Клер Малкъхи: След 3 неуспешни инвитро опита реших, че не мога повече

„След всеки неуспешен опит да имам дете, се подлагах на жестока критика. Слушах щастливите истории за бебета, родени след инвитро, и в същото време си казвах, че отдавна е трябвало да се откажа. Тези противоречиви чувства ме побъркваха и ме караха да си мисля, че нещо с мен не е наред“, разказва Клер Малкъхи. Тя е една от жените, които решават, че пътят на безкрайните инвитро опити не е нейният път. Споделя своите преживявания и вътрешни борби, за да покаже, че е нормално човек да се откаже, когато усети, че цената, която плаща, е твърде висока.

„Никога не се отказвай“

„Свикнали сме да казваме на децата да не се отказват, че трябва да продължават напред. Когато бях дете, учителите ни повтаряха, че думи като „Не мога“ не трябва да присъстват в речника ни. Помня обаче всеки път, когато съм била на ръба, и, изтощена до краен предел, съм се питала: „Ами ако искам да спра с опитите? Ако наистина не мога да продължавам по този начин?“

Наскоро чух за поредната известна личност, която е забременяла с близнаци на 43-годишна възраст, след направена инвитро процедура с донорска сперма. Журналистите определиха събитието като триумф, щастлив финал по пътя към майчинството. Всъщност тя е една от многото звезди, която съобщава, че очаква дете след 40-ата си година, макар че повечето избягват да споделят подробности как са стигнали дотам.

Чудесно е, че популярни хора говорят открито за щастливия завършек на инвитро процедурите. Така дават кураж на хилядите жени над 40, които искат да имат дете. Аз съм една от тях.

Щастливата новина

През месец март 2023 г. забременях с близнаци, след инвитро оплождане с донорска сперма. Признавам си, че имаше моменти, когато не вярвах, че някога ще стана майка, защото през повечето време нямах интимен партньор. И, ето, чудото се случваше. На 43 години очаквах близнаци.

През първите няколко седмици всичко беше като в приказка. Имах напълно реалистични очаквания относно шансовете си да забременея след 40-годишна възраст и това ме подтикна да избера инвитро метода.

Инвитро процедурите обаче са скъпи и предвид факта, че трябваше да поема разходите сама, бях решила да направя не повече от три инвитро цикъла. Забременях още след първия, при това с близнаци. Няма да крия, че първите няколко нощи не можех да спя, защото се притеснявах дали бих се справила сама с две бебета.

>>> Сара Херън: Загубих своето бебе чудо след множество инвитро процедури, но разбрах какво е безусловна любов

Загубата на ембрионите

За съжаление, ехографското изследване в шеста гестационна седмица показа, че по-малкият ембрион няма сърдечна дейност. Излязох от болницата, седнах в колата и се разплаках. Може би вече бях приела мисълта, че ще бъда майка на две бебета, и новината, че вече е само едно, ме попари. Бъдещето изглеждаше различно.

4 седмици по-късно разбрахме, че и другият ембрион е спрял да се развива. Лекарят сложи ръката си върху моята и каза: „Съжалявам, Клер, няма сърдечна дейност.“ Последваха най-самотните 30 минути от живота ми. Бях в една празна стая, която вероятно беше предназначена за хора като мен – отчаяни и нещастни.

Защо ми се случва?

Търсех отговори, исках да разбера защо ми се случва всичко това. Попитах моя гинеколог и специалиста по инвитро процедури, но те ми казаха, че причините могат да бъдат най-различни. Тогава се зачудих дали не се опитваха да ми спестят истината, че вероятно просто съм твърде възрастна. Дори и да бях, от инвитро клиниката със сигурност нямаха нищо против да продължавам с опитите.

През следващите месеци направих поредния опит. Животът ми се сведе до това да чакам. Чаках да стане 20 ч., за да си поставя хормоналната инжекция. Чаках да си направя поредния кръвен тест, след който ръката ми щеше да е отново в синини. Чаках пред кабинета на лекаря. Толкова много чакане…

Преломният момент

В един промеждутък от две седмици, в които трябваше да изчакам, за пореден път, реших да прочета книгата на Джулия Лей Avalanche. Припознах се в историята на авторката, която също беше преминала през много препятствия, болка и разочарования в опитите си да забременее чрез инвитро процедура, докато накрая признава пред себе си, че не може да продължава така. Вероятно не беше разумно да избера точно такава книга. Изплаках си очите и тайничко се надявах, че краят на нейната история няма да бъде краят и на моята. В мемоарите Avalanche Лей разказва за шест неуспешни инвитро опита. Тя признава, че инвитро процедурите могат да се превърнат в зависимост, защото, веднъж решила да започне, жената трудно се отказва.

Самата аз направих още два опита след загубата на близнаците. Накрая вече знаех, че трябва да спра. Нямах пари, но и бях ужасно уморена. Измъчвах тялото си с надеждата да забременея, но никой не знаеше дали това ще се случи.

Докато пиша, съм сигурна, че някои от вас се изумяват на решението ми и си казват „Е, как така, само три опита?“

>>> Късното майчинство: Защо все повече жени решават да станат майки на по-късен етап

Никой не вярваше, че ще се откажа

Приятелите ми вярваха, че няма да се откажа. Дори брат ми се опита да ми вдъхне кураж и ми даде за пример съпругата на свой приятел, която е успяла да забременее с инвитро на 45-годишна възраст. Това, което той обаче пропускаше да спомене, е, че тази жена беше от изключенията.

Медиите харесват историите с хубав край, които оставят у човека приятно чувство. Те предпочитат да разказват за жените, забременели по чудо. За тези като мен, които мечтаят за бебе, подобни истории могат да бъдат много мотивиращи. Все пак нали някои успяват да сбъднат мечтата си, защо не и ние?

„Не се отказвай“ или „Твърде възрастна си за бебе“?

Затова, когато при теб не се получава, започваш да се питаш дали нямаш проблем или просто не полагаш достатъчно усилия. От една страна медиите ти показват как дори и по-възрастни жени могат да станат майки, от друга обаче те критикуват, че правиш опити във възраст, която вече не е подходяща за това.

Моите учители не са били прави. Напълно нормално е да си кажеш „Не мога“ или „Не искам да продължавам“. Да се откажеш от битка не те прави слаб човек. Този твой избор не означава, че си страхлив или че не заслужаваш да бъдеш щастлив. Просто някои хора имат късмет, други – не. Ето това бих казала аз на своите деца, ако имах."