Животните-космонавти: Забравените герои на космическата надпревара

от 06 ное 2017г., обновено на 04 ное 2024г.

В ранните часове на 3 ноември 1957 година, малкото улично куче на име Лайка се превърна в първото живо същество, напуснало пределите на Земята. Това събитие се случва само месец след като руснаците са поставили началото на космическата ера и надпреварата за покоряване на космоса по време на Студената война – първият сателит Спутник 1 е изстрелян на 4 октомври. Нейната история е само част от забележителната сага на четириногите пионери, проправили пътя към звездите.

Началото на космическата надпревара

През 1946 година съветското правителство поставя началото на амбициозна програма за изследване на космоса. Докато САЩ избират да работят с примати - най-вече шимпанзета и макаци, СССР се спира на по-неочакван избор: обикновени улични кучета.
"Защо точно улични кучета?", може би се питате. Отговорът е прост, но гениален (като за онова време): според съветските учени, тези животни вече са били калени от живота на улицата и са били по-издръжливи от породистите си събратя.

Строги критерии за космически кандидати

Подборът на космическите кучета следва изключително прецизна методология. Съветските учени търсели дребни животни, не по-тежки от 6 килограма и с височина до 35 сантиметра. Кучетата трябвало да имат светъл цвят с характерни бели петна, което ги прави по-лесно различими на камера по време на полет. Късата козина е задължителна, тъй като улеснява поставянето на различните датчици и медицинско оборудване. Интересен факт е, че учените предпочитат женски кучета заради техния по-спокоен и уравновесен характер. Разбира се, издръжливостта е ключов фактор - тези храбри създания трябва да издържат на екстремните условия на космическия полет.

Първите стъпки към звездите в СССР

През 1951 година програмата отбелязва първия си успех: Циган и Дезик стават първите кучета, изстреляни в суборбитален полет. Макар че не достигат орбита, техният полет доказва, че живи същества могат да оцелеят при изстрелване с ракета и да се върнат живи на Земята.

Лайка: Първата космическа жертва

Истинският повратен момент идва с Лайка. В разгара на Студената война, Никита Хрушчов настоява за нови космически постижения, които да "удивят света". Решението е взето набързо: да се изпрати куче в орбита. Лайка е избрана измежду три финалистки.
Спутник 1 тежи 83 кг и представлява сфера с размерите на плажна топка, която в общи линии издава периодичен сигнал и обикаля около Земята. Спутник 2 е много по-голям и с много по-сложно устройство. Той тежи 508 кг и разполага с научна телеметрия, както и кабина за Лайка. Самото кученце е с малки размери и е прибрано от улиците на Москва.

Спутник 2 е самоубийствена мисия за Лайка – сателитът не е проектиран да се прибере безопасно на Земята.

Телеметричните данни показват, че Лайка оцелява по време на изстрелването – така твърди Анатолий Зак от RussianSpaceWeb.com. Първоначално съветските вестници твърдят, че кучето е умряло, без да се мъчи, след цяла седмица в орбита около Земята. Но тези твърдения се поставят под съмнение.
"Десетилетия по-късно няколко руски източници разкриват, че Лайка оцелява в орбита 4 дни, след което умира вероятно в агония в силно нагорещената кабина. Според други сведения прегряването на кученцето и смъртта му настъпват само 5 или 6 часа след началото на мисията," казва още Зак.
Батериите на Спутник 2 се изтощават на 10 ноември 1957 г. и космическият апарат спира да излъчва информация към Земята.

"След изключването на всички системи, космическият апарат продължава да обикаля около Земята до 14 април 1958 г., когато навлиза отново в атмосферата след 2570 извършени орбити (според други източници броят им е 2 370) или 162 дни в космоса. Много хора твърдят, че са видели огнената опашка на Спутник 2, докато прелита над Ню Йорк и достига региона на Амазонка в рамките на 10 минути по време на спускането си през атмосферата."

Изстрелването на Спутник 2 е едно от трите космически събития, които разтърсват САЩ през 1957 г. и предизвикват широко безпокойство сред американците относно технологичните способности на нацията особено в състоянието на Студена война. Другите две разбира се са изстрелването на Спутник 1 и проваленото вдигане на 1.6 килограмовия тестови уред Вангард – първия сателит на САЩ. Ракетата носител експлодира по време на живо предаване, само секунди след изстрелването.
Но американците не се отказват и на 31 януари 1958 г. успешно вдигат в орбита около Земята сателита Експлорър 1.

