Скалата за развитие на цивилизациите на Кардашев и къде се намира човечеството към момента

Човечеството достигна повратна точка в своето развитие. Според известния теоретичен физик Мичио Каку напредъкът на науката през следващите 100 години ще реши съдбата на вида ни – дали ще изчезнем или ще процъфтим. Ще продължим ли да сме цивилизация от Тип 0 или прогресът ще ни проправи пътя към звездите?

Теоретиците подчертават, че колкото по-висша и развита става цивилизацията, толкова по-голяма нужда от енергия ще има, поради нарастването на населението и многобройните машини, нуждаещи се от захранване. В този ред на мисли основният критерий, по който са степенувани цивилизациите в Скалата на Кардашев, е технологичният напредък въз основа на това с какво количество функционална енергия разполагат.

Какво представлява скалата на Кардашев?

Скалата е направена през 1964 г. от руския астрофизик Николай Кардашев, търсещ признаци за извънземен живот сред космическите сигнали, които достигат до Земята. Тя има три основни класа, всеки с различен енергиен потенциал: Тип I (1016 W), Тип II (1026 W) и Тип III (1036 W). Други астрофизици добавят Тип IV (1046 W) и Тип V (енергията, с която разполага подобна цивилизация, би се равнявала не само на цялата енергия в нашия космос, но на енергията във всички вселени и времеви измерения). Тези допълнителни типове отразяват както енергията, така и мащаба на познанията, до които цивилизацията има достъп.

Как би изглеждала една хипотетична Сфера на Дайсън

Важно е да отбележим, че човешката раса все още не е достигнала дори първото стъпало от тази скала. Тъй като все още поддържаме нужните си запаси от енергия чрез изгарянето на мъртви растения и животни, човечеството е бедна цивилизация от Тип 0 и докато влезем в графата Тип I, има още много сол да изядем и вода да изтече. Каку е склонен да вярва, че ако вземем под внимание всички фактори, ще достигнем до Тип I след 100-200 години. Но какво означават в буквален смисъл различните стъпала от скалата на Кардашев?

В Тип I попадат видове, които могат да добиват необходимата им енергия от най-близко отстоящата звезда, да я събират и съхраняват, така че да посрещнат нуждите на растящото население. Това означава, че ще трябва да увеличим сегашното производство на енергия над 100 000 пъти, за да достигнем този статут. Освен способността да добиваме цялата ни необходима енергия от Слънцето, това би означавало, че ще можем да контролираме всички природни сили. Човечеството ще може да направлява изригването на вулкани, времето и дори земетресенията (или поне с такова впечатление оставаме, разглеждайки скалата). Тези достижения са трудни за вярване, но сравнени с възможностите на цивилизациите от останалите типове, са само основни нива на контрол.

Какво означават подобни мащабни количества енергия за даден вид? Е, нищо, което е известно към момента на науката, не може да изтрие от вселената цивилизация от Tип II. Например, ако човечеството оцелее достатъчно дълго, за да достигне до този статут, и обект с размерите на Луната навлезе в Слънчевата система и се изпречи на пътя на нашата малка синя планета, ние ще можем буквално да го изпарим (подобно на Звездата на смъртта от „Междузвездни войни“) и да предотвратим унищожителния сблъсък. Или, ако разполагаме с достатъчно време, бихме могли да изместим планетата от траекторията й, избягвайки евентуалната среща. Но да кажем, че не искаме да местим Земята… има ли други възможности? Е, разбира се, тъй като ще можем да преместим Юпитер или друга планета на пътя на астероида – готино, нали? Съществата от следващото стъпало – Tип II – ще могат да използват цялата енергия на своята звезда (не само да превръщат звездната светлина в енергия, но и да контролират самата звезда). Предложени са многобройни методи за постигането на тази цел. Най-известният е хипотетичната „Сфера на Дайсън“. Тази технология ще използва всеки сантиметър от звездата, събирайки голяма част от енергията (ако не и цялата) и ще я транспортира до планетата за съхранение и употреба. Вместо това подобна цивилизация би разполагала с необходимите познания за утилизиране на термоядрения синтез (естественият процес, който захранва звездите) – ако той се усъвършенства от дадена раса, може да бъде създаден невероятно голям реактор, който да изпълнява подобни функции. От близките газови гиганти би могло да се извлича водород, който да се използва като гориво за подобен реактор в орбита (студен термоядрен синтез). 

Възможностите на цивилизацията от Тип III ще са неограничени...

И така, нека обобщим, дотук преминахме от контрола на цялата планета до фундаменталната способност да направим цивилизацията си неунищожима. Вероятно не можете да си представите какво се случва с останалите типове от скалата на Кардашев. Цивилизациите от Tип III могат да пътуват из цялата галактика, разполагат с всички познания за енергията и това им позволява да се превърнат в господстваща раса. Е, що се отнася до хората, това би отнело стотици хиляди години еволюция – както биологична, така и технологична и крайният резултат ще е нещо много различно от това, което познаваме днес. Може би хората ще са киборги (кибернетични организми, които съчетават в себе си биологични и роботски характеристики) като потомство на обикновените хора, подвид на високо технологичното общество. Останалите изцяло биологични хора (като нас днес) вероятно ще се възприемат като негодни, слаби и нееволюирали. 

Как биха изглеждали т. нар. киборги?

В тази фаза от развитието си вече ще сме разработили колонии от роботи, които могат да се репликират самостоятелно; броят им може да достига милиони, докато се разпространяват из галактиката и заселват звезда след звезда. Тези същества ще могат да построят Сфера на Дайсън около много звезди, развивайки огромна мрежа, която ще пренася енергията обратно до нашата планета. Но покоряването на галактиката ще бъде ограничено до известна степен от законите на физиката. И по-специално от скоростта на светлината. Засега не е известно да съществува по-висока скорост от тази на светлината и освен ако не разработим технология за изкривяване на времето и пространството (пространствен скок) или не използваме безкраен енергиен кеш и не овладеем телепортацията през червееви дупки във Вселената, ние няма да можем да стигнем по-далеч от Млечния път.

Кардашев смята, че цивилизациите от Tип IV са „твърде“ напреднали и спира скалата си дотук. Той смята, че това са крайните възможности на всеки вид. Но много учени и теоретици вярват, че развитието може да стигне и по-далеч като възможната граница не е кристално ясна. Обществата от Тип IV ще могат да използват ускоряващото се разширяване на Вселената. Същевременно тези изключително развити видове ще могат да живеят в свръхмасивните черни дупки. При предишните стъпала на развитие подобни достижения и възможности са немислими. Цивилизациите от Тип IV ще разчитат на енергийни източници, които не са известни на човечеството към момента или не сме се досетили, че можем да ги използваме. Те вероятно ще се подчиняват и на неизвестни физични закони.

И така, достигаме до последния клас – цивилизации от Тип V. Съществата от тези общества ще са сравними с богове – ще притежават знанието, необходимо за манипулирането на Вселената, както им е удобно. Към този момент това ниво на развитие звучи като пълна фантастика… или фантазия.

Човешките същества, такива каквито ги познаваме днес, имат дълъг път пред себе си, докато достигнат дори Тип I. На първо място трябва да съхраним нашата безценна планета и да се погрижим за запазването ни като вид – да забравим войните и да насочим всички налични ресурси към развитието на науката и технологиите. Няма да е лесно, но невъзможни неща няма. Може би следващата технологична революция ни чака зад ъгъла…

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: sci-techunivere.com