Прототипът на женския образ в Брулени хълмове от Емили Бронте

Как една безмилостна кралица войн, породена от юношеска фантазия, се превръща в прототип за протагониста на Емили Бронте?

Независимо дали харесвате "Брулени хълмове", факт е, че книгата има много силно влияние в западната култура. Едновременно представя странна любовна история и ужасяващо насилие, жестокост и обсесия. Романът на Емили Бронте не се притеснява да разкрива неудобните истини за човешката същност. Напротив, точно заради тези провокации, романът продължава да бъде толкова актуален за всяко следващо поколение.

След публикуването през 1847 г., "Брулени хълмове" не се приема радушно от критиците. Героите са описани като демони в човешки облик, заради което е имало призиви за изхвърляне или дори изгаряне на книгата.

Имението "Брулени хулмове" символизира заложената в сюжета тревожност и емоционален смут, който изпитват главните герои. Вместо да служи за убежище от външния свят, домът се превръща в готическа сцена на тормоз, страх, клаустрофобия, експлоатация и потисничество.

Година по-късно, когато авторката умира, нейната творба продължава да провокира читателите с насилието и тормоза, които изобразява. В предговора към второто издание сестра й Шарлот Бронте защитава Емили, наричайки я невинно, примитивно дете, израснало в пустошта. Мотивът за думите и е породен от това, че е по-лесно да се създаде един мит, отколкото да се признае, че един разумен човек може да пише такива неща.

Това обаче е характерната визия за света на Емили още от детските й години. На 11 годишна възраст тя представя своите смели виждания за света в една картина, изобразяваща счупен прозорец с ръка, минаваща през него. Това е и първата поява на героинята Кати в сюжета на романа. След броденето из тъмната и мразовита пустош призрака на героинята стене и драска с нокти по прозореца на детската си стая, молейки се да бъде допусната отново в домашното пространство.

Но изконната идея за Катрин от "Брулени хълмове" се ражда в една продуктивна колаборация между Емили и сестра й Анн. Като тийнейджърки те изработват измислен, но изключително живописен свят – наречен "Гондал".

От 1832г. та чак до тяхната смърт, двете сестри са намирали бягство от света в този фантастичен свят. "Гондал" е сага, вдъхновена от Ромео и Жулиета, разказваща за четири династии, борещи се помежду си както заради любов, така и за превземане на царството. Сестрите са си разказвали истории, независимо къде са се намирали и какво са правили.

За Емили Бронте този въображаем свят е бил основа за усъвършенстване на своеобразния й ескейпизъм. Нейните стихове от този период са изпълнени с любовни афери между господари и сцени на заточение и смърт в загниващи подземия. Но не само сцените в този своебразен свят са били революционни, най-шокиращо за читателите е било това, че царството се е управлявало от кралица, а не от крал.

Образите на кралица Виктория и героинята Августа Джералдин Алмеда са доста приближени, като дори коронясването им е в една година. Също като реалния си прототип, Августа е готова да се бие за страната си. Тя е описана като силна и интелигентна жена с амазонска красота и безмилостност както в личните си, така и в политическите си отношения.

Емили е била силно привързана към образа на своята кралица, която обича грубото си и диво царство, изпълнено с назъбени полета и буйни храсталаци. Звучи някак познато, нали?

Тази красива и влюбена в дивото кралица ще престои в творческата какавида на Бронте дълго време, преди да разцъфти в прекрасния и проблематичен образ на Кати от "Брулени хълмове".

Катрин със сигурност не е най-силната женска героиня, излязла изпод перото на сестрите Бронте, но тя превъплъщава духа на Августа, която се бори, за да оцелее в едно закостеняло патриархално общество.

Публикувайки повечето си творби под псевдонима Елис Бел, за да избяга от предразсъдъците на мъжете критици, Емили е била запозната отблизо с половата дискриминация на времето си. Може би истинският прототип на Кати и предхождащата я Августа е самата Емили Бронте.

Редактор: Милена Минчева

Източници: theguardian.com; bl.uk; wikipedia.org