Студентката Барбара Ян за булимията: Решението да се подложа на терапия е най-доброто в живота ми

Булимията е психично и хранително разстройство. Характеризира с често преяждане в усамотение, последвано от опити да се предотврати наддаването на тегло чрез повръщане, лаксативи, диуретици или прекомерен спорт. Страдащите обикновено са с нормално телесно тегло. Разстройството често е съпътствано от чувство за вина и срам и може да продължи особено дълги периоди от време. Така се случва и със студентката Барбара Ян, която описва как се е чувствала допреди 5 години, когато успява да пребори булимията.

“В стаята ми е пълен мрак и нямам представа колко е часът. Лежа в леглото си със силно главоболие, кожата на лицето ми е опъната, ръцете и краката ми са сковани, гърлото ми гори, а устата ми е пресъхнала, но нямам желание за вода. Поне стомахът ми отново е празен и не ме боли от многото храна преди малко. “, споделя младата жена.

След поглъщането на огромни количества храна, тя предизвиква повръщане, след което се връща изтощена в леглото си. Обратно в тъмното, в собствената си бездна. И така в продължение на цели пет години...

Днес Барбара прегръща всеки нов ден с благодарност и разказва как е върнала нормалния ритъм на ежедневието си. И се надява, че споделяйки личната си история и трудностите по пътя, който изминава, ще помогне на други момичета, които също се борят с булимията. Защото изход има.

Началото

„Спомням си, че в часовете по биология говорехме за хранителни разстройства, за анорексия и булимия. Тогава не можех да си обясня защо някой би си причинил това, да повърне сам. И изведнъж самата аз го направих. След това отново и отново. Понякога в продължение на няколко дни. Но това приключи и булимията вече не контролира живота ми“, разказва студентката.

Барбара признава, че често се пита как всъщност е започнало всичко. На пръв поглед животът й протича като по часовник – завършва гимназия, получава стипендия и трупа опит в чужбина. Но младата жена има високи изисквания към себе си, не се харесва, стреми се да отговори на общоприетите стандарти за красота и иска да се промени. От малка мечтае да бъде много слаба (въпреки че теглото й винаги е било в норма)... като идола си – актрисата Одри Хепбърн. Иска да е и по-уверена, по-смела, но да промени външния си вид се оказва по-лесно, отколкото да пребори страховете си.

„Мисля си, че хранителното разстройство при мен се отключи в Мексико, където изкарах един семестър. За първи път живота си останах сама. Исках да бъда привлекателна и успешна в чуждата страна, записах се на фитнес и започнах да тренирам. Към края на престоя ми се оказа, че прекарвам по-голямата част от времето си в залата, но имах чувството, че не правя достатъчно упражнения и тогава за първи път повърнах доброволно.“, спомня си младата жена.

>>>  4 основни причини за хранителни разстройства

След приключване на семестъра тя се мести в друг град, където да проведе стажа си. Там започва с детоксикация на организма, но хранителните й навици не се променят. В стремежа си да бъде все по-слаба, студентката достига тегло от 48 килограма, много под нормата за телосложението й. Оттогава булимията контролира живота й.

Мислите на Барбара непрекъснато се въртят около храната – информация за калории, гладуване или ограничаване на количествата консумирана храна, изключване на продукти и ястия от менюто. Но когато Барбара е под стрес не успява да контролира и да планира храненето си и в такива моменти я обзема чувство на неудържим глад. Тогава купува големи количества всякаква храна (печива и торти, сметанов крем с ядки и нуга, мляко...), които изяжда наведнъж. След това се озовава се сред планина от отпадъци, споделя за болки в корема и кръста, чувства се изтощена и не може да погълне нищо повече. И... предизвиква повръщане, защото вече знае, че това ще я облекчи. Но има и последствия...

