Учени твърдят, че животът в тялото продължава и след смъртта

от 11 сеп 2017г.

Тялото продължава да работи, за да поправи щетите, дори и след смъртта, твърди провокативно ново проучване, което може да помогне на учените да разберат как максимално да отложат смъртта.

Дори след като някой бъде обявен за мъртъв, животът в тялото продължава, или поне така смятат учените.

Генната експресия – процесът, при който информацията, съхранявана в ДНК-то, се превръща в инструкции за създаване на протеини или други молекули – всъщност се увеличава в някои случаи след настъпването на смъртта. Това твърди научна статия, публикувана в научното списание Open Biology.

"Не всички клетки са 'мъртви', след като организмът умре," пише Питър Ноубъл от Вашингтонския университет и Държавния университет в Алабама, САЩ. "Различните клетъчни типове имат различна продължителност на живот, време на генериране и устойчивост при краен стрес."

Всъщност някои клетки изглежда продължават да се борят за живот, дори след като настъпи смъртта на тялото.

"Съществува вероятност някои клетки да остават живи и да се опитват да се възстановят, особено стволовите клетки," казва още Ноубъл.

Признаци за клетъчен живот

Международен екип от учени, ръководен от Алекс Пожитков, са изследвали рибите данио и мишки и смятат, че явлението се случва при всички животни, включително и човека.

Генната транскрипция – първата стъпка на генната експресия, при която част от ДНК-то се копира в РНК-то – е свързвана със стреса, имунитета, възпаленията, рака и други фактори, се засилва след смъртта. И това може да се случи за няколко часа или дни след констатирането на смъртта.

Генната транскрипция, свързана с ембрионалното развитие, също се увеличава. Сякаш части от тялото се връщат назад във времето, предизвиквайки клетъчно поведение, характерно за ранното човешко развитие.

В здрача на смъртта

Учените са идентифицирали "мъдро изключване" след смъртта, при което някои видове генна транскрипция намаляват, докато други се увеличават. Въпреки че прецизните стъпки на този процес предстои да се определят, учените не вярват, че процесът е случаен.

"Смъртта е процес, който зависи от времето," отбелязва Ноубъл. "Очертали сме рамките на нашата дискусия относно смъртта по отношение на времето, непосредствено след смъртта, тъй като от друга страна няма причина да предполагаме, че в минутите след като животното умре, генната транскрипция рязко спира."

"От друга страна, знаем, че в рамките на часове или няколко дни тялото на животното започва да се разлага в следствие на естествени процеси и генната транскрипция спира."

Авторите наричат отрязъка от време между "смъртта и началото на разлагането като 'здрача на смъртта' – когато процесът на генната експресия тече, но не всички клетки са мъртви."

Учените години наред отбелязват, че реципиентите на органи от донори, като черен дроб например, често проявяват завишен риск от развитието на рак непосредствено след трансплантацията. Авторите посочват, че трябва да съществува връзка между генната транскрипция по време на "здрача на смъртта" и този завишен риск от ракови заболявания.

"Може би би било полезно да проследяваме трансплантираните органи за завишени нива на генна транскрипция на ракови клетки," казва Ноубъл.

Ако се установи подобна връзка, откритията може да ни помогнат да обясним защо органите, взети от млади и здрави донори – като например загиналите внезапно при пътни инциденти – могат все пак да доведат до развитието на рак при реципиента.

Тъй като генната транскрипция се свързва с рака и възпаленията могат да се увеличат след настъпването на смъртта, анализирането на тези процеси и модели може да хвърли светлина върху това как тези здравословни проблеми възникват при живите хора и как тялото реагира след като те вече са се появили.

Ашим Малхотра, асистент в Тихоокеанския университет в Орегон, който участва в проучването, казва, че "човек може да очаква гените, които са свързани с имунитета и възпаленията да се увеличават в отговор на определен стимул веднага след смъртта, защото някои клетки остават живи за кратко време и механизмът на транскрипцията продължава да действа в 'жив режим'".

Малхотра безсъмнено е изненадан, че процесът се случва между 24-я и 48-я час след настъпването на смъртта. Учените са завършили изследванията си до тази времева граница, което означава, че траснкрипцията може евентуално да продължава и повече от два дни.

Вероятно определени клетки живеят по-дълго, отколкото сме смятали досега, но има вероятност да съществува и друго възможно обяснение на феномена.

Ноубъл оприличава изследването на смъртта с рухването на сграда, тъй като и в двата случая изследователите могат да разкрият каква е основата на структурата.

"Подобно на кулите близнаци от 11 септември, можем да получим много информация за това как системата е рухнала след поредицата от събития, които се разкриват с времето. В случая на кулите близнаци, наблюдаваме последователно рухване на етажите един след друг, което оказва влияние върху долните етажи. Това ни дава представа за структурата на основата, която поддържа сградата, и наблюдаваме подобен модел и при смъртта на животните."

Забавяне на смъртта

Малхотра се надява, че експериментите на Ноубъл, Пожитков и техния екип могат да бъдат повторени с проби, взети в продължение на по-дълъг период от 48 часа, за да се разбере по-добре динамиката на транскрипцията. Тъй като новото изследване е първото по рода си, то не е достатъчно изчерпателно, за да определи промените при генетичната транскрипция след смъртта, и остават още много въпроси без отоговор.

Малхора дори повдига големия въпрос, свързан с възкресяването на мъртвите. Той се чуди дали е възможно да се забави смъртта, ако молекулярните процеси, лежащи в основата на клетъчната смърт, бъдат по-подробно дефинирани и дали учените могат да разработят специфични начини за "прекъсване на изключването".

Арне Траулсен от института по еволюционна биология "Макс Планк" също изразява вълнението си, свързано с предстоящите бъдещи изследвания в тази област.

"Смятам, че това може да е началото на много по-обстоен анализ на това как процесите се прекъсват, след като организмът умре."

"По своята същност смъртта вероятно прилича повече на изключването на компютър, отколкото на изключването на една крушка," добавя той, имайки предвид последователното изключване на отделните компютърни системи, което е доста по-сложно. "Ще разберем последствията от този процес в някакъв момент, но няма да се изненадам, ако това ново изследване предостави изцяло нов поглед върху функционирането на сложните биологични системи."

по статията работи: Величка Мартинова

източник: seeker.com

Още по темата: