Учените откриха вода на Марс там, където е невъзможно да има

Нов по-подробен анализ на информацията, изпратена от най-стария все още функциониращ спътник на Марс на НАСА, е озадачил учените: Червената планета крие воден лед, там където той не би трябвало да съществува.

Повторният анализ на данните от сондата Одисей разкрива съществени количества лед под повърхността на планетата около марсианския екватор – но имайки предвид онова, което знаем за климата на Червената планета, това не би трябвало да е възможно.

Екип, воден от планетарния учен Джак Уилсън от университета "Джон Хопкинс" преразгледал предходните изчисления, направени от неутронният спектрометър на Одисей, който е засякъл наличието на водород близо до марсианската повърхност.

Един от основните цели на Одисей е да търси вода на Марс, но сондата не може да измери водата директно от високата си орбита на около 3 800 км над повърхността на планетата.

Вместо това тя търси водород, който е надежден признак, че на съответното място вероятно има вода. Въпреки че изкуственият спътник на НАСА не може да измери пряко водорода, той може да го засече спрямо неутроните, които се появяват при сблъсъка на космическите лъчи с атомите в марсианската почва.

Тази високотехнологична перспективна техника позволи на Одисей да засече леда под повърхността на Червената планета през 2002 г., но по онова време информацията сочеше, че той е съсредоточен в полярните му области.

В това има смисъл, тъй като учените смятат, че ледът около екватора на нашата съседка не може да престои дълъг период от време под почвата, тъй като поради климатичните условия той би трябвало да сублимира (сублимация – процес, при който ледът директно се изпарява, без да преминава в течно състояние) в атмосферата.

Но с помощта на метода за реконструкция на изображението Bayesian, който ефективно проверява резолюцията на предходните засечени от Одисей неутрони, екипът открил индикация за наличието на воден резервоар, който не е бил забелязван преди това – включително близо до Екватора.

"Все едно взехме космическия апарат и слязохме на два пъти по-ниска височина, така че видяхме нови неща на повърхността, които не бяха видими преди това, " обяснява Уилсън.

"Знаем, че в миналото близо до полюсите е имало лед под повърхността. Видяхме подобни малки петна и близо до екватора."

Откритието е изключително важно, тъй като подсказва потенциалното съществуване на необходимите водни източници, които биха захранвали бъдещите човешки колонии на Червената планета.

Но преди това да се случи, учените трябва да дадат отговор на един въпрос – как е възможно на тази географска ширина да има лед?

Според Уилсън едното възможно обяснение е, че в миналото си Марс се е въртял по ос с по-голям наклон от сегашния.

Научният екип смята, че ако преди няколко милиона години Червената планета е била с 20 градуса по-наклонена, вероятно е възможно леда в полярните региони да се изпари, преди с времето да се разпространи до районите с новооткритите водни резервоари.

Учените признават, че има и други по-логични обяснения – вероятно по някакъв начин марсианската почва притежава качества, които позволяват на леда под повърхността да не сублимира в атмосферата.

Разбира се, за да се докажат или отхвърлят двете хипотези, учените трябва да извършат още много изследвания. Важното в случая е, че вглеждането в старите данни може да предостави нова полезна информация, защото характерът на тези изследвания е такъв, че някои неща могат лесно да бъдат пропуснати.

"Това е един чудесен пример как информация, събрана отдавна, може да бъде анализирана посредством нови техники," заявява планетарният геолог Джим Хед от университета "Браун", който не участва в изследването. "Когато накрая изпратим хора на Марс, ще искаме да отидем там, където има вода."

по статията работи: Величка Мартинова

източник: sciencealert.com