Британски лекари: Менопаузата не е хормонален дефицит, изискващ медицинско лечение

Лекари от Обединеното кралство заявиха, че третирането на менопаузата като хормонален дефицит, който изисква медицинско лечение, може да подхрани негативните очаквания и да влоши симптомите. Те също са на мнение, че има спешна нужда от по-достоверна и балансирана информация, която да оспори идеята, че менопаузата е синоним на неизбежно влошаване на здравето и благосъстоянието на жените. С тези си твърдения лекарите оспорват критиките относно тяхната компетентност по отношение на менопаузата.

„Менопаузата е естествен биологичен процес за половината от човечеството. Въпреки че медиите в Обединеното кралство могат да създадат впечатление, че все повече жени се борят със симптомите на менопауза и търсят хормонално лечение, няма универсален начин за справяне и мнозинството предпочита да не приема лекарства, освен ако този период не е много тежък.“, пише Марта Хики, професор по акушерство и гинекология в Университета в Мелбърн, Австралия.

Негативните нагласи влошават симптомите на менопауза

Според лекарите прекомерната медикализация на менопаузата рискува да превърне тази широка гама от признаци в тясно дефинирано заболяване, изискващо лечение. „Медикализацията има тенденция да подчертава негативните аспекти на менопаузата и докато ефективните лечения са важни за тези с обезпокоителни симптоми, приемът на медикаменти може да увеличи безпокойството и опасенията на жените относно този естествен етап от живота.“

Опитът на жените е силно повлиян от лични, семейни и социални фактори. Например скорошен преглед установява, че негативните нагласи и очаквания преди менопаузата предсказват вероятността жените да изпитват тревожни симптоми.

Отделно проучване на жени от Обединеното кралство, страдащи от горещи вълни, установява, че тези с негативни нагласи относно менопаузата са по-склонни да оценят тези симптоми като обезпокоителни.

>>> Горещи вълни и раздразнителност през менопаузата – как да ги преодолеем

„Подчертаването на положителните или неутралните аспекти (спиране на менструалния цикъл), заедно с информация за контролиране на неприятните симптоми може да даде възможност на жените да управляват менопаузата с по-голяма увереност“, коментира Хиги.

Необходимост от индивидуален подход

Над 75% от жените в менопауза съобщават за симптоми, като приблизително една четвърт ги описват като тежки. Въпреки че някои жени имат полза от хормонозаместителната терапия (ХЗТ), промените в диетата, редовните упражнения, отказването на тютюнопушенето и намирането на начини за намаляване на стреса също могат да помогнат.

Въпреки твърденията, че ползите от хормонозаместителната терапия надхвърлят рисковете за повечето жени с тежки симптоми, настоящите доказателства не подкрепят употребата й за предотвратяване на деменция или сърдечносъдови заболявания.

>>> Хормонозаместителната терапия не е свързана с повишен риск от деменция

„Доставчиците на здравни услуги трябва да възприемат индивидуален подход на оценка на симптомите и да дават възможност на жените да взимат информирани решения въз основа на безпристрастни доказателства.“, пишат Хайтам Хмода, председател на Британското дружество по менопауза, и главният изпълнителен директор на дружеството Сара Магер.

Критика към общопрактикуващите лекари

Д-р Рамя Матю, колумнист на BMJ, е на мнение, че неотдавнашната критика към медиците от телевизионната водеща Давина Маккол в нейната документална поредица за менопаузата подхранва вярванията, че общопрактикуващите лекари са недостатъчно квалифицирани.

„По-правилно е да се каже, че са направени много обратни завои по отношение на безопасността на ХЗТ, които оказват трайно въздействие върху доверието на практикуващите в наличните доказателства. Симптомите невинаги могат да бъдат приписани на менопаузата и въпреки че ползите от ХЗТ надвишават рисковете при повечето жени, това невинаги е така.“, коментира Матю. „Не отричам, че отделни жени са разочаровани и приветствам Давина за повишаването на осведомеността за това, което често все още се смята за тема табу в обществото. Но въпросът за компетентността на общопрактикуващите лекари трябва да бъде оспорен.“