Джесика Морис: Реших да се боря с рака, въпреки песимистичните прогнози

„Не аз избрах рака за свой противник. Той избра мен.“

Така започва историята на Джесика Морис. Нейната присъда я застига твърде рано, в началото на петдесетте. Тя е силна и жизнена. Има три малки деца. Бъдещето изглежда светло. Нищо не я тревожи.

До един ден през 2016 г., когато по време на разходка с приятели започва да се задушава. Чувства се много странно. Сякаш сънува кошмар, от който иска да се събуди, но не може. Това е първата й криза. Заявка за бъдещето, което я очаква. Болестта дава първи признаци на живот.

Средната преживяемост при глиобластом е едва 14 месеца

Морис е консултант по комуникации и страда от глиобластом – агресивна форма на рак на мозъка, която завършва със смърт и чийто период на преживяемост е средно 14 месеца. Едва 5% живеят повече от 5 години. За многодетната майка обратното броене започва…

Тя разказва своята история на висок глас и с нотка на непримиримост. История за всичко, което решава да направи, или пък не, след като чува присъдата си. История, чийто край винаги е един и същ.

От едната корица на книгата с нейните мемоари ни гледа гологлава жена, която обаче не е загубила блясъка в очите си. Блясъкът изчезва преди година, когато Джесика Морис губи битката. Послесловът е дело на съпруга й. През цялото време тя нарича рака „Злодея“ и ето че накрая той все пак побеждава.

И макар това да е краят за Морис и нейната упорита борба, не е краят за всички други с глиобластом, за които прогнозите също са песимистични.

Срещите с лекарите

В началото жената разказва за „трудностите при запознаването със самата болест“ и как са й предложили стандартното за случая лечение, а именно – операция, последвана от химио- и лъчетерапия. Тъй като обаче Джесика не смята, че „стандартното лечение“ би помогнало при нея, решава да се консултира с друг лекар. Според него то би било недостатъчно и й предлага някои форми на имунотерапия, които още не са доказали своята ефективност.

>>> Сюзън Келър след диагнозата рак: Не позволявайте болестта да промени вашата идентичност

Експериментите в името на живота

След неуспешните й опити да накара двамата топ специалисти да работят заедно, жената осъзнава колко голяма е пропастта между пациент и лекар. Окончателното й решение е да експериментира, въпреки рисковете, които поема. Морис се шегува пред приятели, че е „иновативна“. Готова е да се подложи на всяко ново лечение. Оперира се. Преминава курс химиотерапия. Участва в изпитване, по време на което на пациентите се инжектира херпес зостер вирус (Herpesvirus varicellae). Носи електронен шлем, прикрепен за раница на гърба й, заприличвайки на истински терорист. Прави безброй ЯМР изследвания, докато слуша музика, само и само да не се остави собственият й ужас да я погълне.

Животът на Джесика – болка, щастие и отново болка

Старае се да живее за мига. Има дни и седмици, в които се чувства жизнена и изпълнена със сили. Има и такива, когато защитите й рухват и единственият въпрос, който си задава, е дали успява да надвие болестта или времето й изтича. Понякога не я боли, друг път едва издържа. Кожата й е възпалена. Получава обриви. Болна е. Постепенно тялото, на което е свикнала да разчита, започва да я предава.

Приложението OurBrainBank

Изходът от глиобластома е толкова предвидим и ужасяващ, че фармацевтичните компании не проявяват почти никакъв интерес към откриването на лек. Тъй като е рядка форма на рак, учените не разполагат с достатъчно данни, което също пречи да се намери ефективна терапия. Морис е решена да промени това, като събере на едно място цялата налична информация. „Пациентът знае най-добре“, казва тя. С присъщия за нея ентусиазъм, тя създава приложението OurBrainBank. Всеки болен може да се регистрира и да въведе симптомите, оплакванията и резултатите от изследванията си. То се превръща в своеобразна банка, запълвана от самите пациенти, чиято цел е да помогне в намирането на лечение на глиобластома, който към момента е нелечим.

>>> Метастазите при различните видове рак „избират“ точно определени области в мозъка

Врагът, наречен глиобластом

Майката на три деца не се отказва до последния си дъх. Успява да надхитри рака в продължение на цели пет години, много по-дълго от средната преживяемост. Животът й е битка. Самата тя се нарича генерал Морис, а стратегията й е да атакува и контраатакува врага по всяко време и с всички възможни средства. Има битки, които печели, и такива, които губи. Всичките й приятели, които умират от рак междувременно, са герои.

От мемоарите на Морис става ясно, че тя никога не се е надявала, че ще доживее до дълбоки старини. В книгата си „All in My Head“ тя разказва за борбата на една смела, открита, непримирима и целеустремена работеща жена да спечели още един ден, още една седмица…

Когато чува диагнозата, Джесика дълго време се взира в отражението си в огледалото. Изправя се срещу себе си, изплашена до смърт. И в същото време събира сили, за да може да произнесе „Избирам да се боря“. След като екипът й препоръчва да преустанови химиотерапията, тя не знае какво да каже или направи. Объркана е. Започва да пише своята книга, както и публикации в блогове.

Предвидимият край

През август 2019 г. идва „логичният край на болестта“. След гостуване при семейството си в Лондон, още докато е на летището, жената забелязва трепкащи светлинки в ъгълчето на дясното си око. ЯМР изследването потвърждава, че има метастази на много места. „Злодеят“ е дошъл за нея. В последната глава от мемоарите си Джесика разказва за бъдещето, когато нея вече я няма, но любимите й хора са живи. Те я помнят, вдигат наздравици в нейна памет, години след смъртта й. А след това… гласовете им, весели и толкова приятни, заглъхват.