Разказите, формиращи историята и културата на човечеството

През различните епохи на развитие историята и културата на човечеството неминуемо се формира от различни литературни произведения. Неслучайно Мартин Пъчнър казва: „От древните епоси до съвременните новели, някои разкази са променили историята и са повлияли върху светогледа на редица поколения.” Ето кои са произведенията, които оказват най-силно влияние върху човечеството:

Александър Велики и „Илиада”

Още от юношеска възраст Александър Велики е обучаван да бъде лидер на Македония, която непрестанно воюва със своите съседи. Това означава, че, преди всичко останало, Александър се обучава как успешно да води армия и да печели битки. След смъртта на баща си, известният пълководец сяда на трона и надхвърля очакванията на всички. Той съумява да осигури безопасността на тогавашна Македония, както и да надвие Персийската империя, завладявайки огромната й територия.

Твърди се, че специалното оръжие, което помогнало на Александър да стане велик завоевател, е Омировата „Илиада“. Борейки се дълго с този тест, той се научава да чете и пише. Благодарение на своя учител, Аристотел, той усвоява всичко с висока интензивност. А когато започва своите първи завоевания, Омировият епос му служи за образец.

Влиянието обаче не е едностранно. Вдъхновен от текста, Александър Велики превръща гръцкия език в основен за огромни по размер територии, като по този начин създава предпоставката за издигането статута на „Илиада“ в литература със световна значимост. Неговите наследници създават огромната библиотека в Александрия, където епосът е издигнат в култ и остава съхранен за бъдещите поколения.

Източната поезия и първият роман

Доказано е, че разказите имат значително влияние отвъд акта на четене. Философът Платон оспорва общоприетите функции на изкуството, посочвайки, че „то не просто носи удоволствие, то е от полза както за политическото устройство, така и за човешкия живот“.

„Поезията според Аристотел (до голяма степен и според Платон) може да предизвика не само интензивни емоционални реакции, но и да вдъхнови хората да бъдат по-добри.“, разяснява Хауърд Канатела.

Епоси като „Илиада“ служат като отправна точка, своеобразен генезис за редица култури. Но не всяка литературна традиция води началото си от епическия тип разказ. Китайската писмена традиция е базирана на „Ши-цзин“ („Книга песен”). Поезията, която съдържа тази книга, е най-важната форма на литература в Източна Азия.

>>> 20 интересни факта за Азия, които никога не сте чували преди

Високата значимост на тази поезия служи за основа на един от първите велики романи в световната литература – „Сказание за Генджи” от Мурасаки Шикибу. Авторката се самообучава тайно от уроците на брат си, тъй като жените през този период не са имали достъп до литература. А когато става част от скрития съд на Япония, Шикибу използва своето познание, за да изгради портрет на живота в институцията. Описът й е наситен с живописни детайли и психологически прозрения, създавайки шедьовър с над 1000 страници. За да придаде статут на висока литература (статут, вариращ сред трите литературни рода според епохата и мястото, в което се създават), тя включва почти 800 стихотворения.

„Хиляда и една нощ“

С напредъка на цивилизацията във все повече части на света хората се ограмотяват. Развитието на технологиите, а особено силното разпространение на хартията и печата, увеличават значително обхвата и влиянието на писмените истории. С новите читатели започват да се появяват и нови истории, отговарящи на различен тип вкусове и предпочитания.

Този тип градация личи най-силно в арабските страни, които присвояват тайната за произвеждане на хартия от Китай, превръщайки я в процъфтяваща индустрия. За първи път устно разказаните истории са били записани и събрани в колекцията от приказки, наречена „Хиляда и една нощ”.

„Божествена комедия“

Когато италианският поет Данте Алигери изгражда своята християнска представа за ада, чистилището и рая, той избира да положи разказа си в матрицата на епическата поезия. Данте написва своята „Божествена комедия” не на общоприетия латински език, а боравейки с неофициалния тоскански диалект.

Този избор се оказва решаващ за превръщането на живия говор в легитимния език, който днес наричаме италиански. Творбата на Данте е първата крачка към загърбване на нефункционалния латински език.

Книгопечатане и масова литература

Най-голямата промяна, която подпомага обогатяването на литературата, настъпва с изобретяването на печата от Йоханес Гутенберг. Когато създава иновативната машина, в Северна Европа доминиращ жанр е романът, който се е смятал за новост, въпреки предшественици като лейди Мурасаки.

Романовата форма се е появила като своеобразен бунт, като по-свободна вариация на класическите литературни родове. Тази нова матрица за разказване позволява и на нов тип автори да изявят своя талант.

>>> 20 от най-красивите изречения от световната литература

„Франкенщай“ на Мери Шели задава началото на това, което по-късно ще наричаме научна фантастика.

В същото време романовата форма е използвана от млади автори в държави, които правят опити за утвърждаване на своята независимост. Ярък пример за това е така наречения „латиноамерикански бум” през 60-те години на миналия век и по-конкретно „Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес, който се опитва да обхване цяла една социокултурна действителност. Политическата независимост преди всичко трябва да е предшествана от културна, а романите се оказват най-добрите оръжия за постигането й.

И докато тези и много други автори се превръщат в световни феномени в ерата на масовото ограмотяване и литературно разпространение, печатната преса също добива удобна за политиката позиция на основен контрол, поставящ цензура на литературата. Този проблем е бил особено видим в страните, които са под тоталитарен и социалистически контрол.

Днес живеем в епоха, която е също толкова революционна, колкото и тази, в която е изобретен печатът. Интернет пространството променя изцяло начина, по който четем и пишем, както и методите за разпространение на литература и достъпа до нея. Но това е само началото. Стоим на прага на големи промени, а единственото, което все още ни придържа към традицията на хартиената книга, е читателската любов към акта на четене.

Каква епоха ще последва? Никой не може да каже, но със сигурност промените ще бъдат също толкова грандиозни, каквито са били във всяка една отиваща си епоха.