Фрида Кало: Моите картини носят в себе си послание за болка

от 12 апр 2019г.

Фрида Кало (1907-1954), една от малкото жени художници, която много хора могат да назоват по име, е известна заради нейните сюрреалистични картини, включително емоционално наситените й автопортрети.

Родената в Мексико представителка на така нареченото "наивистично изкуство" е имала тежък живот. Когато е на 6 години, легендарната художничка боледува от полиомиелит, познат още като детски паралич. Въпреки че успява да се възстанови сравнително бързо, острото заболяване води до деформиране на десния й крак, което довежда до изкривяване на гръбнака и таза.

През 1925 г. Фрида Кало почти умира в резултат на тежка катастрофа, когато автобусът, в който пътува, се сблъсква с трамвай. Вследствие на сблъсъка тя счупва гръбнака и таза си, както и ключицата си и две ребра. Левият й крак е смазан, а десният е счупен на 11 места. Част от автобуса се забива в корема й. Фрида Кало претърпява множество операции през живота си и остава бездетна заради усложненията от тежката катастрофа. Неин съпруг е известният мексикански художник и стенописец Диего Ривера.

Картините на емблематичната Фрида Кало рефлектират модернисткото разбиране за народно изкуство и изобразяват нейното страдание. Разберете каква философия за живота е изповядвала мексиканската легенда, като прочетете някои от най-известните й цитати.

“Рисувам автопортрети, защото често съм сама, защото познавам себе си най-добре.”

“В края на деня можем да преживеем много повече, отколкото сме си мислили, че можем.”

“Моите картини носят в себе си послание за болка.”

“Рисувам цветя в моите картини, за да не умрат никога.”

“Аз не съм болна. Аз съм повредена. Но съм щастлива от живота, стига да мога да рисувам.”

“Преживяла съм две големи злополуки в живота си. Едната беше трамвайната катастрофа, а другата беше Диего. Диего беше много по-тежката злопулука.”

“Никога не съм се възприемала като сюрреалист, докато Андре Бретон не дойде в Мексико и не ми каза, че съм.”

“Пиех, защото исках да удавя мъките си, но сега проклетниците се научиха да плуват.”

“Препоръчвам ви я не като неин съпруг, а като почитател на нейното творчество – разяждащо и нежно, твърдо като стомана и деликатно като крилото на пеперуда, приятно като красива усмивка и прозорливо и жестоко като горчивината на живота.” (Диего Ривера за Фрида Кало)