Белка и Стрелка: Триумфалното завръщане

След трагедията с Лайка, съветските учени усъвършенстват технологиите си. През август 1960 година Белка и Стрелка стават първите същества, които се завръщат живи след орбитален полет. Техният успех е толкова значим, че едно от кученцата на Стрелка - Пушинка, е подарено на американския президент Джон Кенеди като символ на научното сътрудничество въпреки политическото напрежение.

Американската страна на историята

Докато СССР разчита на кучета, САЩ избират да работят с примати. От 1948 до 1961 година американците изпращат в космоса 15 маймуни, като за съжаление осем от тях не се завръщат. Първият успешен орбитален полет на американско животно е осъществен от шимпанзето Енос на 29 ноември 1961 година.

Пионерите на американската космическа програма

Историята на американските космически примати започва със серията "Алберт" през 1948 година. Алберт-1, първият резус макак, изпратен на суборбитален полет, за съжаление загива от задушаване по време на мисията. Съдбата на Алберт-2 през следващата година е подобна - въпреки че достига забележителната височина от 83 мили, той загива при удара при приземяването. Алберт-3 и Алберт-4, изстреляни също през 1949 година, не успяват да преживеят своите мисии, а Алберт-5 през 1951 година става последната жертва от тази пионерска серия.
Истинският пробив идва с Йорик през септември 1951 година. Той става първата маймуна, която не само оцелява след космически полет, но и се завръща невредима на Земята. Този успех е последван от мисията на Патриша и Майк през 1952 година, които успешно достигат височина от 36 мили и се завръщат живи.
Особено важна роля в програмата изиграва маймуната Сам през 1959 година. Неговата мисия успешно тества системата за аварийно спасяване на капсулата Mercury - ключов момент в подготовката за бъдещите пилотирани полети.
Следващият голям етап в програмата е белязан от полета на шимпанзето Хам през 1961 година. Неговият суборбитален полет е критичен за подготовката на историческата мисия на Алън Шепард. По-късно същата година идва ред на Енос, който извършва забележителен подвиг - два пълни орбитални полета около Земята на борда на Mercury-Atlas 5. Този полет е последната проверка преди Джон Глен да стане първият американски астронавт в орбита.
През 1969 година шимпанзето Бони поставя нов рекорд, прекарвайки цели девет дни в орбита. Тази продължителна мисия предоставя безценна информация за влиянието на продължителното космическо пребиваване върху живите организми.

Американският подход към космическите изследвания с животни се различава съществено от съветския. Докато СССР залага на кучета, американците избират примати поради тяхната биологична близост до човека. Техните мисии, макар и по-кратки, са технически по-сложни и получават по-широко медийно отразяване. Американската програма се отличава и с по-голяма прозрачност относно неуспехите си.

Наследството

В периода 1948-1961 година общо 48 съветски кучета участват в космически мисии. За съжаление, 20 от тях загиват в името на науката. Техният принос е неоценим:

Помагат за разработването на системи за безопасност
Доказват възможността за оцеляване в космоса
Допринасят за разбирането на влиянието на космическите полети върху живите организми
Проправят пътя за първия полет на човек в космоса

Днес паметници и музейни експозиции напомнят за тези забележителни животни, чиято саможертва помогна на човечеството да направи първите си стъпки към звездите. Както се пошегувал Юрий Гагарин: "Бях първият човек и последното куче в космоса."

Любопитни факти

Последният експеримент с кучета в космоса е през 1966 година с Ветерок и Уголёк, които прекарват рекордните 23 дни в орбита
Някои кучета са летели на геофизични ракети многократно, а Кусачка, преименувана заради това на Отважная, цели пет пъти. Препарираното й тяло сега е изложено в Музея на съвременната история на Русия.
Първите живи същества, успешно приземили се с парашути след полет на геофизична ракета, са кучетата Дезик и Циган (СССР, 22 юли 1951 г.) и шимпанзето Йорик (САЩ, 20 септември 1951 г.). Дезик загива седмица по-късно при повторно изстрелване. Циган е взет вкъщи от академик Анатолий Благонравов.
На 3 септември 1951 г. от космодрума Капустин Яр е трябвало да стартира геофизична ракета с кучетата Непутевий и Рожок. Рожок избягал от клетката в навечерието на изстрелването. Служителите хванали и изстреляли първото попаднало бездомно куче. Корольов научил за това едва след успешното приземяване и се пошегувал, че скоро всички желаещи ще могат да летят в космоса. Кучето нарекли ЗИБ ("Замяна на изчезналия Бобик"). Корольов в доклада си до ръководството разшифровал абревиатурата като "Резервен изследовател без подготовка".
На 4 ноември 1955 г. парашутът с катапултиралото се след полета куче Малишка е отнесен настрани от силен вятър. След два дни търсене в степта Малишка е намерена жива в капсулата за приземяване, но парашутът липсвал. Оказало се, че го е взел минаващ наблизо с овцете си овчар, за да използва хубавата тъкан в домакинството.
На 28 юли 1960 г. от Байконур излетял в космоса кораб от серията "Восток" (копие на този, с който по-малко от година по-късно ще полети Юрий Гагарин) с кучетата Лисичка и Чайка на борда. Лисичка била любимка на Сергей Корольов и той преди старта й казал: "Много искам да се върнеш". На 38-ата секунда от полета корабът експлодирал.
На 19 август 1960 г. кучетата Белка и Стрелка станали първите живи същества, обиколили около Земята (също на "Восток"). След известно време Стрелка родила шест здрави кученца. Едно от дъщерите й на име Пушинка Хрушчов подарил на президента на САЩ Джон Кенеди. Белка и Стрелка живели дълъг живот (по кучешки мерки), а след това били препарирани и се съхраняват в Музея на космонавтиката. При американците първият успешен орбитален полет извършило шимпанзето Енос на 29 ноември 1961 г.
На 1 декември 1960 г. било извършено поредното тестово изстрелване на "Восток" с кучетата Пчелка и Мушка. Поради повреда в системата за стабилизация на спирачната двигателна установка траекторията на спускане се променила. За да не се допусне приземяване на секретния кораб извън СССР, по радиото била дадена команда за взривяване на устройството, намиращо се на борда за подобни случаи.
Въпреки че Сергей Корольов бил силно притискан за старта на Гагарин, той настоял човек да лети едва след два последователни успешни изстрелвания на "Восток" с кучета на борда. В последния тест 18 дни преди историческия момент участвало куче на име Удача. В същия полет била успешно изпробвана шпионска апаратура, фотографирала обекти в Турция и Африка.
По време на изпитанията на "Восток" в космоса всеки път изпращали по две кучета, но по време на последните два теста мястото на едното от тях заемал човешки манекен, наречен в Байконур "Иван Иванович".

Изпращането на човек в космоса отнема още няколко години. Събитието е крайъгълен камък за човешката история и космическата ера. На 12 април 1961 г. Съветският съюз изстрелва в орбитална мисия космонавта Юрий Гагарин и дори успява успешно да го върне на Земята.

Следващото по ред паметно събитие е стъпването на Луната, когато САЩ набира скорост и изпреварва руснаците в космическата надпревара. Това се случва на 11 юли 1969 г. с мисията Аполо 11. Нийл Армстронг е първия човек, разходил се по лунната повърхност.

Първите животни в космоса - още преди кучетата и приматите

Лайка всъщност не е първото животно в космоса. Тази чест е оказана на няколко плодови мушици от вида друзофила, които през февруари 1947 г. САЩ изстрелват със суборбитална мисия (при суборбиталните полети космическият апарат не достига т. нар. "първа космическа скорост – 7.9 км/сек. и не навлиза в околоземна орбита).
В космоса са изпращани и много други животни – котката Фелисит, костенурки. Днес хората продължават да изпращат опитни животни с космическите апарати: жаби, морски свинчета, гущери, бръмбари, паяци, оси. Програмата Biosatellite през 1966-1967 година изучава влиянието на космическата радиация върху различни организми.

Шестдесет години след изпращането на Лайка, хората вече са отправили поглед към далечния космос и планират в близките години да стъпят на Марс. Без съмнение при първите мисии към червената планета (пилотирани или безпилотни), ще бъдат изпратени и животни. Името на кученцето Лайка никога няма да бъде забравено.