Мадам Бовари - първата кифла в историята на литературата

Понятието "кифла" в наши дни притежава изключително богато и разнообразно смислово значение. След, разбира се, тестеното изделие, с думата винаги се посочва жена, характеризираща се с определен тип поведение, визия и начин на мислене. С понятието често бива визирано държание на леко момиче; или пък дама, харесваща твърде луксозен и скъп начин на живот; а може да се отнася и за висок стремеж към перфектен външен вид, който често граничи дори с абсурдност; а ниската култура и повърхностният начин на мислене са най-фреквентно използваното значение на думата. Всяко от изброените действия/поведения бива подбудено от чувство на избраност и свръхценност на собственото съществуване на въпросната дама. А всъщност кифлата най-често съчетава всички изброени неща.

Ясно е, че конотацията е негативна, но чак сега ли се появява понятието…а кифлата?

Повърхностни хора, а не само жени, съществуват от момента, в който цивилизацията се развива. Но с напредъка на човечеството, нарастват и неговите нужди, докато стигат до съвременното ни консуматорско общество, в което потребността да имаш, и то най-доброто, е основна ценност. С този факт моралът автоматично отива в периферията. Нуждата от притежание и изживяване на нещо ново, захвърляйки старото, е основна движеща сила.

Това обаче не започва от наши дни, а напротив, сега достигаме до резултатите, получени от една твърде дълга и порочна традиция.

Гюстав Флобер е един от първите автори, отразили изначалните прояви на подобно поведение, изграждайки героинята си Ема Бовари. Проявяваните вече в обществото тенденции, които са били обект на обществени коментари, биват отлично втъкани в образа на френската дама.

Още докато е младо момиче, Ема се омъжва за лекаря Шарл Бовари, с когото се надява да изживее своята романтична приказка. Почти веднага остава разочарована както от скуката, така и от интимния си живот. Въпреки че съпругът й прави всичко по силите си, за да я накара да се почувства по-добре, тя винаги остава със своите нереалистични очаквания към света, в който живее. Причината за това поведение се крие най-вече в любовните романи, които чете. Те пречупват разсъдъка й толкова силно, че тя се оказва неприспособима в брутално реалистичния и скучен свят, в който живее.

За да направи живота си по-интересен, Ема се впуска в изневери с други мъже, очаквайки, че те ще я избавят освен от моментната скука, но и от провинциалното градче, в което живее. Въпреки първоначалните дерзания и страсти, които изживява със своите любовници обаче, героинята започва да вижда в прелюбодеянието "всички обикновени неща на брака". След като първият й любовник я изоставя, а вторият я отхвърля, на Ема не й остава нищо друго, освен да продължи да се спуска със същата саморазрушителната инерция към фаталната си съдба.

Успоредно с всичко, което прави, тя не спира да обвинява съпруга си Шарл за всички свои нещастия, някои от които причинени от нейните изневери.

За да успокоява психиката си, мадам Бовари често прави нещо, което днес наричаме шопинг терапия. Тя не спира да си купува нови рокли, платове и аксесоари, които повдигат тонуса й, но за твърде кратък момент. С тези покупки, тя трупа все повече дългове, които не може да изплати. Всичко извършено остава в тайна от Шарл. Нищо не подозиращ, той продължава да обича съпругата си всеотдайно, не спирайки да се тревожи за нейното здравословно състояние, тъй като не може да си обясни другояче нейната непрестанна меланхолия.

Като най-егоцентрична и най-себична Ема се проявява в отношенията с дъщеря си. Появата на малката Берт също не може да запълни тази огромна липса на преживявания, която героинята изпитва. Малкото дете се оказва и най-голямата жертва на нейния егоизъм.

Въпреки проблемите и тегобите, причинени от Ема и нарастващи постъпателно с всяко следващо нейно действие, съпругът й съумява да прости всичко. Тя обаче продължава да се чувства неудовлетворена, без да почувства дори малко благодарност и съжаление към семейството си, което води и до нейния фатален край.

По този начин Флобер разнищва предопределеното съществуване и естествено идващия край на една кифла, която никога не се задоволява с това, което има; мисли само за себе си и е готова на всичко, за да задоволи личните си потребности, независимо кого наранява с действията си. Тази липса на морална ценност, колкото и време да продължава, не може да вирее вечно и ще стигне до собствения си отвратителен край, който заслужава. Поне според Флобер…

Автор: Милена Минчева

Снимки: exploringyourmind.com; afish.bg