Гласът на Валя Балканска се носи вече 40 години в космоса на борда на Вояджър

Космическият апарат на НАСА, Вояджър 1, бе изстрелян в космоса на 5 септември 1977 г., няколко седмици след близнака си Вояджър 2. Двата апарата пренасят копия на Златния диск, съдържащ снимки и записи от Земята, включително и разтърсващата българска песен "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска. Заедно сондите направиха парадна обиколка около планетите гиганти на Слънчевата система – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Но мисията им не приключи с това. И двата апарата продължиха да летят напред в тъмното космическо пространство, отдалечавайки се от Слънцето и Земята. На 25 август 2012 г. Вояджър 1 напусна Слънчевата система и навлезе в междузвездното пространство, превръщайки се в първия обект, създаден от човек, който някога е престъпвал границите на Слънчевата система. Вояджър 2 пое по различен маршрут и се очаква да напусне нашия " звезден квартал" след няколко години.

Четири десетилетия по-късно "очите и ушите" на двата космически апарата все още са отворени и изпращат изключително любопитна информация към Земята.

"Когато ги изстреляхме, от началото на космическата ера бяха изминали едва 20 години, така че тяхното пътешествие е безпрецедентно и ние все още участваме в процеса на виждане какво се случва там," казва Ед Стоун, учен от Калифорнийския научен институт в Пасадена, който участва в проекта Вояджър.

На 1 септември Вояджър 1 бе на 20.87 км от Земята – 139 пъти повече от разстоянието между нашата планета и Слънцето. Вояджър 2 бе съответно на 17.17 милиарда км от дома.

На Златния диск има 117 снимки и пожелания на 54 езика, с разнообразие от звуци, създадени не само от човека, но и от бури, вулкани, изстрелване на ракети, самолети и животни.

Парадната обиколка

Вояджър 1 премина покрай Юпитер през март 1979 г., а покрай Сатурн през ноември 1980 г. Космическата сонда имаше възможност да прелети изключително близо и до най-голямата луна на Сатурн – Титан.
Вояджър 2 прелята покрай същите планети съответно през юли 1979 г. и август 1981 г. След това космическият апарат се запъти на рандеву с Уран – през януари 1986 г. – и Нептун – през август 1989 г.

По време на парадната обиколка и двете сонди изпращаха информация към Земята и вълнуваха, и изненадваха учените. Например преди изстрелването на Вояджър астрономите смятаха, че активни вулкани има единствено на нашата планета. Но Вояджър 1 прихвана 8 изригващи вулкана на луната на Юпитер, Йо, и доказа, че този малък извънземен свят е много по вулканично активен от нашия мил дом.

"[Йо] може по някои доста важни начини да напомня на земната атмосфера преди появата на живота и образуването на кислорода, който всички дишаме," казва Стоун.

Нещо повече, наблюденията на Вояджър предполагат, че друга луна на Юпитер, Европа, може би разполага с океан от вода под ледената си кора – хипотеза, която последващите мисии на НАСА (като сондата Джуно) потвърдиха до голяма степен.

Вояджър разкри колко различни и красиви са планетите, техните пръстени и луни, и специфичните им магнитни полета.

Междузвездни посланици

Вояджър 1 откри, че космическата радиация отвъд зоната на защита на Слънцето е изключително силна. Сондата също така демонстрира, че слънчевият "вятър" със заредени частици си взаимодейства с ветровете на други звезди.

Междувременно Вояджър 2 изучава пространството близо до ръба на Слънчевата система. След като навлезе в междузвездното космическо пространство, сондата ще направи свои изчисления за средата и ще ни разкрие още повече тайни за тази малко изследвана територия.

Разбира се, мисията на двата космически апарата не може да продължи вечно – в даден момент уредите им ще спрат да работят и да изпращат информация към Земята. Сондите се захранват от радиоизотопни термоелектрически генератори, които превръщат топлината, произвеждана от радиоактивния полуразпад на изотопа плутоний-238 в електричество. А тази топлина е на изчерпване.

"Разполагаме с енергия за около 10 години или малко повече, докато се стигне до момента, в който тя ще е достатъчна само за космическия апарат, но не и за инструментите му," казва Стоун.

Но дори след изчерпването на тази енергия, сондите ще продължат ускорението си през космоса векове наред, извършвайки една пълна обиколка около галактиката Млечен път на всеки 225 милиона години.

Какво би се случило, ако интелигентни извънземни форми на живот засекат Вояджър по време на пътуването му? Е, създателите на двете сонди са помислили и за този сценарий: и двата космически апарата носят със себе си копие на "Златния диск", който съдържа и упътване как да стигнат до нашата малка планета. Вероятно знаете песента "Излел е Дельо хайдутин" и сигурно всеки път, щом си я пуснете, настръхвате от главата до петите. Представете си, че извънземни същества някога някъде далеч в безкрайното космическо пространство я чуят… Не може да бъде описано с думи!

Дори след милиарди години, когато нас и може би цялото човечество вече няма да ни има, сондите Вояджър ще носят доказателство и спомен, че все пак сме съществували и сме оставили своята следа в безбрежната космическа и вселенска история.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: seeker.com

снимки: seeker.com; youtube.com; thevynilfactory.com