Историите на трима лекари, определяни за деца чудо

Какво е да станеш лекар, когато повечето ти връстници са още в гимназията? Как те възприемат преподавателите и студентите в университета? Как се справяш с предизвикателствата на места, където 13-14-годишни деца не са често срещано явление? Историите на три деца чудо, станали студенти по медицина и завършили на крехките 17-21 години като пълноправни лекари.

Баламурали Амбати

Първият ден от обучението по медицина в Медицинския факултет "Маунт Синай" в Ню Йорк през 1991 г. Деканът приветства класа и казва: "В нашия клас имаме ученици от различни възрасти; най-възрастният е на 35, а най-младият е на 14". Всички се оглеждат да видят детето.

Баламурали Амбати е най-младият човек в света, дипломирал се като лекар. Два дни преди да навърши 18-годишна възраст през 1995 г. той получава резултата си от изпита за получаване на лиценз от Националния съвет на медицинските експерти, който е 99%.

Когато деканът съобщава, че сред студентите има и непълнолетен, никой не може да разбере, че е той.

"По това време бях висок 183 см, така че хората не подозираха, че съм аз. Дори месец по-късно студенти идваха при мен и ме питаха: "Срещнахте ли вече 14-годишното дете?", споделя Амбати.

Той предпочита да мълчи и да се слее с тълпата. Не споменава колко годишен е, докато не се опознава по-добре с колегите си по медицина. А тогава вече възрастта му не била от значение.

Амбати завършва начално, прогимназиално и гимназиално образование, когато е на 11 години. Получава бакалавърска степен по биология от Нюйоркския университет, когато е на 13 години. На 17 години вече е дипломиран лекар, след това специализира вътрешни болести в "Бет Израел", Ню Йорк, офталмология в Харвардския университет, печели стипендия от университета "Дюк", Северна Каролина, с насоченост към обучение и изследване на роговицата.

Семейството му, родом от Велор, Индия, имигрира в САЩ, когато Амбати е на 3 години. Баща му е индустриален инженер, а майка му е тамилски лингвист и математик.

Дните на Амбати били изпълнени със самостоятелно учене с брат му и родителите му, държането на трудни изпити и курсове в местния колеж, четене в библиотеката през почивните дни и с общуване с приятели. Не съжалява за нищо, което е пропуснал през това време. Да, не е ходил на бал, но имал приятели, ходел на кино, играл е игри, не е употребявал наркотици и определя детството си като хубаво.

Днес е женен, с две деца, офталмолог в института Pacific ClearVision и професор-изследовател в катедрата по биоинженерство в Университета на Орегон. Балансира между семейството и практиката си, хирургическите си центрове, университетската лаборатория и доброволчеството по целия свят. Признава, че откакто има деца, е забавил малко темпото. Смята, че завършването на образованието му на толкова ранна възраст му е дало време. На неговите години (роден е 1977 г.) казва, че някои хора се замислят за пенсиониране, но той се чувства добре и смята да работи още 25-30 години.

Шо Яно

Повече от десетилетие след Баламурали Амбати едно момче става лекар на 21 години. Шо Яно завършва начално, средно и гимназиално образование на 9 години и учи в колеж към университета "Лойола" в Чикаго до 12-та си годишнина.

Той се превръща в събитие и влиза в новините, сред студентите също предизвиква голям интерес. Яно не е по-висок, не изглежда по-голям за възрастта си и е подложен на дискриминация от страна на преподаватели, администрация и обучаващи се. "Получих много неуместни коментари по време на колежа. Свикваш с факта, че някои хора просто не са съгласни да си там. Някои от училищните администратори казваха: "Майка ти не ти ли пише домашните?". А студенти, които не ме познаваха, казваха неща от рода: "Махай се и се върни в началното училище", споделя Яно.

Катедрата по социология на университета "Лойола" не му позволява да посещава лекциите по предмета, наричайки го "разсейващ фактор".

Въпреки перипетиите, младежът успява да завърже трайни приятелства с хора, които, както ги описва той, "бяха едновременно склонни да приемат да имат "различен" състудент и да ме опознаят като нещо повече от етикет".

Шо Яно (роден 1990 г.) започва да учи в Медицинския факултет "Прицкер" към Чикагския университет на 12-годишна възраст и завършва докторска степен по бактериална генетика 9 години по-късно. В момента е асистент-професор в Чикагския университет в катедрата по педиатрия и 80% от времето му е посветено на изследване на генетиката на гърчовете и двигателните разстройства, по-конкретно алтерниращата хемиплегия при децата. Това е изключително рядко неврологично разстройство, което в повечето случаи започва през детството. Останалите 20% от времето си младият лекар отдава на стационарната детска неврология в болница "Комър" във ветровития град.

Споделя, че се сблъсква с различни предубеждения дори и сега в работата си. Има много фактори, които помагат за изграждането на доверие между лекаря, пациентите и родителите им, включително как според тях трябва да изглежда медикът. Мнозина се съмняват в него като специалист поради младата му възраст. Преживял е ситуации, в които би искал да е проявена емпатия към него, както и такива, в които той може би трябва да прояви такава към пациентите си, защото те имат проблем с приемането на възрастта му.

Райън Нгуен

Райън Нгуен ще се дипломира като лекар през 2026 г. на 21-годишна възраст. Той е израснал в Хавай, там завършва началното, средното и гимназиалното си училище, докато стане на 12 години. Две години учи в Общинския колеж "Капиолани", а след това в Университета на Хавай, където завършва бакалавърската си степен по биология на 16-годишна възраст.

Отдава ускореното темпо, с което преминава през различните образователни етапи, на своята самомотивация. "В началото на колежа бях видимо по-млад от другите, но през последните години ми казват, че възрастта ми не е толкова очевидна само въз основа на външния ми вид", казва Нгуен.

За разлика от Шо Яно, той не се е сблъскал с толкова социални предизвикателства. В колежа открива своите най-добри приятели в часовете по виетнамски. Споделя, че точно тогава започва пандемията от COVID-19 и поддържането на връзка само онлайн, на всякакви теми му е помогнало да узрее и да се развива в период, в който повечето хора са изолирани у дома и социално ограничени.

В Медицинския факултет на Университета на Хавай Нгуен избира обща хирургия. Определя времето, прекарано там, като най-хубавите години от живота си.

Какво научиха децата чудо по-бързо от връстниците си

Амбати, Яно и Нгуен подчертават важността на това да виждаме хората такива, каквито са, да отделяме време за откритост и да се изслушват пациентите. По-ранното им завършване на образованието в сравнение с техните връстници ги е научило на устойчивост, на социални и емоционални умения. Това им придава висок коефициент на емоционална интелигентност (EQ), който може да им е по-полезен от коефициента на интелигентност (IQ). Изследвания показват, че лекарите с по-висока EQ са по-емпатични към пациентите си, по-добри са в екипната работа и в управлението на стреса и прегарянето.

"Мисля, че умението да слушаш е най-важното нещо, за да си добър лекар. Да се опиташ да разбереш какви са страховете на пациента, какви са целите му, да му позволиш да сподели историята си с теб", казва Амбати.

Яно вярва, че когато изгражда връзката лекар - пациент, много е важно да не се заема отбранителна позиция. "Ако пациентите имат уточняващи въпроси, искам да им отговоря открито и търпеливо и да им покажа, че ги слушам и обмислям проблема им заедно с тях", допълва той.

Слушането, без да се натрапват, и отвореността към трудни разговори са умения, които Амбати, Яно и Нгуен смятат, че са от решаващо значение за изграждането на взаимоотношения, независимо от различията - възрастови или други.