Всичко, което трябва да знаете, ако ви предстои операция на катаракта

Операцията на катаракта – състояние на замъгляване на прозрачната леща на окото – е една от най-популярните и често извършвани процедури в света. По-голямата част от пациентите имат отлични резултати с малко усложнения (по-малко от 0,1%). Но какво е необходимо да знаете, ако ви предстои подобна операция?

• Как протича операцията на катаракта?
• Усложненията след операция на катаракта са редки
• Възстановяване след операция на катаракта
• Избор на лещи

Данните сочат, че до 80-годишна възраст повече от половината американци развиват катаракта, като всяка година в Съединените щати се извършват приблизително 4 милиона операции. Над 90% от пациентите имат зрение 20/20 с очила след операцията, въпреки че тези, диагностицирани с други очни заболявания, като например глаукома, диабетна ретинопатия и макулна дегенерация, може да са с по-лоши резултати.

Много пациенти имат погрешни схващания както за състоянието, така и за самата операция. Например някои смятат, че катаракта е израстък на повърхността на окото. Офталмолозите обичат да сравняват състоянието с матово стъкло, през което светлината може да преминава, но детайлите не се открояват. Почти по същия начин при някои хора лещата на окото губи своята прозрачност с течение на времето, поради което състоянието е известно още като перде на окото.

>>> Какво представлява катарактата?

Относно операцията на катаракта

По време на операцията на катаракта се премахва замъглената леща и се заменя с нова, за да се възстанови зрението. Повечето пациенти съобщават, че процедурата е безболезнена.

Операцията обикновено е планова и се извършва амбулаторно. Пациентът често е под локална анестезия, подобна на тази, използвана при стоматологични процедури. Върху повърхността на окото се прилагат обезболяващи капки, заедно с анестетик вътре в зрителния орган. Пациентите с клаустрофобия или двигателни нарушения като болестта на Паркинсон не са подходящи за операция в будно състояние и се нуждаят от обща анестезия.

Преди операцията се прилагат специални капки, които имат за цел да разширят зеницата възможно най-много. Хирургът прави малък разрез, обикновено с малък заострен скалпел, между прозрачната и бялата част на окото, за да получи достъп до капсулата на лещата, която представлява изключително тънка мембрана. След това се извършва малък отвор в капсулата, за да се достигне до катарактата, която се разбива на малки части, така че да могат да се отстранят безпроблемно.

Установено е, че лазерно-асистираната хирургия на катаракта има сходни резултати с традиционната.

>>> Капки за очи вместо операция за лечение на катаракта

Усложненията след операция на катаракта са редки

Сериозни усложнения, като например следоперативна инфекция, кървене в окото или постоперативно отлепване на ретината, са редки – приблизително 1 на 1000 случая. Но дори и при подобна ситуации зрението може да бъде запазено.

Капсулните усложнения заслужават обаче допълнително внимание. Според някои изследвания те се срещат в до 2% от случаите. Разкъсването на задната капсула по време на операцията на катаракта може да доведе до изместване на стъкловидното тяло (прозрачен гел, запълващ пространството между очната леща и ретината) в предната камера на окото. В такава ситуацията гелът трябва да се отстрани, за да се намали вероятността от допълнителни следоперативни усложнения.

Възстановяване след операция на катаракта

Пациентите обикновено се прибират вкъщи веднага след процедурата, като повечето хирургични центрове изискват придружител, който да осигури безопасното им придвижване до дома.

Още същия ден започват да се прилагат постоперативни капки, като в някои случаи е наложително да се използва подложка за очи или пластмасов щит през нощта в продължение на няколко седмици след операцията.

Пациентите трябва да поддържат очите си чисти и да избягват излагането на прах, отломки и вода. Също така е препоръчително да не се навеждат и вдигат тежки предмети през първата седмица след процедурата, тъй като това може да предизвика хороидален кръвоизлив (кръвоизлив в стъкловидното тяло), а той от своя страна да доведе до кървене в стената на окото – състояние, застрашаващо зрението.

Рутинни прегледи обикновено се провеждат в същия ден, една седмица и един месец след операцията.

Избор на лещи

Обикновените меки вътреочни лещи са монофокални, което означава, че гарантират подобряване на зрението на далечно разстояние, но остава необходимостта от очила за четене и виждане на близка дистанция. Това са най-масово поставяните вътреочни лещи при по-възрастните пациенти с катаракта, тъй като са по-евтини и достъпни.

При пациентите, които имат астигматизъм – дефект на оптичната система на окото, при който се получава неясен образ поради липса на правилно фокусиране – се налага поставянето на специална леща, която да компенсира зрителната аномалия. Лещата, известна като торична, има добавъчен диоптър на градус, за да фокусира светлината върху ретината. Пациентите с астигматизъм, които нямат поставена торична леща, трябва да носят очила както за близо, така и за далеч.

Най-съвременните лещи са мултифокалните, които имат няколко фокуса на ясно виждане. Това предимство позволява на пациентите да не носят очила, тъй като могат да виждат ясно на близко, средно и далечно разстояние. Този тип лещи са подходящи за хора, които не желаят да ползват очила, както и за тези, при които очилата могат да бъдат пречка в професията им, като например хирурзи, спортисти, актьори и др.