Начало Лайфстайл За свободното време Фреш наука Как протича всекидневният живот на астронавтите в космоса

Как протича всекидневният живот на астронавтите в космоса

Как протича всекидневният живот на астронавтите в космоса - изображение

Концепцията за един „ден“ на борда на Международната космическа станция (МКС), която обикаля Земята, е доста абстрактна. За 24 часа (колкото е продължителността на земния ден) астронавтите стават свидетели на 15 зазорявания, докато орбитират около планетата с невъобразима скорост. Но милионите години еволюция са пригодили човешките същества към 24-часов дневен цикъл и т. нар. циркаден ритъм на събуждане и спане е вграден в мозъка и телата ни. Затова астронавтите работят и спят по установен график, който е съобразен с тези ритми. В противен случай екипажът бързо ще изпадне в състояние на постоянна умора и неразположение, свързана с продължителното пътуване с реактивен самолет.

Астронавтите се събуждат с аларма всяка „сутрин“ – вероятно прекъсвайки сънищата за безтегловност, които имат повечето от хората в космоса – и се измъкват от „леглата“, за да започнат деня си. Повечето астронавти закачват спалните си чували към някоя стена още предната нощ. Местата за сън трябва да се избират внимателно – те трябва да са в една линия с вентилацията. Въздушният поток създава течение, но топлият въздух не се издига в космсоа и поради тази причина при спане в лошо вентилирани сектори астронавтите се събуждат в мехур от собствения си издишан въглероден диоксид. Резултатът е глад за кислород: в най-добрия случай се будят с ужасно главоболие, борейки се за глътка въздух.

Астронавт на МКС
Астронавтите буквално спят "на закачалката" ¯\_()_/¯ 

Някои от по-смелите (или безразсъдни) астронавти се опитват да спят, носейки се свободно в кабината, но сънят им може да бъде нарушен при сблъсъка с въздушните филтри, които се опитват да ги засмучат. Оборудването на МКС и всички тези вентилатори и въздушни филтри създават много шум и някои от астронавтите предпочитат да спят с тапи за уши. Някои се шегуват, че пребиваването на МКС е като да живееш в огромна прахосмукачка. Разбира се, човекът е приспособимо същество (една от функциите на еволюцията), поради което повечето астронавти бързо се адаптират към тези условия – както някои хора привикват да спят над оживени и претъпкани с коли булеварди. Всъщност в даден момент този фонов шум се превръща в нещо успокояващо, защото всички тези апарати и инструменти всъщност поддържат живота на астронавтите в космоса. Внезапното изчезване на шума би било изключително плашещо събитие…

Щом „станат от леглото“ си, астронавтите заемат зародишна поза, докато се движат из станцията в условията на безтегловност. Понякога те наричат тази поза „маймунска гърбица“, но очевидно това е естествената човешка реакция към микрогравитацията. Вероятно съществува връзка между този начин на придвижване и месеците, в които ембрионът прекарва, носейки се в утробата на майката.

Астронавтите трябва да се облекат възможно най-бързо, което не е особено лека задача, когато крайниците ти се носят под странни ъгли около теб. Те носят дрехи за еднократна употреба, които сменят на всеки три дни: в космоса няма перални машини. Вероятно вече се досещате, че на МКС няма и душове – астронавтите се мият с мокри кърпи.

Астронавт на МКС
Астронавтът Крис Хадфийд демонстриа как се бръсне при нулева гравитация

За мъжете на борда бръсненето е доста трудоемка задача. Повърхностното напрежение обикновено пази водата и пяната по кожата на лицето, но кремът и косъмчетата остават по бръснача, докато не ги избършат в хавлия, която се прегъва, за да не „избягат“. Електрическите машинки за бръснене също са опция, въпреки че процедурата трябва да се извършва близо до вентилатор, който да засмуква косъмчетата, в противен случай те ще останат да се носят из МКС и могат да попаднат в окото на някой астронавт или в обяда му например. Повечето мъже на космическата станция предпочитат да не се бръснат много често или въобще и отбелязват, че в този случай дамите имат предимство… е, може би не се досещат за ежемесечния проблем на женската част от екипажа. Тук можете да прочетете как жените астронавти се справят с менструацията си в космоса > > >

Космонавти на МКС
 Ето как изглежда вечерята на астронавтите. Забавно, нали? ¯\_()_/¯ 

След това идва ред на първото ястие за деня. Космическата храна вече е много по-вкусна и разнообразна, отколкото през епохата на мисиите „Аполо“ до Луната. Но ястията продължават да се приготвят при същите ограничения: храната и напитките трябва да са в опаковка, за да не се „разбягат“ из станцията. Това очевидно причинява неудобство и бъркотия, като не просто е нехигиенично, но ако храна попадне върху оборудването, може да стане и опасно. Напитките и твърдите храни се сервират в пластмасови торбички и се консумират със сламки. Но ако внимават, астронавтите могат да си позволят да се хранят и с конвенционални храни и да използват нож и вилица – магнити прикрепят приборите към масата. Продължителното пребиваване в среда с микрогравитация притъпява вкусовите рецептори и пикантните храни се превръщат в любимо ястие на астронавтите.

