Стрес и прегаряне при здравните работници – пречка в грижата за пациентите

Всеки ден здравните работници в цял сват са изправени пред решения на живот и смърт. Независимо от факта, че през последните две години здравните системи са засегнати сериозно от пандемията от COVID-19, персоналът трябва да се справя и с ежедневна злоупотреба, остър недостиг на кадри и липса на безопасни условия на труд. Поради това здравните работници не могат винаги да осигурят грижите, които биха искали на своите пациенти.

Въздействието върху здравните работници често се описва като стрес и професионално прегаряне (бърнаут). Последствията от този продължителен натиск могат да се видят в броя на лекарите, медицинските сестри и другите здравни специалисти, които напускат работа и отиват в чужбина или напълно се отказват от професията.

>>> Как да се справим с бърнаут синдрома и трудностите при приоритизиране на задачите

Възможно е много от здравните работници, подложени на постоянен натиск, да страдат от по-сериозна форма на психологически дистрес от бърнаута – морална вреда.

Що е то морална вреда?

Моралната вреда е ударът, нанесен на нечия съвест, когато даден човек извършва, става свидетел или не успява да предотврати действия, които нарушават собствените му морални убеждения, ценности или етични кодекси на поведение.

Примерите включват необходимост от отказване на медицинска помощ на пациенти, въпреки че изпитват болка или дискомфорт, невъзможност за предоставяне на адекватни грижи поради недостиг на персонал, обгрижване на умиращи пациенти, изолирани от близките си, докато са облечени с пълна защитна екипировка.

Симптомите на морална вреда могат да включат силни чувства на вина и срам, както и високи нива на гняв и презрение към здравната система, която пречи на прилагането на адекватни грижи. Високите нива на самокритика, загубата на доверие в хората и организациите и влошаването на личните взаимоотношения са също част от признаците.

Моралната вреда може да се разглежда като по-тежка форма на бърнаут. Но докато „прегарянето“ се наблюдава при почти всички професии, моралната вреда изисква трите основни компонента, изброени по-горе.

От войната до операционната маса

Терминът морална вреда е използван за първи път във военната психология, с цел описване на ситуациите, при които войниците не са в състояние да се намесят, за да спасят човешки живот, ако това им действие нарушава наложените им правила. Съвсем наскоро терминът е адаптиран, за да се прилага в сферата на здравеопазването.

Разглеждането на преживяванията на здравните работници през тази призма може да помогне да се разбере защо емоционалното им състояние може да се окаже неустойчиво, както и да се обясни объркващия вътрешен конфликт между едновременното им желание и нежелание да са на работа.

>>> Как се отрази пандемията от коронавирус на психичното здраве на медицинските сестри и акушерките

Докато здравните работници до голяма степен са оставени на милостта на институциите, за които работят, има някои стъпки, които могат да бъдат предприети, за да се облекчи моралната вреда. Първо, признаването, че е вероятно да страдат от това състояние, може да намали объркването и да потвърди техния опит. Второ, повторното свързване с ценностите и вярванията на индивида може да помогне за пренасочване и повторно зареждане с енергия, поне временно. Да си припомнят защо работят в сферата на здравеопазването е полезно начало.

Мерки за предотвратяване на стреса и проофесионалното прегаряне

Организациите и предприятията трябва да играят водеща роля в предотвратяването на стреса и професионалното прегаряне. Много от факторите, водещи до тях (липса на ресурси или персонал, пандемия или грипен сезон) са извън контрола на персонала.

Институциите трябва да се застъпят за промяна на системата и увеличаване на финансирането и ресурсите, където е необходимо. Но за постигането на промени на високо ниво е необходимо време. Междувременно е важно здравните работници да бъдат защитени и подкрепени.

Стъпките, които една организация може да предприеме, за да предотврати и намали случаите на морална вреда, включват премахването на тежестта на трудните етични решения от работниците на първа линия и предприемане на политики за разпределение на отговорността в цялата организация. Когато е възможно, ротацията на персонала между среда с висок и нисък риск може да помогне.

Осигуряването на финансиране за достъп на работниците до професионално психологическо наблюдение е друга практическа стъпка, която бизнесът може да обмисли. На ниво екип може да бъде полезно наличието на лидери, които да помагат за осмисляне на моралния конфликт.

Обществеността също играе роля в подкрепата на здравните работници. Всички стъпки, които можем да предприемем, за да поддържаме собственото си здраве и по този начин да намалим натиска върху системата, могат да имат кумулативен ефект върху благосъстоянието на лекарите, медицинските сестри и останалите здравни работници.