„Често след такива моменти не съм в кондиция, имам силно главоболие, лицето ми е подуто, забелязвам косопад. По-късно се установи, че кръвните ми показатели съвсем не са в норма.“, спомня си Барбара и продължава: „ След такова преяждане, последвано от повръщане, бях вцепенена, не можех нито да мисля трезво, нито да се концентрирам. Надявах се никой да не забележи това, опитвах се да се съсредоточа и да се усмихвам.“

>>> Как трябва да се храним, за да преборим булимията

Така студентката продължава на принципа „всичко или нищо“ – подлага се на гладуване или преяжда, настроението й е или прекрасно, или ужасно; тя или учи, или се отдава изцяло на забавления. И се самообвинява, ако наруши някое от правилата, които сама си е определила, не се харесва и не се приема такава каквато е. Но не може да назове момента, в който е решила да сложи край на всичко това. Защото промяната не е момент или събитие, тя е процес, който при младата жена продължава цели пет години.

Осъзнаването

„Веднъж, докато лежах в тъмната си стая, осъзнах, че нямам сили. Тежах едва 48 килограма и си казах, че това не е добре за мен. Позволих на майка ми да ме убеди да отида на лекар. Тогава реално ме диагностицираха с хранително разстройство. Постепенно се доверих на няколко души, на които днес съм безкрайно благодарна, че не ме съдиха, а точно обратното – искаха да ми помогнат, да ме накарат на се взема в ръце.“

Отговорността за себе си

В началото Барбара смята, че няма нужда от чужда помощ и от терапия и решава сама да намери начин да промени нещата. Разбира се, това се оказва по-трудно, отколкото изглежда и след дълга борба със себе си, студентката решава да потърси специалисти.

След двумесечна терапия младата жена споделя, че е научила много както за себе си, така и за булимията. Проумяла е важността от изграждане на собствени приоритети, които да следва и с тяхна помощ да контролира поведението си. Ян успява да ги подреди по важност, като на първо място поставя тези, които я карат да се чувства добре. Споделя, че решението й да потърси професионална помощ е най-доброто, което някога е взимала. И определя времето, отделено за терапията, като подарък.

 >>> Булимия нервоза и как тя влияе на психиката и здравето ни

Самоприемането – ключов фактор за излизане от кризата

Благодарение на терапията Барбара осъзнава, че трябва да живее спокойно и в хармония със себе си.

“Разбрах, колко е важно да намериш баланса между собствените си желания и очакванията на социума. Понякога трябва да се противопоставиш и да кажеш “не”. Малко по малко започнах да се ценя и да се приемам такава, каквато съм. Вече не гледам негативно на слабите си черти, а ги приемам като части от характера ми, които понякога могат да бъдат предимства. Всичко може да бъде погледнато от различен ъгъл и да ни даде нова гледна точка. Това знание е важно, за да можем да оценим личността си в цялата й дълбочина и с всичките й измерения “

Барбара започва да приема и тялото си. Осъзнава, че е невъзможно да изглежда като Одри Хепбърн, както и че това е напълно нормално, тъй като хората са различни и всеки е уникален по собствен начин. И вече смята, че няма нищо лошо в това да помолиш за помощ.

Благодарността – висша форма на осъзнатост

Неслучайно духовният учител Муджи определя всички възходи и падения в живота на човек като благодат в различни обвивки и казва, че са изпратени, за да ни помогнат да се усъвършенстваме.

Барбара споделя, че терапията е само началото от дългото пътуване към пълното излекуване. Признава, че й се е случвало да направи стъпка назад, но това по-скоро й е помогнало:

“Крачките назад ти показват, върху какво трябва да работиш още. Станах много по-комуникативна и отворена към света и съм безкрайно благодарна за това. Трябва да се осмелиш да се отвориш към хората, защото си заслужава. Сега съм изпълнена с надежда и се чувствам по-щастлива отпреди.“

Младата жена се надява, че разказвайки историята си, ще помогне на други момичета в нейното положение, ще им даде кураж да потърсят помощ и да се справят с булимията.

Съветва ги да не прибягват до крайности в преследването на идеала си за красота. И уточнява, че стремежът към идеалите е хубаво нещо, когато не преминава границите на разумното.

Барбара коментира и особеното влияние, което социалните мрежи оказват върху хората, като смята, че там се разпространява такова съдържание, каквото те искат да видят. И нищо повече. Затова младите момичета не бива да си изграждат нереална представа за живота, наблюдавайки перфектно изглеждащите красавици от Instagram например.

В крайна сметка, всички сме различни, имаме и своите слабости и това ни прави единствени. А животът е толкова вълнуващ и ценен, защото е пълен с несъвършенства и странности.