Младата писателка Даян Шаер: Сега е вашият момент! Не го изпускайте! Не за всички има утре

Днес решихме да ви срещнем с младата писателка Даян Шаер. Защо Даян? Защото тя е от онези млади хора, които не спират да се борят за осъществяването на мечтите си. От онези, които вярват, че книгите не са отживелица. От онези, които правят всеки свой ден значим... за себе си и за околните!

Фрамар: Здравей, Даян, би ли ни казала кое е изречението, което те описва най-добре?

Всеки би ме описал с различно изречение… Моето е: Сърцат човек.

Фрамар: С какво се занимава млад писател като теб?

Уча Психология в Нов Български Университет и помагам на родителите ми в работата. Паралелно с това пиша романи. Отскоро започнах да яздя и няма по-прекрасно чувство от това!

Фрамар: А на какво посвещаваш свободното си време?

Последната година ми се случиха много неща – някои от тях хубави, други не толкова. И разбрах едно. Живеем един живот. Нека не го пропускаме да се изплъзне между пръстите ни, заради битовизмите в ежедневието. Защото като се обърнеш назад какво искаш да виждаш?

  ‘‘Make each day count’’. Това е моето мото.

Фрамар: Ти си само на 23 години, а вече издаде своя книга. Беше ли предварително решила, че сядаш да пишеш роман или идеята ти хрумна в последствие? 

Винаги съм чувствала, че трябва да напиша роман. Баща ми ме съветваше да се захвана с разкази, защото са по-леснодостъпни за хората, по-кратки и бързо мога да се усъвършенствам в тях, но аз винаги съм усещала, че силата ми е в романите. 

Фрамар: Сигурно си получила подкрепа от много твои близки тук. А как стоят нещата с роднините ти, които са в Сирия? 

Слава Богу всички са добре. 

Фрамар: Защо "Има ли места в Рая"?

Името на книгата дойде случайно от близка моя приятелка, тъкмо когато се бях отчаяла, че не мога да избера заглавие. Бях прехвърлила поне десетина, когато тя предложи това. Като го чух, усетих, че това е моето заглавие…

Фрамар: Има ли възможност за развитие за младите таланти в България? Четат ли се български книги? 

Моето обкръжение от хора е такова, че чете. Но съм чувала от много хора: ‘‘Защо пишеш? Няма читатели. Книгите са отживелица.‘‘. Не мисля така. Мисля, че книгите се завръщат.

Фрамар: А коя е любимата ти книга? Или може би онази, която те е вдъхновила да се занимаваш с писане? 

Най-първата книга, която прочетох беше ‘‘Крадецът на праскови‘‘ на Емилиян Станев. Тогава нещо се случи с мен. Прочетох я на един дъх и тогава се отключи страстта ми към литературата. А за написването на ‘‘Има ли места в Рая?‘‘ много ми помогна ‘‘Хиляди сияйни слънца‘‘ на Халед Хосейни. Тя се класира като една от любимите ми.

Фрамар: Би ли ни посочила онази част от книгата ти, която завинаги ще остане в твоето сърце? 

Сцената на Сарая и Салем около порутената постройка, когато той й говори за любовта си, чрез историята за художника. 

Фрамар: Даян, какво би казала на всички онези млади хора, които стоят зад паравана на страха и нямат смелост да се реализират?

Сега е вашият момент! Не го изпускайте! Не за всички има утре. 
 

За Framar.bg: Ива Великова