Супермайката Жанет Митрева: искам да отгледам дете с криле и дух на приключенец

Днес ще ви запознаем с една невероятна жена и нейното Супербебе - Павела. Името й е Жанет Митрева. Жанет е от Стара Загора, живее и вилнее в Габрово. Възрастта й е вечно 20. Диагнозата - луда и щастлива. Няма да я наричаме "активна мама", "фит мама", "здравословна мама" – всички тези модерни клишета. Бихме я определили като съвременен супергерой от женски пол, който отглежда бъдещ такъв.

Все по-популярно е да си активна майка - тук и по света. Спомняте си Боди Бенет - 2-годишното момче, което изкачва върхове с родителите си. Е, какво ако ви кажем, че малката Павела – дъщеричката на Жани - е изкачила 3 върха, возила се е на колело и е "избягала" стотици километри за своите годинка и 3 месеца. Досрамя ли ви? Нас да. Мнозина не успяват да направят това за цял един живот.

Причината да си говорим с Жани, обаче е, че тя е не просто активна – тя е свободна, автентична, мъдра и вдъхновяваща. Което ще ви е полезно, обещаваме! Тя ще разбие всички клишета за бременността, следродилната депресия, храненето и въобще отглеждането на едно здраво бебе на пух и прах. Ще ви накара да преосмислите същността на живота и майчинството. А може и да ви подтикне към малка лудост и приключение...

"Както казва Райко (бащата на Павела) - аз отглеждам дете с криле, а не с наколенки" – това ни казва Жани "зад кадър" преди да започнем ...

1. Здрасти, Жани! Сподели ни опита си за бременността и спорта; за храненето по време на бременност.

Когато разбрах, че очаквам дете, първата ми мисъл беше „Страхотно, ще ставам майка, край със спорта и активния начин на живот”. Така бях чувала от други майки покрай мен. Бременността била нещо тежко, нещо толкова различно, непоносимо, а после, заедно с раждането, жената изпадала в депресия и докато детето не станело на поне 5 години животът ти не бил същия. Нищо подобно. Моята бременност мина във фитнес залата. До шестия месец активно водех тренировки по пилатес и фитбол всеки делничен ден (вижте  упражнения по време на бременност, препоръчани от Жани). Уикендите ги посвещавах на планината и колоезденето. Междувременно се хранех не по-различно от преди да разбера, че нося малката Павела в себе си.

През шестия месец от бременността ми се преместих да живея в Габрово и така до раждането си активно карах колело. Като казвам активно, имам предвид 30-50 км всеки ден. Още в корема ми малката Павела се качи на връх Ботев два пъти, на Черни връх, на връх голям Кадемлия и връх Малък Кадемлия. Щастлива съм, че не промених начина си на живот. Така нямах причина за депресия, напротив, бях изпълнена с живот, който всекидневно предавах на плода. Силно вярвам в следното - „щастлива майка, щастливо бебе”. Според мен, много е грешно схващането, че бременната жена трябва да се храни за двама и по цял ден да си почива в леглото. За една активна жена би било много грешно да приключи с този начин на живот в момента, в който разбере, че очаква дете. Ако бременността протича нормално, съветвам всяка жена да спортува и да се движи.

2. Кога беше първото извеждане на малката в планината и къде?

Павела се роди на 21.01.2016 г. Буквално в сняг до колене и температури около минус 10 минус 15. Първата й разходка беше за около 30 минути 18 дни след раждането. Когато направи 40 дни, с баща й я заведохме до хижа Мазалат. Така започна нейния приключенски живот, в един слинг сгушена в баща си, дишаща чистия въздух на Стара Планина.

Павела, Жани и Райко към Мазалат

3. Колко върхове е "покорила" Павела?

На 4 месеца я качихме на връх Исполин (1524м), на 5 месеца заведохме малката Павела на връх Снежанка (1926м). Така постепенно я подготвихме с надморската височина и на 6 месеца успя да види прелестната гледката от връх Ботев (2376 м).

На връх Исполин

4. Как се съчетава майчинството и спорта?

Да бъдеш майка, жена и спортист едновременно се оказа най-голямото предизвикателство в живота ми. Не е лесно след раждане да се влезе в някаква форма, а още по-трудно е да влезеш във формата, в която винаги си бил. Започнах да спортувам още от 27-мия ден след раждането. Бях се снабдила със специална бебешка количка за тичане. Благодарение на това всеки ден тичах по 10 км, заедно с бебето. Така тя дишаше чистия планински въздух, а аз свалях ненужните килограми. Това беше програмата ми до зимата, после преместихме активностите у дома. Не е трудно да се спортува с бебе, просто трябва да бъдеш много организиран човек и наистина да обичаш спорта. Малката в момента е на година и три месеца, аз не бягам с количката, но пък карам колело, а тя с радост се вози на столчето.

Животът е едно приключение. Малката с гордост може да се похвали, че за скромната си година и три месеца е посетила едни от най-впечатляващите места в Стара Планина.

5. Какви са качествата, които искаш да заложиш в малката?

Преди всичко искам да отгледам и възпитам добър човек. С баща й сме от една кръвна група, и двамата подхождаме с любов и разбиране към всичко, което ни заобикаля, искам и дъщеря ни да е такава. Вярвам, че вече сме заложили в нея любовта към планината и спорта. Искаме да отгледаме дете с криле и дух на приключенец, защото знаем, че тези хора са истински щастливи. Ще излъжа, ако кажа, че нямам болни амбиции към Павела, свързани с лека атлетика или колоездене. Но няма да и се разсърдя, ако реши да бъде алпинист, например. Ха-ха.

За финал ще повторим думите: "Искаме да отгледаме дете с криле и дух на приключенец, защото знаем, че тези хора са истински щастливи." Харесват ни... Не е ли това истинската любов и отговорност на един родител, синтезирана в едно простичко и ясно изречение?! Отглеждайте криле и щастие – в себе си, в другия, в децата, независимо как! А на малката Павела пожелаваме още много приключения в прекрасния живот, който е пред нея.

По интервюто работи: Елиза Трайкова

Снимки: личен архив