Къпането в морето – лечение и СПА терапия от края на 19-и век

В края на 19-и и началото на 20-и век норвежки лекари вярвали, че солта в морето стимулира нервната система, а студената вода може да забърза човешкия метаболизъм.

През 1903 година д-р Петер Андреас Мунк Мелби (един от многото лекари в Норвегия от края на 19-и и началото на 20-и век, които приемат къпането в морето като лечение.) пише: „Къпането в морето трябва да бъде кратко – не повече от няколко минути, след това човек трябва бързо да се подсуши, да се облече и да прави упражнения“. Той препоръчва в началото на лечението си пациентът да не плува повече от веднъж на два дни. По-късно морските бани може да се увеличат до една на ден, а две къпания дневно са препоръчвани само на по-здрави пациенти, които се хранят добре.

По думите на Кристин Лилестьол – лекар и изследовател от Университета в Осло, някои от тези медици работят в центрове по крайбрежието на Норвегия, където болни хора може да останат в продължение на седмици. Преценявало се на кои пациенти трябва да бъде предписана морската терапия по същия начин, по който определяли на кого трябва да бъдат изписани лекарства.

И въпреки че медицинската наука много се е променила оттогава, може би има какво да научим от тези лекари.

При какви заболявания се е прилагало лечебното къпане в морето

Диагнозите на пациентите, които постъпвали в лечебните центрове по норвежкото крайбрежие през 19-и век, са различни.

През 1886 година д-р Ингебригт Кристиан Лунд Холм изброява някои от заболяванията, за които се смята, че се лекуват чрез къпане в морето. Сред тях са слабости, дължащи се на предходни тежки заболявания, торпидна фаза на нервната система, лека анемия, която не е свързана със загуба на тегло, духовно претоварване, истерия. Той споменава още скрофулоза, позната днес като туберкулоза на лимфните възли, също ревматизъм и повишена склонност към настинка.

Къпане в морето при неврастения

Неврастенията е едно от заболяванията, за лечението на които медиците от края на 19-и век вярват, че полза от потапяне в морето има само за някои пациенти.

„Високите нива на сол в комбинация с ниски температури стимулират или дразнят нервната система повече, отколкото се смята за полезно. Най-изтощените и пасивни неврастеници биха могли да имат полза от малко стимулация, докато за хората, които са раздразнителни и неспокойни, много солената и студена вода би била повече вредна, отколкото полезна“, коментира Кристин Лилестьол.

Тя изучава старото разбиране за диагнозата неврастения, тогава позната като състояние на изтощение. „Днес пациентите най-вероятно биха получили много други диагнози, включително и миалгичен енцефаломиелит (синдром на хроничната умора), тревожност и хормонални разстройства, бърнаут или просто изтощение.“ – казва изследователката.

Според нея е трудно е да се разбере колко добре всъщност е действало лечението в норвежките центрове. Въпреки че медиците използвали всички научни инструменти, с които разполагали, за да установят ефекта от къпането в морето, способностите им да изследват въздействието на процедурите върху човешкото тяло били ограничени. Те измервали и документирали всичко – от съдържанието на минерали в морската вода и източниците на желязо и сяра до нивата на въздушното налягане.

>>> Как лекува морето

Лечение с медузи в Сандефьорд

Освен къпане в морето, в лечебните центрове се предлагат още масажи, индивидуални програми с упражнения, диетични режими. В края на 19-и век се появяват много центрове от този тип. Един от тях – в град Сандефьорд – предлага и екзотични лечения – от докосване на медузи и плуване в дребнозърнеста кал от морското дъно до къпане в богата на сяра вода и пиене от нея. Този вид терапия е идея на д-р Хайнрих Арнолд Тоулов, който основава лечебния център в Сандефьорд през 1837 г. и се смята за пионер в лечебното къпане в Норвегия.

По думите на д-р Лилестол някои от най-важните минерални извори, които са отворени след центъра в Сандефьорд, са баните Ларвик и баните Ханко.

Вредата от къпането в морето

Въпреки че морските бани са популярна форма на лечение по онова време, някои медици полагат големи усилия, за да предупредят хората за опасностите от подобна терапия.

„Болните и страдащи пациенти вярват, че морето ще премахне техните болести и страдания, а здравите искат да се възползват от способността на морската вода да укрепи силите им“, пише д-р Холм и предупреждава, че морето „винаги взима своите жертви". Холм се обръща и към родителите, които оставят децата си да плуват дълго време в морето, само защото се носят слухове, че това е здравословно: „Някои смятат за свой дълг ежедневно да извеждат бедните си, малки, уплашени и замръзнали деца, дори при неблагоприятни метеорологични условия, в ужасяващото море. При такива условия, разбира се, организмът не е достатъчно силен да издържи на шока и изстудяването е истински успех, ако детето оцелее и остане здраво след такава ситуация“.

Къпането в морето и връзката му със съвременните СПА процедури

Някои от принципите на лечение от онзи период намират място и в съвременната медицина, отбелязва Лилестьол: „Не бива да подценяваме старите балнеолечебни процедури, тъй като, доколкото ни е известно, всичко, което са искали тези лекари, е да открият начин да помогнат на хората. И има смисъл от това, което са направили. Най-малкото – престоят в лечебните центрове обикновено продължавал няколко седмици, което означава, че сте си отпочинали от работа и сте водили по-здравословен живот“.

Днес на много пациенти в Норвегия се предлагат терапии, донякъде подобни на старите балнеолечебни процедури – режимът на здравословно хранене и тренировките все още са важна част от престоя в лечебните СПА центрове.

Благоприятното въздействие на слънчевите лъчи върху хората

Норвежки проучвания показват, че морското къпане подобрява физическото състояние и допринася за по-добро качество на живот на пациентите.

Въпреки че не е ясно какъв точно е ефектът върху пациентите, Тереза Льоволд Беренц, дерматолог и изследовател в Регионалния център за астма, алергия и свръхчувствителност към Университетската болница в Осло, не изключва възможността престоите в тези лечебни центрове в края на 19-и и началото на 20-и век наистина да са помогнали на пациенти с различни заболявания.

Предполага се, че солта върху кожата подобрява ефекта от слънчевите бани. Може би затова Беренц смята, че подобряването на здравословното състояние се дължи не толкова на плуването в морската вода, колкото на благотворното влияние на слънцето.

„Слънцето ни влияе по много начини. Наред с други неща, е доказано, че има ефект върху много от физиологичните механизми на тялото. Все още не сме направили достатъчно изследвания за ефекта му върху човешкото тяло“, коментира дерматологът.

Може би не конкретната терапия, а по-скоро самото преживяване край морето е правило пациентите от миналото по-здрави.

„Престой, по време на който получавате много внимание, може да помогне за подобряването на цялостното ви състояние“, казва Беренц и допълва, че психиката също влияе на тялото.