20 от най-красивите и вдъхновяващи цитати от Фрида Кало

Фрида Кало (1907-1954), една от малкото жени художници, която много хора могат да назоват по име. Вижте някои от емблематичните й цитати.

1. "Защо са ми нужни крака, когато мога да летя?"

2. "Рисувам цветя, за да не умират никога."

3. "Преживяла съм две трагедии през живота си — първата е тролеят, втората Диего. За сега Диего е най-лошата."

4. "Обичам те повече от себе си и въпреки, че не ме обичаш по същия начин, все пак ме обичаш, нали? А ако не, аз винаги ще нося надежда и това ще ми стига. Обичай ме малко. Аз те обожавам."

5. "Най-интересното от лъжите на Диего е, че рано или късно участниците, въвлечени в измислените му истории се ядосват. Не заради лъжите, а заради истината, която се съдържа в тях, която винаги излиза първа."

6. "Рисувам автопортрети, защото много често съм сама, защото аз съм човекът, когото познавам най-добре."

7. "Преди смятах, че съм най-странният човек на света, но след това се замислих, че има толкова много хора на света, трябва да има някой като мен, който се чувства странен и грешен по начина, по който и аз се чувствам. Можех да си я представя, че и тя мисли за мен понякога. Е, надявам се, че ако има някой такъв, който чете това, ще разбере, че аз съм тук и съм точно толкова странна, колкото теб."

8. "Мислеха, че съм сюрреалистична, но не бях. Никога не съм рисувала сънища. Рисувах моята собствена реалност."

9. "Пиех, защото исках да удавя мъките си, но сега проклетите неща се научиха да плуват."

10. "Не съм болна. Разбита съм. Но съм щастлива, че съм жива, за да рисувам."

11. "В края на деня можем да постигнем много повече, отколкото си мислим, че можем."

12. "Нищо не е ценно, колкото смеха."

13. "Трагедията е най-абсурдното нещо."

14. "Единственото, което знам, е че рисувам, защото имам нужда да го правя и рисувам това, което преминава през главата ми, без никакви други съображения."

15. "Наистина не знам дали рисунките ми са сюрреалистични или не, но знам, че те са най-откровения мой израз."

16. "Рисуването запълва живота ми."

17. "Диего беше всичко - мое дете, мой любовник, Моята вселена."

18. "Нищо не е абсолютно. Всичко се променя, всичко се движи, всичко се върти, лети и отминава."

19. "Иска ми се да правя всичко зад пердето от "лудост". Тогава: щях да подреждам цветя по цял ден, да рисувам, да ме боли, да обичам, да се смея на чуждата глупост и всички ще казват: "Горката.Тя е луда!". Щях да изградя свой свят, който да е в съгласие с всички други светове. Денят, часа или минутата, в която живея щеше да е моят и на всеки друг — моята лудост нямаше да е бягство от "реалността".

20. "Искам да съм в тъмнината ти."