Центърът Хохвейк – утопичният свят на пациентите с деменция, които са под постоянно наблюдение

В градчето Weesp, в северната част на Холандия, има едно селище, което на пръв поглед може да изглежда напълно незабележимо. Всъщност, то крие една тайна от своите обитатели. В населеното място живеят едва 150 души, които пазаруват, разхождат се, ходят на ресторант или пият кафе. Те имат нормално ежедневие като всички нас, но едно нещо ги отличава от другите - това са само възрастни хора, зорко наблюдавани 24 часа в денонощието. Защо?

Всъщност Хохвейк е център за хора с деменция, "дегизиран" да изглежда като нормално селище. Всеки един от неговите обитатели е всъщност пациент в напреднала форма на деменция. През 1993 г. Хохвейк започва да функционира като дом за възрастни хора, но много скоро неговите ръководители разбират, че има по-добър и хуманен начин да се грижат за пациентите си, без те да разберат за това.

Идеята за преориентиране към подобен тип социална институция хрумва на настоящата директорка Ивоне ван Амеронген през 2009 г. Като служител в старчески дом, тя е запозната с клиничните особености и симптомите на хора, които страдат от деменция. В един момент Ивоне си задава следния въпрос: "Какво наистина искаме за себе си и за нашите родители?" Така тя решава да създаде център, в който холандците могат да оставят болните си родители и да бъдат спокойни, че те ще получат най-добрите грижи.

Медицински персонал се грижи за възрастните с лека до тежка форма на деменция да изживеят спокойно оставащите им години живот. Но пациентите не подозират за това. Причината - служителите са "маскирани" като касиери, работници или обикновени жители.

В затвореното пространство има алеи, градини, фризьорски салон и дори малък театър! Освен тези обществени сгради има и изградени 23 къщи. Те са проектирани по индивидуален начин - според периода, в който паметта на голяма част от пациентите спира да функционира правилно. Една част от тях са обзаведени в стила на 50-те, 70-те години на ХХ век или дори след 2000-та година. Във всяка една от постройките живеят около 5-6 души заедно с двама служители, които се грижат за комфорта на старите хора. По този начин пациентите не се помещават в болнични отделения. Те имат нормално ежедневие: пазаруват, ходят на ресторант, пият кафе, играят на карти, бинго, готвят и т.н. Но дори и не подозират, че пребивават в такъв вид болнично заведение.

Постоянната комуникация и взаимодействието с "външния свят" помагат на обитателите да са спокойни, за да се предотврати напредването на болестта им. Служителите се опитват да се фокусират върху нещата, които пациентите умеят да правят, а не върху тези, които не могат. Директорът на лечебното заведение споделя: "Всички възрастни хора, които живеят тук, се нуждаят от лечение и приемат лекарства. Но за нас тяхната личност е на първо място. Един от основните принципи, които следваме, е всеки един да има право на избор. Например: Дори да знаем, че конкретният пациент пие кафето си със захар, ние винаги му задаваме въпроса: Искате ли захар в кафето си? Медицинският екип не се грижи просто за пациентите, а за жителите."

Съпругът на една от пациентките споделя: "Това е едно безопасно място, в което болните могат да се наслаждават на смяната на сезоните и да се чувстват приятно, когато времето е топло или е студено. Могат да изпият чаша чай и да отидат на разходка или на театър".

Има и дни, в които някои от жителите се насочват към изхода. В такива случаи екипът действа по следния начин: служителите обясняват, че вратата е затворена и препоръчват на пациентите да пробват следващия път. Всъщност, никой не иска да напусне мястото, защото животът в общността е спокоен.

Вижте какви са симптомите за деменцията ТУК

По статията работи: Илияна Стоянова

Източник: brightside.me