Какво знаем и какво не знаем за смъртта, причинена от раково заболяване

Изпратихме роботи на Марс, разделихме атома и картографирахме човешкия геном. Защо тогава име още толкова много неща за научаване за болест, която засяга всеки втори? Водещи изследователи обясняват стремежа си да разберат рака в края на живота.

„Сякаш просто ще заспите“, това казва Мартин Ледуик на хора с рак, които питат как ще приключи живота им. Дълги години той работи в онкологични отделения, наблюдавайки пациентите, докато умират.

Обикновено пациентите стават все по-сънливи, казва Ледуик, и по-малко могат да стават от леглото. В крайна сметка те изпадат в безсъзнание – състояние, което може да продължи известно време, преди да си отидат от този свят.

„Въпросите, които хората задават, са много и разнообразни, но в крайна сметка те искат да знаят какво ще се случи.“, споделя Ледуик. „Можем да им опишем подробно нещата, които често се случват, и какви са възможностите. Все още има много погрешни схващания. Много хора смятат, че ракът е смъртна присъда – през последните години това не е така. И мнозина очакват смъртта да бъде болезнена и недостойна. Уверявам пациентите, че стига да имат добри палиативни грижи, с които повечето от симптомите да бъдат контролирани, на тях или техния любим човек ще им бъде комфортно.“

В търсене на отговори

На хората често им е трудно да говорят за смъртта, но това е нещо, с което всички ще се сблъскаме.

„Когато започнах работа като медицинска сестра, хората не споменаваха рак, да не говорим за смърт.“, казва Ледуик. „През последните 20 години станахме много по-отворени за тези неща. Възможността да се говори за смъртта дава шанс на хората да задават въпросите, чиито отговори искат да научат.“

Учените също търсят отговори. Те продължават да правят нови открития, но все още има толкова много неща, които не разбират. „Ние знаем много малко за това как ракът причинява смърт.“, казва д-р Мириам Джамал-Ханджани, изследовател на рака в Института за рак на Лондонския университетски колеж. „Знаем, че пациентите умират след разпространението на рака в тялото, но не знаем защо – въпреки че имаме някои предположения.“

Ракът е сложен. Това не е само една болест, а стотици. Всеки рак има подтипове, а милионите ракови клетки в рамките на един тумор могат да бъдат много различни една от друга. Тъй като раковите клетки растат и се делят, техните генетични мутации водят до множество промени в начина, по който се държат. Разбирането на начина, по който ракът се развива в хода на заболяването на дадено лице, може да хвърли светлина върху механизмите, които причиняват смъртта.

Това, което мислим, че знаем

Раковите заболявания по своята природа са хетерогенни или генетично разнообразни и се развиват, докато растат и всеки път, когато човек се подлага на лечение. Според Джамал-Ханджани една от възможните теории е, че при развитието си ракът провокира генетичен хаос, което по някакъв начин задвижва процеса на умиране.

Друга теория е, че тъй като ракът се разпространява и тежестта на болестта става много голяма, той развива множество пътища на резистентност към лечения. Тогава органите започват да отказват.

„Черният дроб спира да работи, сърцето и белите дробове отказват или е наличен мозъчен кръвоизлив, причинен от тумор. Това може да са физиологичните причини за смъртта на пациента, но ние не знаем как ракът движи този процес. Някои пациенти нямат много заболявания, но все пак умират от рак. Значи нещо друго задвижва процеса.“, коментира Джамал-Ханджани.

Нещо като имунно изтощение, което се случва, когато имунната система се бори толкова дълго, че просто не може да продължи. „Вашата имунна система трябва да разпознае раковите клетки като чужди и да ги атакува, преда да имат шанс да се размножат, делят и растат.“, казва Джамал-Ханджани. Но докато някои ракови клетки могат да избегнат имунната система, има и феномен, наречен имунно изтощение, при което с течение на времето имунните клетки стават по-малко способни да разпознават раковите, което им позволява да се размножават безпрепятствено.

И накрая има феномен при раковите заболявания, наречен кахексия – крайна степен на изтощение на организма, което влияе върху качеството на живот и способността му да понася лечения срещу рак. Хората с кахексия често умират от сърдечна недостатъчност поради загуба на сърдечен мускул или от белодробна недостатъчност, тъй като дихателните мускули се губят, оставяйки дишането компрометирано.

