Начало Лайфстайл За свободното време Култура и изкуство Разказите, формиращи историята и културата на човечеството

Разказите, формиращи историята и културата на човечеството

Разказите, формиращи историята и културата на човечеството - изображение

"От древните епоси до съвременните новели, някои разкази са променили историята и са повлияли върху светогледа на редица поколения."

Мартин Пъчнър

Александър Велики и "Илиада"

Още от юношеска възраст Александър Велики е обучаван да бъде лидер на Македония. Малкото царство в Северна Гърция непрестанно е воювало със своите съседи. Това означава, че, преди всичко останало, Александър се е учил как успешно да води армия и да печели битки. След смъртта на баща си, известният пълководец сяда на трона и надхвърля очакванията на всички. Той съумява да осигури безопасността на тогавашната Македония, но и да надвие цялата Персийска империя, завладявайки огромната й територия.Александър Македонски

Твърди се, че специалното оръжие, което помогнало на великия завоевател да стане такъв, е Омировата "Илиада".

Научил се е да чете и пише, боравейки дълго с този текст. Благодарение на своя учител – философът Аристотел, е усвоявал всичко с висока интензивност. А започвайки своите първи завоевания, Омировият епос му служи за образец.

Въпреки значителното си място в литературата, "Илиада" има своя отзвук далеч от лавиците за книги. Тя формира мисленето и морала на цялото западноевропейско общество.

 

Влиянието между емблематичния гръцки епос и великия завоевател обаче не е едностранно. Вдъхновен от текста, Александър Велики превръща гръцкия език в основен за огромни по размер територии, а по този начин създава предпоставката за издигането статута на "Илиада" в литература със световна значимост. Неговите наследници създават огромната библиотека в Александрия, където епосът е издигнат в култ и остава съхранен за бъдещите поколения.

Източната поезия и първият роман

Доказано е, че разказите имат значително влияние отвъд акта на четене. Философът Платон оспорва общоприетите функции на изкуството, посочвайки, че "то не просто носи удоволствие, но е от полза както за политическото устройство, така и за човешкият живот" – разяснява Хауърд Канатела. – "Поезията според Аристотел (но до голяма степен и според Платон) може да предизвика не просто интензивни емоционални реакции, но също така е способна да вдъхнови хората да бъдат по-добри".

Епоси като "Илиада" служат като отправна точка, своеобразен генезис за редица култури. Но не всяка литературна традиция води началото си от епическия тип разказ. Китайската писмена традиция е базирана на "Ши-цзин" ("Книга песен"). Поезията, която съдържа тази книга, е най-важната форма на литература в Източна Азия.

Високата значимост на тази поезия служи за основа на един от първите велики романи в световната литература – "Сказание за Генджи" от Мурасаки Шикибу. Авторката се е самообучавала тайно от уроците на брат си, тъй като жените през този период не са имали достъп до литература.

А когато става част от скрития съд на Япония, Шикибу използва своето познание, за да изгради портрет на живота в институцията. Описът й е наситен с живописни детайли и психологически прозрения, създавайки шедьовър, разпростиращ се на над 1000 страници. А за да придаде статут на висока литература (статут, вариращ сред трите литературни рода според епохата и мястото, в което се създават), тя включва почти 800 стихотворения.

Мурасаки

И тя заразказва...

С напредъка на цивилизацията във все повече части на света хората се ограмотяват. Развитието на технологиите, а особено силното разпространение на хартия и печат, увеличават значително обхвата и влиянието на писмените истории. С новите читатели започват да се появяват и нови истории, отговарящи на различен тип вкусове и предпочитания.

Шехерезада
Картина на Шехерезада, създадена от Софи Генгембре Андерсън

Този тип градация личи най-силно в арабските страни, които присвоили тайната за произвеждане на хартия от Китай, превръщайки я в процъфтяваща индустрия. За първи път устно разказаните истории са били записани и събрани в колекцията от приказки, наречена "Хиляда и една нощ".

Литература и език

Когато италианският поет Данте Алигери изгражда своята християнска представа за ада, чистилището и рая, той избира да положи разказа си в матрицата на епическата поезия. Данте написва своята "Божествена комедия" не в общоприетия латински език, а боравейки с неофициалния тоскански диалект.

 Данте

Този авторов избор се оказва решаващ за превръщането на живия говор в легитимния език, който днес наричаме италиански. "Комедията" на Данте е първата крачка към загърбване на нефункционалния латински език.

Книгопечатане и масова литература

Най-голямата промяна, която подпомага обогатяването на литературата, се случва с изобретяването на печата от Йоханес Гутенберг. Когато създава иновативната машина, в Северна Европа доминиращ жанр е романа, който се е смятал за новост, въпреки предшественици като лейди Мурасаки.

Романовата форма се е появила като своеобразен бунт, като по-свободна вариация на класическите литературни родове. Тази нова матрица за разказване позволява и на нов тип автори да изявят своя талант.

"Франкенщайн" на Мери Шели задава началото на това, което по-късно ще наричаме научна фантастика

В същото време романовата форма е използвана от млади автори в новоизгряващи държави, които тепърва са се опитвали да утвърждават своята независимост. Ясен пример за това е така наречения "латиноамерикански бум" през 60-те години на миналия век, а по-конкретно "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес, който се опитва да обеме цяла една социокултурна действителност. Политическата независимост преди всичко трябва да е предшествана от културна, а романите се оказват най-добрите оръжия за постигането й.

И докато тези и много други автори се превръщат в световни феномени в ерата на масовото ограмотяване и литературно разпространение, печатната преса също добива удобна за политиката позиция на основен контрол, поставящ цензура на литературата. Този проблем е бил особено видим в страните, които са под тоталитарен и социалистически контрол.

изгаряне на книги

Днес живеем в епоха също толкова революционна, колкото и тази, в която е изобретен печатът. Интернет пространството променя изцяло начина, по който четем и пишем, както и методите за разпространение на литература и нашият достъп до нея. Но това е само началото. Стоим на прага на големи промени, а единственото, което все още ни придържа към традицията на хартиената книга, е читателската любов към акта на четене.

Каква епоха ще последва?! Никой не може да каже, но със сигурност промените ще бъдат също толкова грандиозни, каквито са били във всяка една отиваща си епоха.

Редактор: Милена Минчева

Източник: bbc.com

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияИсторияЛайфстайлСнимкиЛюбопитноЗдравни съветиПсихологияТестовеВидеоРецептиАлт. медицинаНаправления в медицинатаСпортКомпании и организацииЛичностиОткритияГеография