Защо е важно лекарите да казват истината на тежко болните пациенти

Трябва ли лекарите винаги да казват истината на пациентите си? По този въпрос продължава да се води дебат между лекари, пациенти и техните семейства. Дебатите са сложни, но обикновено се свеждат до разногласия относно границите на патернализма (ограничаване на свободата за доброто на индивида) и правилния баланс между принципите на автономност и благодеяние.

Въпреки това е важно лекарите да казват истината на тежко болните пациенти, защото това зачита тяхната автономност, насърчава доверието и им позволява да вземат информирани решения относно грижите и бъдещето си. Въпреки че има етични съображения, казването на истината е от решаващо значение за споделеното вземане на решения, за гарантирането, че пациентите могат да получат подходяща подкрепа, и за изграждането на силна връзка между лекар и пациент, основана на честност и уважение.

Последното желание на един умиращ пациент

Д-р Даниела Ламас от болницата „Brigham and Women“ в Бостън разказва пред The New York Times за свой неизлечимо болен пациент в краен стадий на рак. Неговата единствена молба към нея е да бъдат изключени животоподдържащите машини, за да се прибере у дома при семейството си.

Мъчейки се да стане от леглото, пациентът се обръща към д-р Ламас с думите: „Трябва да си тръгвам. Пусни ме.“ Въпреки че й се иска от все сърце да направи нещо за него, Даниела знае, че ракът е твърде напреднал и това ще го убие.

„Говорех високо, за да ме чуе въпреки маската. Той извърна глава настрани, сякаш за да избегне думите ми. Реших да му кажа истината, а именно, че няма да преживее нощта.“, разказва д-р Ламас.

Разказът предизвиква небивал интерес. Множество са писмата, които редакторът на американския всекидневник получава във връзка със статията на Ламас. Мненията варират от „пациентът има право да не знае“ до „трябва да му се каже цялата истина“.

Интересът към статията не е учудващ, тъй като се смята, че голям процент от американците ще починат в болници за спешни грижи под наблюдението на здравни работници. Лекарите, които взимат трудното решение да спестят истината на умиращ пациент, могат да успокоят терзанията му, но и да подкопаят доверието в професията. Затова е важно да се казва на пациентите истината, без да им се причинява допълнителна вреда.

Ангажимент на лекарите е да не вредят

Американският професор Артър Добрин е член на етичната комисия на голяма болница в Лонг Айлънд от близо 30 години. Повечето случаи, с които се занимава комисията, са съсредоточени около въпросите в края на живота, когато пациентите не могат да взимат самостоятелно решение или при разногласия между семейството и лекарите относно прекратяването на лечението.

Основна задача на медицината е да не вреди. Тази максима обаче често се сблъсква с етичните принципи на пациентите. Конфликт може да възникне, когато пациент или негов роднина иска да се направи всичко възможно, за да се удължи живота, въпреки че е медицински безполезно, или когато пациентът желае да напусне лечебното заведение, но подобно действие е неразумно.

Разговорът с умиращи пациенти е сред основните отговорности на болничните свещеници, психолози и социални работници, но реалността е друга. Често пациентът разговаря за последно с лекар – човек квалифициран в здравните грижи, но рядко запознат с начините за съобщаване на лоши новини.

Д-р Ламас поглежда назад към опита си с неизлечимо болния пациент и съжалява, че му е причинила допълнителна болка, казвайки му истината. Мнозина смятат, че в такива случаи е по-добре да се спести истината. Каква е ползата от нея, когато причинява психическа вреда? Когато не може да се направи повече, за да се удължи живота на пациента, ролята на лекаря е да не му вреди повече. Не само, че казването на истината не носи никаква полза, но всъщност причинява и вреда.

Други обаче са на мнение, че научавайки истината, пациентите и семействата им имат възможността да се сбогуват. Нещо повече, според някои, лъжата противоречи на концепцията за уважение към хората.

Значението на доверието

Във време, в което фалшивата информация е широко разпространена и експертното мнение е постоянно атакувано, от съществено значение е лекарите да предоставят възможно най-точна информация. Ако на лекаря му се налага да избира дали и кога да бъде честен с пациентите си, ще се подкопае доверието в професията.

Доверието – основата на всяко общество – се гради върху истината. Какво обаче би било, ако човек не може да се довери на думата на лекаря си? Защо да вярва на диагнозата, защо да се подлага на лечение, защо да приема скъпи лекарства, защо да не получи медицински съвет от съседа си – въпроси, които човек не би си задал никога, ако има доверие в преценката на лекаря си.

За съжаление, в много общества доверието в лекарите е разклатено. Един от начините за възстановяване на критичната връзка между лекар и пациент, според Артър Добрин, е медиците да бъдат честни с пациентите, дори при трудни обстоятелства.

Това означава ли, че пациентите ще бъдат наранявани? Винаги има начин да се каже истината, без да се проявява жестокост. Спестяването на истината е лесен начин да се избегне трудна ситуация, но в дългосрочен план подобно действие е самоунищожително, тъй като противоречи на професионалната етика. В името на пациентите и почтеността на медицинската професия лекарите трябва да се научат да казват истината, без да причиняват вреда.

Как трябва да се подхожда при съобщаване на лоши новини

• Предварителна подготовка – Лекарят е важно да планира какво точно ще каже на пациента и семейството му и да се увери, че разполага с достатъчно време и удобно пространство за провеждане на разговора.
• Оценка на пациента – Важно е да се отдели време за проучване на клиничната история на пациента, както и какво вече знае за състоянието си, за да се прецени колко и каква информация е готов да приеме.
• Подготвяне на пациента и семейството му – Препоръчително е разговорът да започне с нежни, директни думи, които да подготвят емоционално пациента и семейството му за това, което предстои да чуят, като например „Съжалявам. Имам лоши новини.“.
• Ясно и директно говорене – Важно е новината да се съобщи на разбираем за пациента език. Препоръчително е да се избягват жаргон и дълги обяснения.
• Отделяне на време за осмисляне – В никакъв случай не бива да се запълват паузите по време на разговора, тъй като мълчанието е от решаващо значение за осмисляне и реагиране на казаното от лекаря.
• Валидиране на емоциите на пациента – Лекарите трябва да бъдат готови за редица емоции, като например шок, тъга или гняв. Валидирането на емоциите на пациентите им дава време и пространство да ги изразят.
• Честност и запазване на надеждата – Честността е изключително важна, но в същото време не трябва да се убива всяка надежда.
• Включване на семейството – Ако пациентът е съгласен, в разговора може да бъде включено семейството или човек, който го подкрепя.
• Обобщение – Препоръчително е да се повтори внимателно най-важната информация, тъй като шокираният пациент може да не е запомнил всичко.
• Разработване на план за последващи грижи – Важно е да се проведе повторна среща с пациента с цел отговор на всички въпроси, които могат да възникнат след отшумяване на първоначалния шок, както и за създаване на ясен план за следващите стъпки и нужните грижи.