„По някакъв начин метаболизмът на тялото е пренастроен в полза на рака, а не на пациента, и ние не знаем какво движи този процес. Дори ако храните пациента интравенозно, този процес не се обръща, което предполага, че раковите клетки могат по някакъв начин да пренасочат допълнителните калории и енергия, за да се облагодетелстват.“

Опити за разбиране на рака

Учените трябва да разберат как ракът се развива и разпространява и за да направят това им е необходим достъп до тъканни проби. Но с напредването на рака става все по-трудно да се изучава. „Пациентите с метастатично заболяване може да се чувстват много зле.“, казва Джамал-Ханджани. „Ракът може да се е разпространил в различни места в тялото, като например мозъка. Не можете лесно да вземете тъканни проби от мозъка – това е инвазивно и може да бъде опасно за пациентите. Знаем, че мозъчните метастази увеличават значително шансовете за смърт и че трябва да разберем повече за тези процеси.“

Преди почти 10 години Джамал-Ханджани и проф. Чарлз Суонтън, ръководител на група в Института „Франсис Крик“, за първи път обсъждат идеята за изследователски аутопсии. „Когато Чарли го предложи, си помислих: „Кой ще иска да направи това? Как бихме могли да засегнем толкова чувствителна тема с нашите пациенти?“, споделя Джамал-Ханджани.

Въпреки това с финансиране от близо 4 милиона британски лири от „Cancer Research UK“, проучването „PEACE“ (Посмъртна оценка на напредналата ракова среда) стартира през 2016 г. и впоследствие прераства в Национална програма за аутопсия на хора, починали от рак.

Досега екипът на PEACE, който включва лабораторни учени, клиницисти и анализатори на данни, е набрал повече от 300 души с няколко различни вида рак и е извършил над 180 аутопсии. При всяка аутопсия изследователите анализират проби от оригиналния тумор, органи, в които ракът може да се е разпространил, и ракови клетки и ДНК, открити в кръвни проби, което позволява да се изгради изключително подробна картина на рака на човек. Целта е да се съберат посмъртни проби от 500 души, починали от рак.

„Имаме достъп до безпрецедентно количество тъкан“, казва Джамал-Ханджани. „Можем да съберем много проби от много места – мозък, бели дробове, сърце, корем. Колкото повече проби разглеждаме, толкова по-добре разбираме хетерогенността на туморите и сложните пътища, които могат да използват, за да се разпространят в тялото.“

Екипът се надява да получи времева линия на биологичните промени от диагнозата до смъртта – да разбере как се развиват и разпространяват туморите, защо и как стават резистентни на лечение и как тялото реагира на болестта през последните етапи.

Констатациите досега помагат да се разберат някои от въпросите, които учените си задават от години. Ранните данни от PEACE показват, че с разпространението ракът се развива непрекъснато в множество посоки от множество места.

„Исках да имам последната дума“

През 2016 г., на 73-годишна възраст, Айлин Рапли е диагностицирана с рак на белия дроб. „Това е“, е първата мисъл на възрастната жена.

Но след претърпяна операция, радиохирургия, имунотерапия и лъчетерапия в болницата на Лондонския университетски колеж, състоянието й е стабилно. По време на лечението си Айлин се записва както в PEACE, така и в TRACERx. Една от целите на TRACERx, също финансирано от „Cancer Research UK“, е да картографира разликите между отделните ракови клетки в туморите, проследявайки еволюцията на рака на белия дроб с безпрецедентни детайли.

Рапли се надява, че опитите ще доведат до по-ранни диагнози и по-леко лечение. „Беше приятно да си мисля, че да имам рак може да е от полза. Исках аз да имам последната дума – не ракът.“, споделя възрастната жена.

„Ще продължа наследството му“

Когато Марк Симс е диагностициран с рак на кожата на 15-годишна възраст, той е решен да се възползва максимално от всеки момент. Преди смъртта си през 2017 г., на 28-годишна възраст, той вече е завършил медицина, срещнал е любовта, бил е кум на сватбата на брат си близнак и е постигнал мечтата си да посети всички 28 страни от Европейския съюз до 19-годишна възраст.

След диагнозата Симс претърпява операция, след което поради разпространението на рака е лекуван с целеви лекарства, с цел удължаване на живота му. Въпреки че са отчетени добри резултати, ракът става резистентен към това лечение.

Симс, който участва в PEACE, посвещава голяма част от свободното си време за набиране на средства за „Cancer Research UK“. До смъртта му неговата онлайн страница за дарения е събрала повече от 100 000 британски лири за благотворителност.

„Решена съм да продължа наследството му и да събера пари с надеждата да спася човешки животи.“, казва майката на Марк Симс.

Именно поради многото лечения, разработени чрез изследвания на рака, Марк успява да живее толкова дълго след диагнозата си – много повече от петте години, на които лекарите първоначално се надяват. Той от своя страна оставя след себе си научно и финансово наследство, което се надява да бъде от полза за другите, давайки им шанс да живеят по-дълго.