Сюзън Келър след диагнозата рак: Не позволявайте болестта да промени вашата идентичност

Да научиш, че си болен от животозастрашаващо заболяване е неочакван и тежък удар, който те разтърсва из основи. Целият досегашен живот рухва. Сякаш не си този, който си бил вчера, а бъдещето ти изглежда несигурно и страшно. Сякаш болестта те поглъща и променя изцяло. Понякога отказваш да приемеш случващото се, но за да запазиш идентичността си е необходимо да се изправиш срещу болестта.

„Само за минути заболяването вече беше започнало да краде самоличността ми“

През септември 2005 г. Сюзън Келър, писател на медицински трудове, решава да посети личния си лекар поради силна болка в гърба. Преди прегледа жената е убедена, че причината за дискомфорта й е бъбречна инфекция, която след прием на антибиотик ще премине без усложнения. Двадесет минути по-късно обаче Сюзън е диагностицирана с лимфом в четвърти стадий.

Кръвните показатели на Сюзън са толкова ниски, че рискът от сърдечен удар или мозъчна аневризма е изключително висок. В лечебното заведение жената е посрещната от санитарка с инвалидна количка. Въпреки любезното предложение Сюзън отказва да седне, тъй като е изключително раздразнена от безумната ситуация, в която се намира.

„Последвах я през безцветните коридори, където телефоните звъняха тихо и лекарите се движеха бързо. Санитарката ме заведе в частна стая. Избеляла памучна болнична роля – емблематичната дреха на всички болни – стоеше сгъната в края на леглото. Помислих си: „Трябва ли да нося това?“, споделя Сюзън. „В роклята се чувствах уязвима и слаба, различна от жената, която съм – жена с номер на медицинска карта, лабораторни стойности, диагноза и курс на лечение. Роклята няма нищо общо с мен. Само за минути заболяването вече беше започнало да краде самоличността ми.“

Етапи на приемане на болестта

Публикуваната литература разкрива няколко етапа на приемане на тежка диагноза, които разкриват начина, по който човек приема болестта и доколко тя променя собствената му идентичност. Ето кои са те и как Сюзън успява да премине през тях:

Поглъщане

Първият етап – поглъщане – се отнася до степента на доминация на заболяването в ежедневния живот на пациента. Поглъщането се наблюдава при хора, които напълно се самоопределят с болестта си.

„Поглъщането е идеалната дума. Бях погълната от болестта. Предвид моята неочаквана и почти незабавна диагноза, това е напълно разбираем отговор.“, споделя Сюзън.

Отхвърляне

През етапа на отхвърляне хората са склонни да повярват, че не са болни и че е лекарите са поставили грешна диагноза. По този начин пациентите пренебрегват заболяването си, което води до неоптимално управление и придържане към назначеното лечение.

“След три дни денонощни кръвопреливания ми разрешиха да се прибера вкъщи. Когато ме изписаха от болницата с категорична диагноза – мантиен клетъчен лимфом – бях в много по-добро психическо състояние, за да отхвърля това, което все още не можех да приема. Онкологът ми каза, че заболяването ми е разпространено в цялото тяло. Също така ме посъветва да не чета нищо в интернет.

Знаех, че ракът в четвърти стадий е последната спирка преди смъртта, но не бях запозната със заболяването. Включих компютъра си.

По дяволите Google Hell. Препрочетох параграфа. При метастазиралите ракови заболявания, раковите клетки от лимфните възли се разпространяват през кръвния поток до почти всяка част на тялото.

>>> Какво знаем и какво не знаем за смъртта, причинена от раково заболяване

Не. Тялото ми не може да се напълни с ракови клетки. Тази глупост не се отнася за мен. Това ме вбесява. Бедрото ме боли от биопсията на костен мозък, но силната болка в гърба от преди два дни почти я няма. Ако тази болка е причинена от тумор, пристискащ гръбнака, как може да изчезне? Някой е направил голяма грешка. Твърдо и алчно прегърнах отказа.“

Приемане

Следващият етап е приемането на болестта. Приемането е намирането на баланс между заболяването и живота.

“Приемането дойде месеци по-късно, след като бях подложена на операция за трансплантиране на стволови клетки в Станфордския медицински център.

Докато костният мозък, дарен от брат ми, вършеше тежката работа, съпругът ми ме караше всеки ден до Станфорд. Всички трансплантирани пациенти, които използваме респиратори, сме придружавани от болногледач. Не можем да пътуваме сами. Чакайки в приемната, се чудя как изглеждат другите пациенти – какво правят, къде живеят. Кои биха се справили с болестта и кои не? Рецепцията на клиниката не приканва към разговор, както и респираторите. Приятелствата не се създават в чакалнята – дори болногледачите рядко разговарят. Ние сме примирени – приемаме и чакаме да продължим напред.“

Обогатяване

Обогатяването се отнася до етапа, през който болестта води до положителни промени в живота – увеличава самочувствието на пациента и му позволява да израсне като личност.

“Признавам, че моето пътуване доведе до много психологически ползи, които не очаквах и за които съм много благодарна.“

Има хора, които след рака се парализират и не успяват да излязат от ролята на пациент. Има и такива, които оставят тази роля в миналото си и продължават напред. Начинът на реакция в подобна ситуация може да бъде продиктуван от различни фактори, но основният е какви следи оставя болестта в живота на хората. Не е необичайно чувството, че ракът е променил напълно светогледа на пациентите, успели да се преборят с болестта.