Музикална терапия помогна на певицата Джони Мичъл да се възстанови от инсулт

Акценти

През 2015 г. певицата Джони Мичъл претърпява тежък инсулт. По думите на нейния приятел музикантът и невроучен Даниъл Левитин, „когато са я изписали от болницата, тя не е можела нито да говори, нито да ходи“. Лекарите са били скептични по отношение на нейното възстановяване и не са назначили контролни прегледи.

Един ден сестрите, които се грижат за Джони в дома й, забелязват, че всеки път, когато нечий телефон звънне, тя се оживява. Те споделят наблюдението си с Левитин и той записва диск с любимите й музикални парчета.

Така всъщност хората около нея стигат до най-доброто решение: персонализирана музикална терапия. Мъжът издава книгата „Music As Medicine“, в която пише: „Ако търсим терапевтичен ефект от музиката, то болният трябва да й се наслаждава максимално. Ако не я харесва, отново ще се затвори в себе си, а нивото на кортизол ще скочи, защото не иска да я слуша.“

» След инсулт Паула Галахър губи говора си, но не и радостта от танца и музиката

Музиката повишава нивото на допамин, който отговаря за мотивацията

С помощта на речеви терапевт и физиотерапевт Джони Мичъл започва да се подобрява осезаемо, но ролята на музикалната терапия също не бива да се подценява. Даниъл Левитин пояснява: „Едно от нещата, които знаем със сигурност е, че музиката повишава нивото на допамин, а допаминът е неврохимикал, който ни мотивира да бъдем активни. Музиката напомняше на Джони коя е всъщност, какво харесва и я вълнува. Тя й помогна да извърви дългия път към възстановяването.“

Посланието от историята на певицата е ясно: Музиката е като златна нишка, втъкана в човешката душевност. Тя е неразделна част от нас.

Самият Левитин е повлиян от музиката през целия си живот. Той дори напуска колежа, за да свири в местна група. Силно заинтригуван от механизма, по който човек възприема и обработва музиката, той започва да учи невропсихология в Станфордския университет.

Феноменът „Левитин“

През 2006 г. публикува книгата This Is Your Brain on Music, преведена на 18 езика. В нея е описана музикалната теория – ритъма, хармонията и височините на тоновете, както и феноменът „Левитин“. Той се отнася до способността на човека да запомня песни и мелодии в правилната тоналност, без да има музикално образование. В книгата се дава отговор и на въпроса защо музикалните ни предпочитания се формират от музиката, която слушаме до 18-годишна възраст.

С книгата си Music As Medicine (Музиката като лекарство) Даниъл се завръща към най-любимата си тема – терапевтичният ефект от музиката върху пациентите. „Вече има достатъчно доказателства за връзката между музиката, мозъка и тялото. Можем да ги използваме не само в лабораторията, но и в клинична среда, както и за ускоряване възстановителния процес“, допълва авторът.

» Откриха механизма, по който музиката облекчава физическата болка

Ритмична слухова стимулираща терапия при пациенти с болест на Паркинсон

Според Левитин музиката подпомага лечението на пациенти с болест на Паркинсон, Алцхаймер, посттравматично стресово разстройство, депресия, наранявания и болки в гърба. Дали обаче музиката е просто средство за разсейване от дискофморта и болката или действа на мозъка и тялото по друг, по-различен начин? Даниъл отговаря: „Най-солидни доказателства, чe тя помага, откриваме при хора с болест на Паркинсон, чиито движения са силно ограничени заради нарушения на опорно-двигателния апарат. За да вървим, вътре в нас има заложен добре функциониращ таймер, който ни подсказва кога е време да сложим единия крак пред другия. Ако механизмът не работи добре, е нормално да не можем да ходим. Затова е важно да се подбира подходящата музика, чийто ритъм съвпада с този при размяна на краката, когато вървим. Пациентите следват този ритъм и успяват да преместват краката си по правилния начин и да се придивжват напред.“

Даниъл Левитин допълва, че след провеждане на ритмичната слухова стимулираща терапия в продължение на няколко седмици, болният може дори да ходи сам, като възпроизвежда мелодията в главата си, без да му се налага да я слуша наистина.

