5 класически романа, които всеки трябва да прочете

Култовият роман си е спечелил славата на един от най-скучните в жанра. Не помага и фактът, че творбата на Мелвил не се приема добре от литературните критици, когато излиза на пазара за първи път. Необходимо е да минат десетилетия преди хората да осъзнаят всъщност колко добро е самото произведение. Лошата репутация се подсилва и от негативните реакции на множество ученици, които всяка година изразяват своето недоволство от факта, че класиката принадлежи към списъка със задължителна литература.

Трябва да признаем, че в романа се съдържат множество детайли и информация за китоловния бизнес през 19-ти век, което може да накара повечето читатели да се запитат кога всъщност започва интересната част от историята. Независимо от тези трудности, книгата "Моби Дик" е заслужила своя статус като задължително четиво заради екзистенциалните въпроси, които повдига, свързани с мястото на човека в света. От самото си начало, включващо известната реплика "Наричайте ме Исмаил", до мрачния завършек на историята, романът разтърсва читателя до основи и завинаги променя начина, по който вижда света.

Най-известното произведение на английската писателка представлява своеобразен литературен Розетски камък – вдъхновение, основа и модел на толкова много модерни романи. За книга, написана в началото на 19-ти век, "Гордост и предразсъдъци" е изненадващо съвременна творба. Недоумението трае само докато не осъзнаете, че именно класиката на Джейн Остин полага основите на модерния роман.

Самият сюжет на книгата е толкова добре конструиран, че малко или много е заимстван (или направо копиран) от повечето съвременни писатели. Съществува голяма вероятност вече да сте чели книга за двама души, които първоначално се мразят, а след това се влюбват един в друг. Може да благодарите на Джейн Остин за този принос в романтичната литература.

Ако има една книга, която всява страх в сърцата на хората по целия свят, то това е "Одисей" на Джеймс Джойс – внушителен том, на който е лепнат терминът "постмодернизъм". Истината е, че определяният като най-великия роман на столетието представлява една от най-сложно написаните и най-трудни за четене литературни творби. Това, което повечето знаят за книгата е, че Джеймс Джойс е използвал похвата "поток на съзнанието" преди дори терминът да съществува. "Одисей" представлява роман, изпълнен с алюзии, игра на думи, трудноразбираеми шеги и изключително лични размишления от страна на героите.

Ако се престрашите и решите да прочетете класиката, е добре да се опитате да забравите статута й на революционна книга, която е шокирала и завинаги променила литературния жанр.

Една от причините да добавите Одисей към списъка си с романи за това лято е уникалният хумор на автора. Джеймс Джойс използва структурата на епичната поема на Омир, за да създаде поредица шеги, отнасящи се за секса и телесните функции. Разбира се, сарказмът е обвит в дебел слой от разнообразни литературни стилове и загадъчни фрази, за който ще ви потрябва помощта на интернет, за да разгадаете скритото им значение. Самата книга представлява една голяма шега, така че не приемайте написаното много насериозно!

Класиката "Да убиеш присмехулник" е често подминавана като младежки роман, който разказва как момичето Скаут за първи път се сблъска с проблемите на американското общество през 30-те години на 20-ти век в малък провинциален град в щата Алабама. Тези проблеми обаче не са никак малки, а произлизат от ужасяващи прояви на расизъм. Историята на романа проследява съдбата на афроамериканец, обвинен в сексуално посегателство, чиято правна защита е поета от бащата на Скаут – Атикус.

Въпреки че книгата е написана през 50-те, а самото действие се развива през 30-те, романът заслужава вашето внимание поради две причини. Първо, "Да убиеш присмехулник" продължава да е релевантна. В някои аспекти, всички ние сме малката героиня Скаут Финч. В класическия роман, част от емоционалното съзряване на момичето включва осъзнаването, че хората около нея, които тя е смятала за добри и праведни, са всъщност личности с множество недостатъци и пороци. Сблъсъкът с реалността, който отбелязва прехода от дете във възрастен, се случва рано или късно на всеки един от нас.

Втората причина, поради която е препоръчително да прочете тази класика, е култовият й статус в литературния жанр. "Да убиеш присмехулник" се споменава толкова много и толкова често, че прочитането й ще ви позволи да разпознаете всички онези препратки за героите и сюжета на романа.

"Големият сън" на Реймънд Чандлър, публикуван за първи път през 1939 г., не е добавян към много списъци за класически романи, като самата книгата продължава да се приема от някои литературни кръгове като пример за посредствен ескейпизъм или бягство от реалността. Трудно е да се отрече фактът, че творбата е осеяна с множество старомодни изрази, а сюжетът е ненужно сложен и загадъчен, дори и за жанра мистерия.

Всичко това се компенсира от забележителния стил на Реймънд Чандлър, който е едновременно необуздан, мрачен и великолепен. Самата книга може да се чете като своеобразна поема за насилието и алчността. "Големият сън" е оригиналната детективска история, която всеки трябва да прочете, независимо от това, дали е почитател на жанра.