Натали Осбърн за химиотерапията: Не мислиш колко зле се чувстваш, мислиш какво си готов да понесеш, за да останеш жив

Гадене, диария, болки в ставите, умора, косопад – списъкът със странични ефекти на повечето лекарства за рак наподобява симптоматиката на редица заболявания. Много често лечението е тежко изпитание за пациентите, повечето от които са готови да изтърпят множество страдания и да водят жестоки битки, за да увеличат шанса си за оцеляване. Такъв е и случаят на Хилари Осбърн, която се сблъсква с тежки странични ефекти в борбата си с рака на гърдата.

Страничните ефекти – недостатък на изцелението

„Преди диагнозата най-вероятно щях да си запиша час при личния лекар, ако изпитвах дори малка част от симптомите, които сега смятам за незначителен недостатък на това да съм отново здрава. Проблемът с всички странични ефекти от лекарствата е, че докато се натрупват, можете да загубите представа защо ги приемате.“, споделя Хилари Осбърн.

>>> Още един ден живот или какво означава да оцеляваш в битката срещу рака

Младата жена предварително е предупредена, че химиотерапията има своите недостатъци. Преди да започне лечението си за рак на гърдата, онкологът й представя дълъг списък с евентуалните странични ефекти.

„В началото се съсредоточих върху тези, които бяха често срещани и се подготвих, доколкото можах, да се изправя срещу тях. Запасих се със сладкиши, за да се опитам да се справя с ужасния вкус в устата и чувството на гадене, които можех да изпитам, купих си крем за суха кожа и молив за вежди. Проучих как да използвам охлаждаща шапка, за да намаля загубата на коса, и си купих парацетамол, за да се справя с евентуалното главоболие.“, казва Осбърн.

За тежестта на страничните ефекти

Посещението на различни уебсайтове показва на младата жена колко голям проблем представляват страничните ефекти. В няколко параграфа се описват положителните ефекти на лекарствата, как се прилагат и как действат. След това е поместена подробна информация за всички неща, които човек може да изпита, докато ги приема. С течение на времето Натали открива, че се връща към тези страници само за да се увери, че това, с което се сблъсква, е нормално.

„Не всичко от това, което преживях обаче, беше очаквано. Бях толкова изтощена, че имах чувството, че нямам сили да стоя изправена. Всички проблеми изглеждаха като странични ефекти на химиотерапията – понякога преминавах към ново лекарство и симптомите можеха да се припишат на това. Дори тежката умора отдадох на продължителното лечение, но вместо да изчезне с времето, се оказа, че е знак за редки странични ефекти.“, споделя Натали.

Освен че й помагат да се бори с рака, лекарствата за имунотерапия, които приема, оказват негативно въздействие върху щитовидната и надбъбречната жлеза на младата жена. Проблемът се оказва толкова сериозен, че й се налага да започне доживотно лечение. „Имах лош късмет, особено по отношение на надбъбречните жлези – нещо, което би ме разстроило в миналото. Нещо, което сега определям като страничен „продукт“ на изцелението.“

„Готова съм да приема почти всичко, ако това ще увеличи шанса ми за оцеляване“

>>> Джесика Морис: Реших да се боря с рака, въпреки песимистичните прогнози

„Възможно е да има нови странични ефекти от лекарствата, които ще приемам в бъдеще. Сега обаче знам, че не всички се проявяват – моливът и шаблоните за вежди се оказаха загуба на пари, а кремът не беше по-полезен от обикновено. Странният вкус в устата ми се променяше според лекарствата и открих, че джинджифилът и горещата вода са най-добрият начин да се справя с него. Охлаждащата шапка подейства до известна степен, тъй като загубих около една трета от косата си.“, споделя Натали.

Въпреки че в началото на лечението младата жена отчасти се надява, че подготвяйки се за страничните ефекти, може да намали тяхната тежест, сега вече знае, че това всъщност не е най-важното. „Можете да направите проучване, за да знаете какво да очаквате, но също така можете да пропилеете много време в тревоги за неща, които никога няма да се случат. Временните странични ефекти изглеждат по-малко плашещи, след като видях как идват и си отиват, но се чувствам по-обезсърчена от трайните проблеми.“

Поглеждайки назад, Натали се спомня, че лекарите са били прави за ефективността на лекарствата и че медицинските сестри са имали отговор на всичко, с което се е сблъскала в нелеката борба с рака. „В крайна сметка съм готова да приема почти всичко, ако това ще увеличи шанса ми за оцеляване след смъртоносна болест. Никога обаче няма да преглеждам листовките на лекарствата по начина, по който го правех досега.“