Облекчава ли музиката болка

Справянето с болката обаче остава най-голямото предизвикателство. 80% от американците, които посещават медицински кабинет, изпитват силна болка и търсят начин да я облекчат. Лабораторията на Даниъл Левитин е първата, която доказва, че музиката кара организма да произвежда собствени „болкоуспокояващи“.

Музиката може би наистина има благоприятен ефект, но дали играе ролята на заместител на лекарствата? И, ако да, как точно?
Според невроучения слушането на музика едва ли ще спре главоболието. Ако обаче страдаме от хронична болка в гърба или се възстановяваме от дентална процедура, тя би облекчила състоянието ни до степен да намалим дозировката на приеманите медикаменти.

Преди време самият Левитин претърпява операция на ръката. Лекарите му предписват кодеин за болката. Вместо да пие таблетките, мъжът решава да ги замести със слушане на любимата си музика.

Екипът на невроучения опитва да открие причината, поради която музиката влияе благотворно на болни хора, но стига до заключението, че тя не е една. Тя подобрява настроението, откъсва от неприятните мисли и ускорява производството на невротрансмитери.

Разбира се, ефектът е строго индивидуален, както е и при антидепресантите. Те са ефективни през част от времето и то само при половината от пациентите. Даниъл Левитин уточнява: „Опитваме на сляпо, докато разберем кое помага. Разликата е, че обикновено хората добре знаят кои песни искат да си пуснат, за да се почувстват по-добре, тоест те се самолекуват, но безопасно.“

» Музиката може да промени чувствата, които изпитваме при неприятен спомен

Роля на музиката при пациенти с деменция

Музиката се свързва директно с хипокампа в мозъка. Тя може да събуди спомени, до които иначе не достигаме. Този феномен се наблюдава най-ярко при пациенти в напреднала фаза на деменция. Когато слушат песни, които свързват с близки хора или лични преживявания, те сякаш се „събуждат“.

Може ли слушането на музика да предпази от деменция

И да, и не. Според Летивин тя не може да ни предпази от болестта на Алцхаймер например, но може да забави появата на симптомите й за известно време. Колкото повече слушаме любимите си музикални произведения, толкова по-силен би бил ефектът.

„Свиренето на инструмент предпазва от невродегенеративни заболявания като деменция и болест на Паркинсон и от увреждане на централната нервна система. Смятаме, че това се дължи на факта, че, свирейки, създаваме нещо. Движим крайниците, пръстите и дори гласните си струни по необичаен за нас начин. Няма две еднакви изпълнения, което означава, че всеки път създаваме нови невронни пътища в мозъка“, пояснява още Даниъл Левитин. Той нарича процеса „когнитивен резерв“.

Музиката като тренировка за мозъка

Музиката ангажира всяка част от човешкия мозък. Тя събужда спомени и емоции, активира центъра за възнаграждаване, подобрява координацията око-ръка и оптимизира процеса на планиране. Дори и да не сме музиканти, слушането или свиренето отключва много и различни процеси, които са полезни за нашето здраве. Ето защо невроученият препоръчва (“предписва“) да слушаме музика, без значение с какво се занимаваме, на каква възраст сме или от какво заболяване страдаме.

Ако музиката „лекува“, защо слушаме тъжни парчета, когато сме тъжни

Защо се чувстваме по-добре, когато слушаме песни, които сякаш засилват неприятните емоции?

„Мисля, че, когато чувстваме меланхолия или тъга, то е защото светът не ни разбира. Ако си пуснем весело парче, все едно цяла група весели хора се забавляват, докато ние изпитваме противоположни емоции. Весели хора, които не ни разбират. Когнитивното обяснение гласи, че, ако изберем подходящата тъжна песен, това би затвърдило усещането за изолация и откъснатост като нещо напълно нормално. Ще се почувстваме разбрани и приети“, казва Даниъл Левитин.

От неврохимична гледна точка при слушане на тъжна музика се отделя пролактин – успокояващ хормон, който се съдържа в майчината кърма.

Когато сме потиснати или депресирани, е трудно да опишем с думи какво изпитваме, защото думите са твърде слаби или пък неточни. Музиката обаче, благодарение на своята двусмисленост и всеобхватност, по-добре би изразила начина, по който се чувстваме. Тя говори езика на емоциите. Сякаш вече не стоим съвсем сами на ръба на скалата, вторачени в бездната. До нас има още някой, който е преминал през същото и е успял да го претвори в красива песен.