, а по-късно е прикована към легло. Година по-късно, през май 1817 г., умира.

Много са диагнозите, които специалисти са опитвали да поставят на Джейн Остин. Една от най-правдоподобните е болест на Адисон, която се свързва с рязка смяна на цвета на кожата през последния стадий на заболяването.

Ейбрахам Линкълн – депресия

„Меланхолията на Линкълн“ е описателна книга за състоянието на шестнадесетия президент на САЩ Ейбрахам Линкълн, написана от Джошуа Шенк. Идеята за нея се ражда, след като неведнъж държавният глава публично споделя за мрачните си мисли, включително за самоубийство. Чувството на отчаяние и тежката меланхолия го преследват през по-голямата част от живота му. Смъртта на 11-годишния му син и избухването на Гражданската война допринасят за влошаването на състоянието му, което днес се описва като клинична
депресия.