Зад кулисите на Нобеловите награди – една история за динамит, любов и дискриминация

Всяка година на 10 декември вниманието на целия свят се фокусира върху връчването на Нобеловите награди. Те се дават на водещи учени, велики писатели и успешни икономисти, както и на заслужили личности, които се борят за световен мир. Но колкото и благородна да е дадена кауза, тя винаги си има своите скрити тайни – Алфред Нобел и Нобеловите награди не са изключение.

Противоречивата фигура на Алфред Нобел

Алфред Бернхард Нобел е роден през 1833 г. в Стокхолм, Швеция. Според разпространеното твърдение Нобел изобретява динамита, за да подпомогне на минната индустрия, но впоследствие веществото намира широко приложение във военното дело. Нобел остава шокиран и разочарован. Поради тази причина създава фондацията "Нобел" и дарява цялото си имущество като извинение към обществото. Или поне така пише в книгите….

Но нека разгледаме миналото на Нобел, за да разберем каква е истината. Разбира се, не можем да отречем напълно факта, че динамитът се използва и в минното дело. Но Нобел израства в сянката на баща, който е доставчик на боеприпаси. Това означава, че от ранно детство Алфред наблюдава как баща му създава оръжия, които после убиват хора във войните. Впоследствие Нобел разработва динамита и да се твърди, че целта му е била единствено да облагодетелства минното дело, е меко казано нелогично и смехотворно.
Интересна е историята, която разказва защо Нобел решава да създаде Нобеловите награди. Един ден по-малкият му брат Лудвиг е убит при експлозия във фабрика за бомби по време на изследвания с химически вещества. На следващия ден вестник изписва по погрешка името на Алфред вместо на брат му и обществото ликува, защото "убиецът е мъртъв!". По улиците цари празнично настроение. Вероятно се сещате какво е изпитал Нобел в този момент. Той е шокиран от мнението на обществото относно изобретението му и него самия, което вероятно е един своеобразен катарзис, вследствие на който той създава Нобеловите награди.

Защо Нобел не създава Нобелова награда за математика?

Около този въпрос съществуват много спекулации, тъй като математиката е важна област от науката. Според най-реалистичните твърдения в случая е замесена жена или по-точно любовен триъгълник с математика Митаг Лефлер. Нобел и Лефлер са влюбени в една и съща жена, но тя отвръща на любовта на математика. Поради тази причина доста егоистично (но напълно по човешки) Нобел отказва да създаде награда за математика, просто защото трябва да я даде на своя съперник, което ще е втори удар по достойнството му.

След създаването на Нобеловите награди Дж. С Фийлдс, професор от университета в Торонто, създава световната награда по математика, наречена Филдсов медал. Познайте кой помага и окуражава Фийлдс. Да, Лефлер. Към днешна дата наградата е известна като "Нобелова награда за математика". Многозначително, нали?

Хора, отказали Нобеловата награда

Изненадващо (или пък не, зависи от гледната точка) има немалко хора, които отказват да приемат Нобеловото отличие, което носи със себе си световна слава и стабилна сума пари. Причините за техния отказ са подобни: Нобел създава оръжия за унищожение, които водят до унищожение. Той убива човешки същества. Поради тази причина те не искат да вземат наградата, връчвана от фондацията "Нобел". Сред тях са френският философ Жан-Пол Сартр и виетнамският политик Ле Дък Тхо. Разбира се, има и много хора, които отказват да вземат наградата поради политически причини – като немските учени Рихард Йохан Кун, Адолф Фридрих Йохан Бутенант и Герхард Домаг. За съжаление те биват номинирани по време на Втората световна война и можете да си представите какъв натиск е оказал върху тях Хитлер. Жертва на напрежението по време на Студената война става и Борис Леонидович Пастернак, руският романист и поет. Въпреки препятствията на войните и политическите борби, един човек с гордост приема Нобеловата награда – Джеймс Уотсън, откривателя на двойноспираловидната структура на ДНК.

Радост и тъга около Нобеловите награди

Мария Склодовска Кюри е първата жена нобелов лауреат и първия носител на две Нобелови награди. Освен това тя е и част от първата двойка, получила едновременно Нобелова награда. По-късно дъщеря й и внукът й също взимат двойна Нобелова награда.

Изследванията на Розалинд Елси Франклин допринасят за откриването на двойноспираловидната структура на ДНК. Но приносът й не бива забелязан от научното общество. Спекулира се, че Джеймс Уотсън открадва нейна снимка на рентгенова дифракция на ДНК, която изиграва решаваща роля в дешифрирането на структурата на дезоксирибонуклеиновата киселина. Именно Джеймс Уотсън по-късно получава Нобелова награда за медицина или физиология през 1962 г. Розалинд умира през 1958 г., а Нобеловото отличие не се връчва посмъртно.

Мохандас Карамчанд (Махатма) Ганди – лидерът на националистическото движение в Индия - е номиниран за Нобелова награда за мир цели пет пъти. Но поради расизма на европейските империалисти, той никога не получава отличието. Расовата дискриминация все още присъства в Нобеловите среди. Интересна подробност е, че 80% от всички Нобелови награди са връчени на евреи.

Нобеловите награди често предизвикват противоречиви реакции на обществото. През 1939 г. в списъка с кандидати за Нобелова награда за мир присъстват едновременно Ганди и Хитлер.

Днес Нобеловото отличие е символ на богатство и чест, въпреки живота на Нобел, противоречивите му мотиви и проблемите, които са устояли на натиска на времето, еманципацията и борбата с расизма. Нобеловата награда носи както лична, така и национална чест и слава. Надяваме се за в бъдеще най-престижното отличие да отива при най-заслужилите и утвърдени учени и хора.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: cbnuglobe.com

снимки: tum.com; wepanknowledgecenter.org