Космическа разходка
Космическа разходка на фона на нашата мила синя планета

След хранене учените се захващат със задачите си за деня – извършват експерименти или рутинна поддръжка на оборудването на станцията. Поддържането на живота на астронавтите в космоса се извършва от сложна техника, която се нуждае от ежедневна калибровка. Често астронавтите си правят и „разходки в космоса“, за да проверят състоянието на външната обшивка на МКС, да извършат някоя поправка или да нагласят инструмент, като те могат да продължат до 7 часа. След това астронавтите трябва да прекарат 1 час в камера за декомпресия, за да се нормализира налягането на организма им.

Всеки ден един човек вдишва около 0.9 кг течен кислород – въздух, достатъчен за запълването на стая с обем 3.5 куб. м – и пие около 2.7 кг вода. За да минимализира загубата на тези „консумативи“ и да намали честотата на снабдителните мисии, животоподдържащите системи на МКС са проектирани да ги рециклират. Урината и кондензираната влага от въздуха се пречистват и се използват за питейна вода или чрез процеса електролиза молекулите се разбиват, за да се създаде чист кислород. Издишаният въглероден диоксид се извлича от въздуха по химичен път.

Една от малкото субстанции, които не се рециклират на борда на МКС, са екскрементите: те се събират, компресират и складират за изхвърляне (все още не се е наложила употребата им като във филма „Марсианецът“ с Марк Уолбърг). Космическата тоалетна изглежда малко плашещо, но е лукс в сравнение с условията, при които са живеели първите астронавти. Когато честите електрически смущения на станцията „Мир“ принуждават космонавтите да прибягнат към употребата на полиетиленови торбички, се наблюдава значителен спад на морала и самочувствието им… поне до отстраняването на повредите.

Космическа тоалетна
Така изглежда космическата тоалетна и върви с ръководство за употреба ¯\_()_/¯ 

Космическите тоалетни не използват вода. Астронавтите първо трябва да се привържат към тоалетната седалка, която е снабдена с ограничителни лостове с пружинен механизъм, за да е по-приятно и удобно пребиваването в космическото санитарно помещение. Друг лост задейства мощен вентилатор и всмукателният отвор се отваря: въздушният поток отнася човешките отпадъчни продукти. Някои астронавти се затрудняват с употребата на тази тоалетна. Освен с нетипичното устройство, те трябва да свикнат с факта, че червата им се носят в телата им – както и останалата част от вътрешните им органи и, разбира се, всичко останало в МКС.

Астронавт на МКС
Ето как се тича на пътечка в МКС

Ежедневният режим на астронавтите включва физически упражнения. В условията на микрогравитация човешкото тяло по-бързо губи мускулна и костна маса, поради липсата на съпротива, с която да се борят човешките крайници. Няколко часа упражнения (2-3 обикновено) помагат за запазването на мускулния тонус и се борят с тези процеси. Освен това тренировките помагат за освобождаването на натрупаните течности в главата на астронавтите – в космоса няма гравитация, която да им заповядва накъде да текат. Както старата руска станция „Мир“, МКС разполага с бягаща пътечка и велоаргометър. Но астронавтите трябва да се привързват към тях с ремъци, защото в противен случай усилията им ще ги изпратят във въздуха.

Като цяло дните в орбита около Земята са натоварени и текат по график – а когато трябва да се пренася тежко оборудване, могат да бъдат и изтощителни. Само защото са в състояние на микрогравитация, не означава, че предметите нямат маса.

Разбира се, екипажът на МКС разполага и със свободно време. Тези часове са особено специални: астронавтите пишат имейли до вкъщи, гледат филми, или отговарят на журналистически въпроси. Често заснемат забавни видоеклипове за популярни научни сайтове, показвайки на хората по света как се хранят или мият косата си. Нерядко просто се любуват на въртящото се синьо кълбо от някой илюминатор и благодарят на съдбата, че са едни от малкото щастливци, имащи този шанс. Ехх, да им завиди човек, нали?

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: esa.int
Снимки: nasa.gov; youtube.com; quora.com; irishtimes.com; travelblog.org; newsweek.com; sickchirpse.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлПсихологияСнимкиИсторияЛюбопитноОрганизации