Как жените се справят с менструалния цикъл в космоса?

от 18 авг 2017г.

Първата жена пристъпи дебрите на открития космос преди повече от 50 години – Валентина Терешкова бе изпратена в орбита около Земята през 1963 г. Оттогава досега нейните стъпки са последвали около 60 други жени.

Замисляли ли сте се коя от тях е била първата с менструация в космоса? Как се сменят дамски санитарни продукти при нулева гравитация? И защо менструалната течност се носи извън тялото, при липса на гравитация?

Валентина Терешкова - първата жена в космоса

Това са само някои от въпросите, касаещи здравето на жените астронавти. Човешкото тяло преминава през много промени, когато е в космоса. В условия на нулева гравитация и минимално съпротивление, тялото на човек губи костна и мускулна маса. Сърдечносъдовата система става мързелива, а механизмите за контрол на равновесието на тялото трябва да се адаптират към новите условия.

Въпреки това, една система не се променя и на милимунда – женския менструален цикъл. Проучванията показват, че жените имат нормален месечен цикъл в космоса, както и на Земята. Нещо повече, менструалният поток не се повлиява от безтегловността и течността не се връща обратно в тялото на жената – организмът знае, че трябва да се отърве от нея.

Фактът, че жените имат цикъл в космоса, някога е използван като аргумент в защита на дискриминационното твърдение, че те нямат работа там. Въпреки това ние вече знаем, че менструалният цикъл не влияе върху способностите на астронавта. Въпреки това, този период от месеца е много неприятен за жените в състояние на нулева гравитация.

Личен избор

За щастие в наши дни съществуват начини жените да спрат месечния си цикъл. Изследванията сочат, че женската част от човечеството се разделя на две групи – едните се идентифицират с менструацията си и смятат, че е нещо нормално тя да се случва всеки месец, докато другите с радост биха се отървали от нея до края на живота си. Учените все още не са достигнали до консенсус по въпроса дали да препоръчат на жените астронавти да потискат месечното си кървене, но повечето от тях смятат, че временното прекъсване на менструацията не оказва дълготрайни странични ефекти.

Засега не съществуват правила какво трябва да правят жените астронавти с цикъла си при мисия в космоса – това е личен избор. Но, когато взема решение, всяка жена трябва да знае, че съществуват доста предизвикателства около справянето с менструацията в безтегловност. Те са свързани с хигиената – водата за миене е ограничена и подмяната на женските санитарни принадлежности, докато се носите в космическата капсула, никак не е лесно.

Сали Рийд - първата американка в космоса, 1983 г.

Ако жената реши да се откаже от месечния си цикъл, докато е в космоса – както правят повечето астронавтки, които прекарват дълги мисии там – най-добрият им вариант към момента е да използват хапчета за орална контрацепция. На Земята т. нар. "комбинирани" контрацептиви, основаващи се на естрогена, който предотвратява овулацията, се взимат три поредни седмици, след което на четвъртата се спират, за да се предизвика месечното кръвотечение. Жените в космоса просто трябва да ги пият постоянно. За здравите и силни жени, тази практика не води до никакви опасни странични ефекти.

Но проблемът е, че за тригодишна мисия (например до Марс и обратно), ще се нуждаете от 1100 хапчета, за да потиснете цикъла си – които се нуждаят от подходяща опаковка и съхранение по време на полета, което освен това оскъпява и самата мисия, тъй като космическият апарат трябва да е възможно най-лек. Същото се отнася и за санитарните продукти.

Но учените разработват и други варианти. Много от тях предполагат, че употребата на обратими контрацептивни средства с дълго действие (импланти, които се поставят в матката, за да отделят бавно хормони за потискане на менструацията) може би са по-удобни. Все пак, астронавтите могат да забравят да си вземат хапчето при тежкия им натоварен график от ежедневни тренировки, опити и навигация на полета, като добавим и различното усещане за време в космоса.

Ейлийн Колинс, първата жена пилот на космическа совалка, 1995 г. През 1999 г. става първата жена командир на космически апарат.

Но дали тези средства са безопасни? Проучванията показват, че огромното ускорение, което оказва влияние на тялото по време на излитане или кацане, всъщност може да увреди тези устройства. Но ние все още не знаем точно как имплантът ще се държи под специалното облекло на астронавтите, което е плътно прилепнало към кожата.

Въпреки всички нови достижения в космическите проучвания, има още много неща, които не са ни известни. Единият от проблемите е какъв ефект оказват различните контрацептиви върху костната плътност. Липсата на минерали в костите увеличава риска от развиване на състояния като остеопороза и счупвания. Астронавтите губят костна маса много по-бързо, отколкото на Земята и съществуват доказателства, че определени контрацептиви като инжекциите със синтетичен прогестерон може би усилват този процес. Със сигурност предстоят да се направят още много изследвания в тази насока.

Репродуктивно здраве

Всъщност, за здравето на жените астронавти все още се знае твърде малко. Например какъв ефект оказват космическите полети на половата система. Данните от едно проучване от 90-те години предполагат, че влиянието върху женската плодовитост е минимално. Въпреки това, плодовитостта при жените намалява с годините. Затова жените астронавти, които се опитват да родят първото си бебе след 41-годишна възраст – и имат проблеми – е трудно да се определи дали причината се крие в космическите полети или просто в биологичния им часовник.

Пеги Уитсън, първата жена командир на Международната космическа станция, 2008 г.

Да износваш бебе в космоса е доста крайна идея, тъй като радиацията е много по-силна и може да се окаже пагубна за нероденото дете. Поради тази причина изследванията в тази област са неетични. Едва след като напреднат проучванията за ефективни начини на защита от космическата радиация, може да се говори за експериментално износване на дете в космоса.

Що се отнася до влиянието на потискането на менструацията в космоса, предстоят да се направят още много изследвания. Това ще е от съществено значение, ако искаме да изпратим астронавти на дълги мисии до Марс и отвъд. За щастие вече има съществен прогрес в тази област.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: iflscience.com

снимки: cnn.com

Още по темата: