Приют в Камерун осигурява лечение на психично болни пациенти без дом

Сред бездомните жители на столицата на Камерун Яунде има много, които са психично болни и отхвърлени от семействата си. Приютът с интересното име „Селото на любовта“ (Le Village de L’amour) им предлага не само лечение, но и нещо друго, което е също толкова важно – надежда и любов.

28-годишната Елоиза, която живее на улицата и страда от шизофрения

Елоиза Пентекотиса проси по улиците на Яунде, чува въображаеми гласове и се храни с отпадъци от контейнерите, когато група здравни работници я забелязват и я молят да тръгне с тях. 28-годишната жена не помни кога последно е спала в нормално легло.

Заради психичните си проблеми и липсата на семейство, което да я подслони, тя често получава заплахи и е обект на насилие. Животът на улицата я излага и на огромен риск от инфекциозни болести като холера. За съжаление, хората с психични нарушения в Камерун често биват прогонени от близките им, което още повече влошава тяхното здравословно състояние.

Осем месеца след срещата с медицинския екип, Елоиза вече е настанена в приюта Le Village de L’amour, където е подложена на терапия и получава безплатни медикаменти за лечение на шизофрения.

Мисията на центъра Le Village de L’amour

„Селцето“ е открито официално през май 2021 г. То е разположено на територията на болница Jamot и е съвместен проект на здравното министерство на Камерун и община Яунде.

Д-р Жюстин Менгуен, психиатър и директор на приюта, споделя: „Основната ни цел е да лекуваме психично болни и бездомни хора в Яунде. Това е първият и единствен безплатен център за грижи за бездомни и болни граждани на Камерун.“

Обиколки по улиците на Яунде

Екипът се състои от над 100 доброволци, сред които медицински сестри, психолози, хигиенисти и лекари. Заедно с охрана, осигурена им от Общината, те обикалят улиците на Яунде в търсене на бездомни хора, които се нуждаят от помощ. В повечето случаи тези хора биват отхвърлени от собствените си семейства заради психичните им проблеми. Роднините се срамуват или страхуват от тях и това ги кара да ги прогонят.

Когато срещнат болен човек, който живее на улицата, специалистите се опитват първо да издирят роднините, за да ги попитат дали биха се съгласили техният близък да бъде лекуван в домашни условия. В случай, че не открият семейството или то откаже да съдейства, болният се настанява в приюта.

Д-р Менгуен признава, че невинаги е лесно. Понякога се налага да използват сила, за да накарат някого да тръгне с тях. „Те са болни, някои дори голи, ядат боклуци. Повечето страдат от шизофрения, която е вид психоза, и не могат да разберат какво се случва“, разказва още

„Нашето първо лекарство е любов“

Името на центъра не е избрано случайно, то носи важно послание. „Първото лекарство, което даваме на хората тук, е любовта. Показваме им, че са важни, особено след като семействата на повечето от тях са им обърнали гръб“, споделя психологът Одри Покам.

95% от над стоте пациенти в камерунския приют са диагностицирани с шизофрения. Някои имат и съпътстващи заболявания, които са развили вследствие живота на улицата – туберкулоза, рани, които налагат ампутация на крайник, холера и т.н. Като много други, Елоиза Пентекотиса ще бъде диагностицирана за първи път.

След като състоянието им се стабилизира, лекар назначава терапия и паралелно с нея пациентите започват различни обучения, чиято цел е да развият важни житейски умения.

Елоиза за живота в центъра: Тук се чувствам човек

Минават месеци лечение преди Елоиза да започне да вижда по-ясно живота си. Тя признава, че винаги е искала просто да бъде обичана.

Ето какво разказва тя:„Загубих майка си, когато бях малка. Израснах с чичо ми и вярвах, че баща ми ни е изоставил. По-късно се запознах и с него, но само след няколко срещи той също почина. Преместих се при по-голямата ми сестра, но не след дълго тя ме изгони. Искаше ми се да умра, защото никой не ме обичаше. Откакто живея на улицата, съм чувала какво ли не за себе си. Наричали са ме луда. Тук се чувствам истински човек – ценен и уважаван. Помагам с домакинската работа, прането, измиването на съдовете. Говоря си с другите пациенти.“

След 10-месечно лечение Елоиза вече има мечти. Иска да стане учител, да се омъжи и да има деца.

Хората в приюта развиват базови умения

Каролин Нгандо е медицинска сестра, която се грижи за психично болни пациенти. Тя ги учи как да се обличат, къпят, хранят с прибори и пият вода от чаша. „Някои са живели на улицата през целия си живот. Забравили са всичко. Ние ги учим така, както се учи малко дете“, казва Каролин.

До днес в приюта „Село на любовта“ са се лекували повече от 630 души. В момента там има настанени 114, а други 350 получават медицински грижи в домашни условия.

Стигмата върху психично болните хора в Камерун

Хората с психични заболявания са отхвърлени от обществото в Камерун, защото информираността е ниска. Няма данни за броя на болните в страната, а специалистите по психично здраве са твърде малко. Статистика на СЗО сочи, че през 2020 г. в 28-милионната държава практикуват само 12 психиатъра, 300 психолога и 150 медицински сестри, обслужващи психично болни пациенти.

Медицинската сестра Нгандо пояснява, че повечето хора предпочитат да се лекуват при местния лечител, който обикновено казва на пациента, че сам си е виновен за болестта. Това е моментът, когато семейството обръща гръб на страдащия.

Често родителите на болни деца не разбират поведението им. 45-годишната Флор нарича сина си, който е настанен за лечение в център Le Village de L’amour, манипулатор. „След като се пристрасти към наркотиците, започна да се разхожда по улиците и да се държи странно“, казва още тя. Според медицинската сестра Евелин Есиан, която присъства по време на разговорите между Флор и сина й, майката изпитва силен гняв.

Психологическа подкрепа за семействата

Освен лечение, „селцето на любовта“ осигурява и психологическа помощ на близките. Обикновено се провеждат няколко терапевтични сесии със семействата, които са готови отново да приемат болния. Експертите ги учат на търпение и любов и, ако се справят с тази задача, реинтеграцията преминава гладко. Близо 80% от психично болните пациенти успяват да се завърнат по домовете си.

>>> Всеки един от нас може да помогне в борбата със стигмата на психичните заболявания

Д-р Менгуен: „Мечтая нашият приют да стане излишен“

Най-голямата мечта на д-р Менгуен е приютът да стане излишен. „Той съществува, защото обществото отхвърля нашите пациенти. Никъде няма място, което да подслонява и да дава любов на болните от рак или от бъбречна недостатъчност, защото те получават грижи и топлина от своите близки. Целта ни е да научим семействата, че психичното заболяване не е стигма и че техните любими хора се нуждаят от същото, от което се нуждае човек с рак или сърдечно нарушение например. Обществото не се срамува и не съди тези пациенти. Това искаме и за пациентите с шизофрения в Африка – да бъдат разбрани и приети от околните.“