Знаменитости, които говорят открито за своите психични разстройства

Понякога е много трудно човек да признае, че има психически проблем. Това важи с пълна сила и за холивудските знаменитости. Несъмнено снимките на червения килим, показващи звездите в пълния им блясък, се различават коренно от реалността. Това е и причината все по често да виждаме много известни личности да говорят открито за проблемите с психиката, с които се борят ежедневно. Целта им е да разрушат стигмата около психическите разстройства и да помогнат на хората да осъзнаят, че не трябва да се срамуват, а да се изправят срещу проблемите си.

Марая Кери – биполярно разстройство

Марая Кери, която живее под светлините на прожекторите през последните три десетилетия, крие диагнозата си от света в продължение на 17 години. През далечната 2001 г., когато е на 32 години, певицата е настанена в болница, където е диагностицирана с биполярно разстройство тип 2. Състоянието се характеризира с периоди на добро настроение и изблици на положителна енергия, последвани от депресия, безсилие и липса на мотивация.

Причината да крие толкова дълго здравословното си състояние се оказва проста – страх да не провали кариерата си. „Не исках да нося стигмата на болест през целия живот, която щеше да ме определи и потенциално да сложи край на кариерата ми.“, споделя Кери. „Бях толкова ужасена да не загубя всичко.“

„Срамувах се от диагнозата си, отказвах да се лекувам и си втълпих, че болестта ми не съществува.“, разказва певицата. „Доскоро живеех в отричане и изолация, както и в постоянен страх някой да не ме разобличи. Беше твърде тежко бреме за носене и просто не можех да го правя повече. Потърсих и получих лечение, обградих се с позитивни хора и се върнах към това, което обичам – да пиша песни и да правя музика.“

С разкриването на заболяването си Кери се надява, че с времето и общите усилия на всички засегнати ще може да се разруши стигмата около психичните проблеми. По думите й наличието на психично разстройство може да бъде ужасно изолиращо, поради което призовава хората да не позволяват това да ги определя или контролира.

>>> 10 предупредителни знака за биполярно разстройство

Джоан Роулинг – депресия

Преди да създаде поредицата за Хари Потър, Джоан Роулинг страда от депресия, породена от развода с първия й съпруг. Известната писателка признава, че след като се развежда, тя остава без пари, постоянно е депресирана и мисли за самоубийство. „Бях без работа, бях самотен родител и толкова бедна, колкото е възможно да си в съвременна Великобритания, без да съм бездомна.“, казва Роулинг в речта си при встъпването в Харвард.

През този период състоянието й се влошава, но Роулинг намира сили в себе си да потърси помощ и писането се превръща в отдушник. Идеята за поредицата за Хари Потър й хрумва преди години по време на пътуване с влак от Манчестър до Лондон. Писателката завършва първите две книги, докато все още получава социални помощи, а дименторите, представени в третата книга, са вдъхновени от нейното психично заболяване.

Въпреки че в момента Джоан Роулинг е световно известен автор, невинаги й е било лесно да убеди другите в това. Според някои източници първата книга за Хари Потър е била отхвърлена от 12 големи издателства във Великобритания. Едва година след първия й опит, тя е призната за „приказва, която си струва да бъде отпечатана“.

С течение на времето Роулинг осъзнава, че макар положението й да е трудно, то може да бъде подобрено. С поражение зад гърба си, тя остава с голям потенциал да върви нагоре и малък риск да пропада. Това, което можем да научим от нейния пример е, че в състояние на окончателен провал не е нужно да се тревожим какво мислят другите хора.

Райън Рейнолдс – тревожност

Райън Рейнолдс – най-известен с ролята си в американския филм „Дедпул“ – се сблъсква с тревожността още в детска възраст. Борбата, продължила десетки години, го провокира да бъде открит за проблемите си с психичното здраве. „Цял живот съм изпитвал безпокойство.“, споделя актьорът. „Знаете ли, чувствам, че в мен живеят две различни личности.“

Тревожността на актьора достига своя връх след заснемането на „Дедпул“ - филм, в който Рейнолдс участва и продуцира. Залозите са много високи, а звездата се опасява да не разочарова феновете, както и че филмът може да не се приеме добре.

В интервю от 2018 г. Рейнолдс навлиза дълбоко в своя опит с психичните проблеми. „Склонен съм да изпадам в депресия и имам проблеми с тревожността. Ако не спортувам всеки ден, започвам да се изнервям. За мен спортът е по-скоро терапия, средство за прогонване на тези демони.“

В същото интервю актьорът свързва проблемите си с неспокойните отношения с баща си. „Баща ми беше корав човек. Той също беше добър в много отношения, но беше груб с нас. Това няма за цел да бъде някаква плачевна история – всеки носи своето бреме и аз не съм по-различен в това отношение – но израстването с такъв човек не е никак лесно. Това е една от причините през целия си живот да се боря с безпокойството.“

>>> Знаменитости, които говорят открито за тревожността и методите си за справяне с нея

Въпреки трудностите, през които преминава, Рейнолдс е на мнение, че безпокойството може да бъде страхотно гориво – хапче против самодоволство.

Майкъл Фелпс – синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Майкъл Фелпс държи рекорда за спечелване на най-много олимпийски състезания в историята. Известният плувец има 28 медала, от които 23 са златни. Но една от причините за непрестанния му стремеж към победа може да се стори странна на мнозина – синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD).

Описвайки себе си като дете в книгата си No Limits: The Will to Succeed, Фелпс не рисува много ласкателна картина: „Имах големи уши. Бях мършав. Много ми се подиграваха“. В по-ранната си книга Beneath the Surface: My Story той пише, че е говорел твърде бързо и не е гледал хората в очите, докато разговаря с тях.

Фелпс е диагностициран с ADHD в шести клас. Въпреки че не успява да седи в класната стая, без да нервничи, без проблем успява да плува с часове. „Човек би си помислил, че в първия ден, когато влязох във водата, се превърнах в делфин. Не беше така. Мразех плуването. Говорим за крещене, ритане, хвърляне на очила, омраза.“, споделя плувецът.

С практиката Фелпс намира своята зона на комфорт. „Оказа се, че мога да се движа бързо в басейна. Във водата почувствах за първи път, че контролирам нещата.“ До навършване на 10-годишна възраст Фелпс вече е национален плувец, а на 11 години се запознава с известния треньор по плуване Боб Боуман.

За Фелпс басейнът е бил много неща. Бил е убежище, отдушник и място, където неговата сила и страст го тласкат към величие. Сега, чрез своята фондация за представяне на ползите от плуването, той се надява, че басейнът може да бъде „това място“ за хиляди деца с ADHD и различия в ученето.

Деми Ловато – булимия

Деми Ловато се бори с булимия от 12-годишна възраст, но състоянието се влошава значително след края на 6-годишна романтична връзка. През последните няколко години тя говори открито за хранително си разстройство – дори снима документален филм, но признава, че храната все още е най-голямото предизвикателство в живота си.

>>> Студентката Барбара Ян за булимията: Решението да се подложа на терапия е най-доброто в живота ми

Бившата звезда на Disney Channel споделя, че в ежедневната й борба има трудни и добри моменти. „Все още се боря. Ежедневно. Има периоди, в които забравям за проблемите си с храната, а друг път мисля само за нея.“, казва Ловато. „Но така изглежда възстановяването за някои хора и все още имам надежда, че някой ден няма да мисля за храната.“

Днес тя все още се възстановява, но сега контролира теглото си със здравословна диета и редовни упражнения.