Страстните писма на Фрида Кало до нейната най-голяма любов Диего Ривера

Мексиканската художничка Фрида Кало е сред най-запомнящите се фигури на съвременната култура. Още от малка страда от детски паралич, поради което левият й крак остава значително недоразвит - несъвършенство, което тя по-късно крие с помощта на небезизвестните си дълги цветни поли. Десетилетие по-късно, тя претърпява катастрофа, след която има няколко фрактури по цялото тяло, както и вътрешни наранявания. Отнема й три месеца да се възстанови и въпреки, че успява да проходи, макар и не самостоятелно. Тя се подлага на повече от 30 операции и страда от изключително силни болки. За да се развлича от болката, Фрида започва да рисува - и тогава става една от най-популярните художници на модерното изкуство.

През 1927 година, тя среща художника Диего Ривера, чиято работа тя обожава и който се превръща в неин ментор. През 1929 въпреки възраженията на майка й, Фрида и Диего сключват брак и така поставят началото на един от най-бурните бракове в историята на изкуството. И двамата имат многобройни афери - най-прословутата от тях е връзката на Фрида с френската певица, танцьорка и актриса Джозефин Бейкър и руския теоретик Леон Тротски. И въпреки това, връзката й с Диего остава една от най-страстните и ненаситните любови.

Любовните писма на Кало до Ривера свидетелстват за дълбока и трайна връзка между тях, преливаща от кипящи емоции - въодушевление, мъка, преданост, желание, копнеж, радост.

"Диего.
Истината е толкова велика, че нямам желание нито да говоря, нито да спя, да слушам и дори да обичам. Да се чувствам в този капан, без страх от кръв, извън времето и магията, а единствено с твоя страх, твоята голяма мъка и с твоя ритъм на сърцето. Цялата тази лудост, ако я бях поискала от теб, ти би ми отговорил с мълчание. Аз искам от теб насилие, лудост, а ти ми даваш изяществото, светлината и топлината си. Бих искала да те нарисувам, но не съществуват толкова много цветове..."

"Диего:
Нищо не може да бъде сравнено с ръцете ти, нищо, освен златнозеленото в очите ти. Тялото ми е изпълнено от теб с дни. Ти си огледало на нощта, искрица светлина и влагата на земята. Ръцете ти са моето убежище. Пръстите ми докосват кръвта ти..."

"Мой Диего:
Огледало на нощта
Всяка част от теб се превръща в звук - в сянката и в светлината. Ти си това, което приема цветовете, а аз онова, което ги дарява."